ОТКРИТО ПИСМО НА СВЕЩЕНИЦИ В ЗАЩИТА НА ЗАДЪРЖАНИТЕ ПО „МОСКОВСКОТО ДЕЛО“
Наказанието трябва да бъде съразмерно на нарушаването на закона, а властта натоварва човека с допълнителна отговорност – не го освобождава от нея.
О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог. (Мих. 6:8)
Като изпълняваме пастирския си дълг на състрадание към задържаните, ние, свещеници на Руската православна църква, всеки от свое име, смятаме за свой дълг да изразим убедеността си, че е необходимо преразглеждане на съдебните решения от гледна точка на сроковете на лишаване от свобода, присъдени на ред обвиняеми по „московското дело“.
Един от осъдените, Константин Котов, без да е извършил каквито и да било насилствени действия нито спрямо представителите на властта, нито към други граждани, беше подложен на безпрецедентно жестоко наказание. Цялата „престъпна“ дейност на този човек се състои в застъпничеството за другите задържани, при това изключително с мирни средства. С горчивина научихме, че едно от веществените доказателства, иззети от него, е бил самоделен плакат с думите на протойерей Александър Мен „Милосърдие – към това призоваваме“ и призив за размяна на пленници с Украйна. Двадесет и девет години след убийството на отец Александър, което остана неразкрито от следствието, думите му продължават да бъдат актуални и да звучат като укор към нашето ожесточено общество. Що се отнася до размяната на пленници между Русия и Украйна, която се извърши след ареста и съда над Константин Котов, то тя беше еднозначно поддържана от Руската православна църква и да бъде оценявана като призив към противозаконни действия е нелепо.
Недоумение предизвиква у нас отказът на съдията да приложи към делото видеозаписа, доказващ невинността на Константин Котов и противоречащ на показанията на полицаите, които се повтарят един друг дословно. Искаме да напомним на всеки, който е давал или ще дава показания по това и други дела, словата на Свещеното Писание: „Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине“ (Притч. 19:9). Лъжесвидетелството прави човека съучастник на съда над Спасителя, който също се е основавал на показанията на лъжесвидетели (Мат. 26:60).
Ние се надяваме от другите обвиняеми по делото, които очакват съд и не са обвинени в насилствени действия (в частност от Алексей Миняйло, православен човек, активно въвлечен в социална и благотворителна работа), да бъдат снети обвиненията и те да бъдат освободени в най-скоро време.
Категорично заставаме срещу всяка проява на насилие както от страна на демонстрантите, така и от страна на представителите на властта, чието задължение е да осигуряват безопасността на гражданите, включително и на самите демонстранти.
По отношение на обвиняемите по „московското дело“ недоумение предизвикват присъдите, сравнени с други, далеч по-леки присъди, които руските съдилища произнасят върху обвиняеми за по-тежки престъпления. Смятаме, че наказанието трябва да бъде съразмерно на нарушаването на закона, а властта натоварва човека с допълнителна отговорност, а не го освобождава от нея. В противен случай самото правосъдие се превръща в насмешка и „масова безредица“.
Искаме да изразим надеждата си, че руските граждани ще живеят с доверие към съдебната система, която ще бъде справедлива и безпристрастна независимо от социалния, икономическия и политическия статус на заподозрения или обвиняемия. Съдът е длъжен да може да защити гражданина от произвола на изпълнителната власт и силовите структури, в противен случай самото му съществувание се превръща в декорация и формалност.
Обръщаме се към хората, облечени в съдебна власт, и тези на служба в силовите структури на нашата страна. Много от вас са кръстени в Православната църква и смятат себе си за вярващи хора. Съдебните разбирателства не трябва да имат репресивен характер, съдилищата не могат да бъдат използвани като средство за потискане на несъгласните, употребата на сила не трябва да се осъществява с неоправдана жестокост.
Изразяваме нашето безпокойство от това, че произнесените присъди в по-голяма степен приличат на сплашване на гражданите на Русия, отколкото на справедливо решение по отношение на подсъдимите. Апостол Павел свързва страха с робското състояние на човека: „В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта“ (1 Иоан. 4:18). Върху сплашване не може да се изгради общество на свободни, обичащи се един друг люде.
Ние призоваваме всички към усилена молитва за затворените и за онези, в чиито ръце се е оказала тяхната съдба, за Русия, за нейните власти, войнство и народ. Нека Бог да благослови всички нас със Своя мир и да ни даде сили и решимост да се уважаваме и да се обичаме един друг.
17 септември 2019 г.
Превод от руски: Слава Янакиева