В една мюнхенска бирария през 1921 г. новият лидер на нацистката партия Адолф Хитлер изнася коледна реч пред развълнуваната тълпа. Според сведенията на полицията Хитлер е аплодиран от 4000 привърженици, докато осъжда „страхливите евреи за разпването на кръста на Спасителя на света“ и се зарича „да не намери покой, докато евреите… не бъдат стъпкани“. Събрана около коледното дърво, след това тълпата запява коледни песни и националистически химни. Присъстващите представители на работническата класа получават благотворителни подаръци.

През 20-те и 30-те години за германците това съчетание между познатото честване на празника с националистическата пропаганда и антисемитизма едва ли е нещо необичайно. В годините, през които нацистката партия увеличава своята популярност и численост, за да вземе накрая властта през 1933 г., ревностните пропагандисти на партията полагат усилия за „нацифицирането“ на Коледа. Преосмисляйки традициите и създавайки нови символи и ритуали, те се опитват да впишат в популярния празник основните идеи на националсоциализма.

А сетне с помощта на държавния контрол върху публичния живот не е изненадващо, че нацистите успяват да популяризират и разпространят своята версия за Коледа чрез радиопредаванията и вестникарските статии.

За всеки тоталитарен режим е характерно голямо несъответствие между публичния и частния живот, между ритуалите на градския площад и тези у дома. В моето изследване се интересувах предимно от това как нацистките символи и ритуали проникват в личните, семейни празници, далеч от погледа на партийните лидери.

Макар някои германци да се съпротивляват на твърде политизираната употреба на любимия в Германия празник, мнозина все пак възприемат нацифицирания празник, който възхвалява мястото на семейството в „расовата държава“, свободна от евреи и други външни натрапници.

Преосмисляне на Коледа

Една от най-забележителните черти на семейното честване на празника през нацисткия период е преосмислянето на Коледа като неоезически, нордически празник. Вместо да акцентира върху религиозния аспект на празника, неговата нацистка версия възхвалява предполагаемото му арийско минало, термин, с който нацистите отбелязват „расово приемливите“ членове на германската расова държава.

Според нацистките интелектуалци популярните празнични традиции се основават на ритуали, свързани със зимното слънцестоене, практикувани от германските племена преди християнизацията. Свещите на коледната елха например напомнят за желанието на езичниците за „завръщането на светлината“ след най-краткия ден в годината.

Редица изследователи са обръщали внимание на манипулативната функция на тези и други измислени традиции. Ала това не означава, че те не са популярни. Твърдението, че германските празници се основават на предхристиянски езически ритуали и популярни народни суеверия, е защитавано от германски историци, богослови и популярни автори още от 60-те години на XIX век.

И тъй като тези идеи и традиции имат дълга история, нацистките пропагандисти успяват лесно да наложат представата за Коледа като празник на езическия немски национализъм. Огромен държавен апарат (концентриран в нацисткото Министерство на пропагандата и просвещението) полага усилия нацифицираният празник да доминира общественото пространство на Третия райх.

Но има два аспекта на нацистката версия на Коледа, които са сравнително нови.

Първо, тъй като нацистките идеолози разглеждат организираната религия като съперник на тоталитарната държава, пропагандистите се опитват да отслабят или напълно да заличат християнските аспекти на празника. Официалните чествания може да споменават върховното божество, но в тях се акцентира върху слънцестоенето и „светлината“ като доказателство за езическия произход на празника.

Второ, както подсказва и речта на Хитлер от 1921 г., нацисткото честване акцентира върху расовата чистота и антисемитизма. Преди идването им на власт през 1933 г. грозните и открити атаки срещу евреите вече заемат централно място в пропагандата около празника. (…)