Българското възраждане е период на съзряване и пробуждане на българската нация. Заслуга за това имат интелигенцията и духовенството, които се явяват активни участници и в трите възрожденски процеса ‒ движението за новобългарска просвета и култура, борбата за независима църква и националноосвободителното движение. Проучването на участието на българските духовници в тези борби представлява интерес, тъй като духовенството е особено активно към съдбата на българите в периода ХVII–XIX век, както и защото неговото най-голямо постижение през Възраждането е извоюването на независима от Цариградската патриаршия църква ‒ Екзархията. В борбата за нейното създаване и съхраняване своите имена записват редица бележити духовници, един от които е митрополит Серафим Сливенски.

Интересът към неговия живот и дело е продиктуван както от разностранната му дейност, така и от наличието на богато архивно наследство, запазено в оригинал, редица публикации и спомени на негови потомци и родственици, статии в периодичния печат. Добър повод да се припомни неговата родолюбива дейност и книжовно наследство е и фактът, че на 14 октомври 2019 г. се навършват 200 години от неговото рождение. Настоящият материал е плод на дълго и целенасочено проучване на оставеното от потомците на митрополит Серафим наследство, както и на всичко, писано и публикувано за него по различни поводи. Материалът има за своя първооснова и главен източник записките на неговия внук Кирил Киряков, които представляват точен препис на архивни документи, собственост на сина на митрополит Серафим ‒ д-р Любомир Серафимов. В записките на Кирил Киряков са преписани и цитирани различни писма, грамоти, покани, слова и речи, произнасяни по различни поводи.

Всеобхватната дейност на митрополит Серафим може да бъде разгледана през трите ключови периода от неговия жизнен път – живот и дейност в Пирдоп (1819–1848); Пловдивски период (1848–1872), и най плодотворния период в Сливен (1873–1896).

Светското име на дядо Серафим е Златан Груюв Кинов Вариводов. Роден е на 14 октомври 1819 г. в Пирдоп, тогава село, а по-късно град в Софийски окръг. Учил е в град Свищов при известния тогава даскал Христаки Павлович (Хрисант) Дупничанеца, в дома на когото живял като ученик. Бил е учител в с. Пирдоп от 1842 до края на 1849 г. Служил е като свещеник в Кършияка в Пловдив, където е познат под името поп Златан, както и в черквата „Св. Богородица”. Бил е учител в Пловдивската семинария. По-късно става архимандрит Серафим (екзархийски наместник) на Татар-Пазарджик от 1870 до 1872 г. Бил е Велички (Велечкий) епископ в Цариград от 1872 до април 1873 г. От април 1873 до смъртта си е архиепископ Серафим ‒ митрополит Сливенски. Той е първият митрополит на новосъздадената Сливенска епархия с фермана от султан Абдул-Азис от 1870 г. Починал е на 11 август 1896 г. в 5 часа сутринта в сградата на тогавашната митрополия в Сливен.

Бащата на дядо Серафим ‒ Грую Кинов Варивода, произхожда от семейство Кинови и живее в Пирдоп, където умира на 12 юни 1856 г. Първата му съпруга се е казвала Пана и от нея той има двама синове: Кино и Неделю. Кино е бил женен за Тодора Сйонкова, от която имал две деца – Григор и Пана. Григор е починал като малък, а Пана е била женена за Илчо. Вторият син, Неделю, е бил женен за Ана Гайдарова. Той е бил първият учител в с. Мирково, а след това и поп, станал хаджия, а на съпругата му са казвали попадия Анна. Те са имали 4 деца − Катерина, Александра, Иван (станал по-късно поп Иванчо) и Марийка.

Втората съпруга на Грую Кинов е Найда Стрезова, от която има 4 деца − Срезю, Златан (дядо Серафим), Цона и Мария. Срезю е бил женен за Мария Събова Пантришкова. Той е бил поп и се е наричал поп Стрезо. След смъртта на жена си става калугер под името Савва, после духовник и архимандрит Савва. Починал е в Хилендарския манастир през 1876 г. Имал е син Иванчо, женен за Мария Хаджитомова от гр. Панагюрище. (…)