Произведенията на Дионисий Ареопагит не заявяват някаква политическа позиция. Съчиненията на както преди, така и сега неизвестния автор са съставени по-скоро в маниер, който изглежда отвлечен от всяко време. Те очевидно не искат да се захващат със спорните въпроси, които по това време разтърсват не само учения свят, но и политическата сфера. Напротив, в шестото си писмо Дионисий изрично препоръчва на един свой приятел, свещеника Сосипатър, да се държи далеч от полемиката по религиозни проблеми: „Искаш ли да следваш примера ми, тогава направи го така: Спираш да спориш срещу други“ (B. R. Suchla, Dionysius Areopagita: Leben – Werk – Wirkung, Freiburg im Breisgau, 2008, 42). Достигналите до нас текстове на Дионисий не съдържат и никакви борчески пасажи, отнасящи се към актуални контроверзии. Това е една от причините, поради които на ранните векове им изглежда приемливо да приемат и почитат Дионисий от Деяния на светите апостолите като техен автор. Липсата на експлицитни отнасяния към времето между другото не означава, че Ареопагитиките не биха могли да са оказвали съществено въздействие върху политическата сфера. При това в догматичното им съдържание има видими знаци за историческата им епоха, особено с оглед ориентацията на тяхното учение.

Текстовете приемат, без да ги дискутират същински, основанията на тогавашния образ на света, обозначаван обикновено като Птолемеев. Макар и да не са обсъждани астрономически теми, все пак описанията на ангелските чинове, изпълващи универсума в обхват, степенуван на хорове, са в съзвучие с разчленяването на материалната природа, изповядвано от астрономите на епохата. Над изцяло контингентната подлунна сфера се редят полусферично по-висшите: тези на планетите и на неподвижните звезди, чак до сферата на чистата светлина, в която обитава Бог. Горните сфери са в нарастваща мяра интелигибилни и благи. Колкото по-малко материални са те, толкова повече са обиталище на „отделните субстанции“ и са толкова по-близо до ангелите, а с това и до Бог. Небесната йерархия на Дионисий допълва този астрономически възникнал модел с едно религиозно измерение, което при него изцяло прикрива астрономичното. Затова небесният ред се мисли напълно спиритуално и е изобщо прицелен към метафизичното ядро на света. Въпросът дали този ред се схваща като метафизична реалност или алегорично, засяга онтологичния статус на Дионисиевите понятия, за което ще стане дума по-късно.

Изложенията от такъв вид получават в своето си време и много векове след това изключително позитивен отклик и високо почитателен прием тъкмо защото се държат надалеч от спорното и се стремят да дават собствена интерпретация на интелигибилния ред на света. Ареопагитиките не полемизират, но и обратно, не предизвикват критична съпротива. Изключение правят някои от писмата, например осмото до монаха Демофил, в което се упражнява усърдна критика срещу поведението на адресата. За сметка на това, налице е ранна защита на Дионисиевото учение, но не срещу противостоящи му позиции, а срещу такива автори, които действително или мнимо са усвоили идеите на Дионисий, но „от славолюбие и лукавство“ са премълчали името на техния автор (Suchla, цит. съч., 205). Той бива защитаван тъкмо срещу твърде усърдни поддръжници, които нямат страх от плагиатстване. Тъй като Ареопагитиките следва да са писани от ученика на апостол Павел, даже местата в текста, отвеждащи към Прокъл и други ранни елински философи, се описват като незаявени копирания. Първият езичник, кръстен от апостол Павел, се приема за един от първите свидетели на християнската вяра и затова бива предпазван от всяка критичност. Навярно затова Тома от Аквино, който иначе не пести критика към други автори, не възразява с нищо на Дионисий. (...)