21 март 2019 г.[1]

Изборите през 2016 г. откроиха дълбоки и отдавна прикривани идеологически разделения сред консервативните интелектуалци на Америка. Някои от нас с желание подкрепиха бунта на Тръмп. Други го сториха с неохота. А трети се противопоставиха на неговата кандидатура, като възприеха лозунга „Никога Тръмп“ или дори подкрепиха Хилари Клинтън.

Въпреки това две години по-късно в един глас ние заявяваме: Невъзможно е завръщането към консервативния консенсус от времето преди Тръмп, разрушен през 2016 г. Всеки опит за възраждането на проваления консервативен консенсус от времето преди Тръмп ще бъде пагубен и вреден за десницата.

Отдаваме дължимото на неговите заслуги: този консервативен консенсус изигра героична роля за победата над комунизма през миналия век, като постигна вътрешен просперитет и насърчи разширяването на един международен ред, основан на правилата. Старият консенсус успешно защити естествените права на американците и „трансцендентното достойнство на човешката личност като видим образ на невидимия Бог” (папа Йоан Павел II, Centesimus Annus) от атаките на тоталитарните режими.

Ала дори и по време на Студената война този консерватизъм следваше същата пътеводна звезда, както и либерализмът, а именно – автономията на индивида. Парадоксално, но фетишизирането на тази автономия доведе до победата на тиранията, която привържениците на този консервативен консенсус настояват, че най-силно презират.

Публичната философия на Америка днес отдава голямо значение на „правото на човек да определи собственото си разбиране … за тайната на човешкия живот”, както написа съдия Антъни Кенеди, образец за консерватор либертарианец, когато подкрепи конституционното „право“ на аборт. Ала тази огромна свобода за откриване на смисъла на съществуването достига до правото за унищожаване на свободата и живота на другите (в случая с аборта – на нероденото дете).

Да, старият консервативен консенсус защитаваше традиционните ценности. Но той не успя да забави, а още по-малко да спре замъгляването на вечните истини, семейната стабилност, общностната солидарност и много други. Позволи превес да вземе превръщането на всекидневието в порнография, културата на смъртта и култът към конкуренцията. Твърде често той се прекланяше пред отровния и налагащ цензура мултикултурализъм.

Изправени пред категоричното „не!“ на избирателите срещу тези центробежни сили, привържениците на този консервативен консенсус ставаха все по-твърди в своите възгледи. Превърнаха благоразумни решения и политики в свещени догми. Тези догми ‒ напълно свободната търговия, свободното движение през всяка граница, по-малко държава като цел сама по себе си, технологичният напредък като лечение за всичко ‒ изключиха дебата за същността и целта на нашия съвместен живот.

Консервативният консенсус отдавна престана да се интересува от основополагащите неща. Но ние няма да се откажем да го правим. (…)

[1] Манифестът е публикуван в консервативното американско списание First Things и е достъпен на: https://www.firstthings.com/web-exclusives/2019/03/against-the-dead-consensus