Много бихме искали паметта на раннохристиянския мъченик св. Потит, частица от чиито св. мощи неотдавна бе дарена на Софийска епархия, да бъде възстановена в родния му град и въобще в Българската църква. Предлагаме на читателите най-ранния вариант на неговото житие, достигнало до нас в няколко ръкописа, които са почти напълно идентични и се появяват в периода VIII–IX в. Ръкописите са само на латински език, като в случая липсва гръцки или славянски аналог или препис.

Преводът е направен по описанието в:

Potitus, Martyr (S.) BHL Number: 6908 = BHL (Bibliotheca hagiographica Latina) antiquae et mediae aetatis K-Z, (ediderunt Socii Bollandiani). T. 2,

Bruxellis, p.1006 (6908).

За превод избрахме текста в ръкопис: MS: Lat. Cod. Vat. „Regina Sueciae 482”, IX век, листове 16v – 26r. Ръкописът е публикуван в: Antonio Mottola. San Potito Martire di Ascoli Satriano: storia e culto. Foggia, 1992

Текстът от Ватиканския кодекс е сравнен с: Würzburg, Universitätsbibliothek, MS: M.p.th.q. 28a, VIII век, листове 63r – 70v

Пагинацията на текста е дадена според: MS Lat. Cod. Vat. „Regina Sueciae 482”,

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

MS Lat. Cod. Vat. „Regina Sueciae 482” 16v – 26r

[f. 16v.] В името на нашия Господ Иисус Христос започват страданията на св. Потит, които той претърпя при императора Антонин (Пий) и при управителя (на провинцията) Геласий. Свети Потит пострада в дните преди 1 февруари. (В други ранни версии е поставена дата 13 януари – б. пр.)

[f. 17r.] Случи се в онези дни едно дете – св. Потит, който се роди и прекара детството си в град Сердика, да се изпълни с Дух Свети. Баща му, който се казваше Хилас, се опита да го принуди да принесе жертва на идолите и на лъжливите богове, на които всички принасяха жертви. Но св. Потит отказа и твърдо му отговори: „Напразно си хабиш думите, татко, като ме каниш да принеса жертва на демоните”. Тогава баща му нареди да бъде поставен под стража и да не му се дава нито храна, нито вода, като каза:

[f. 17v.] „Да видим дали Богът, когото почиташ, ще ти даде хляб.” А св. Потит на колене се молеше на Господа и Го умоляваше: „Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене (Пс.34:1). Яви ми лика си! Желая да срещна Теб, Господи Иисусе Христе, сладко благоухание, Който се въплъти, за да спасиш нас грешните. Защити ме с Твоята десница, Господи, както Си защитил Даниил в ямата с лъвовете, за което свидетелства пророкът, а и ме удостой с казаното в думите на Светото Евангелие: „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно“. И св. Потит беше осенен от Светия Дух. Тогава Хилас ядосано, но с родителска загриженост му каза: „Значи не страхуваш от никакво наказание? А какво ще направиш, когато се изправиш пред императора Антонин и какво ще стане с теб, когато той започне да те съди? Как ще се спасиш, когато те подложат на най-тежки наказания?”. Св. Потит с усмивка му отговори: „Татко, нелепи думи говориш: Нашият Господ Иисус Христос, Който е изкупител на душите ни, той Сам ще даде необходимите сили на Своя слуга. Не знаеш ли, че в името Господне Давид се изправи срещу Голиат

[f. 18r.] с камък, а със собствения му меч отсече главата му? Затова, татко, повярвай в Господа Иисус Христа и ще се спасиш. Защото вашите богове са нищо и никой от тях никога не е спасявал, нито е побеждавал. Твоите богове ще горят във вечния огън и той няма да отстъпи от тях. Защото (напразно) някой обича статуи от бронз и мрамор, които, като паднат на земята, не могат да се изправят, но се разпадат като прах; нито говорят, защото са неми като змии. Който страда в името Господне, лъв и змей ще тъпче (Пс. 90:13)”.

Баща му Хилас с възхита гледаше сина си и като падна по лице на земята, възкликна: „Наистина, Бог е с моя син Потит! И тежко на мене, грешния! Нека да кажат, че синът ми е по-мъдър от мен”. (...)