ПАНДЕМИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ
В деня, в който Световната здравна организация обяви епидемията с COVID-19 за пандемия[1], стана ясно, че цялото човечество е изправено пред грандиозни промени, засягащи свободното придвижване на хора и функционирането на елементарния социален живот.
Държавите първоначално прилагаха различни подходи в ограниченията, като постепенно уеднаквиха мерките за забавяне на разпространението на вируса и издадоха стриктни нареждания за социална изолация и забрана на събиранията на едно място. Тези нареждания автоматично затвориха християнските храмове в Западна Европа. На Балканите светската власт забрани посещаване на богослужението от страна на миряните (Гърция, Сърбия и Румъния*). Църквата на Божи гроб в Йерусалим също затвори вратите си за поклонници, като това стана факт и за Света гора и нейната монашеска република. В България, Грузия и Русия храмовете останаха отворени, но представители на висшия клир призоваха християните да се въздържат от обществено богослужение.[2] С оглед разпространяващата се зараза сериозен апел отправи и Московският патриарх Кирил, който наблегна в проповедта си християните да не посещават храмовете в този период.[3]
Нещо повече – появиха се редица дебати както в медиите, така и в църковните среди относно това дали заразата може да се предава и чрез св. Причастие. Най-авторитетните мнения бяха формулирани като теологумени[4]. Това бяха статиите и изказвания в социалните мрежи на архимандрит проф. Кирил Говорун, който твърди, че възможността от заразяването чрез св. Причастие е реална, че вирусът е Божие творение и че св. Дарове не са привиден хляб, а реален, който понякога плесенясва: Считащите, че вирусът не може да се предаде чрез причастието, изхождат от това, че Тялото Христово е абсолютно добро, а вирусът е зараза, т.е. зло. А доброто не може да предава зло. Но вирусът е зараза само за нас, та дори и не за всички, тъй като мнозинството от нас ще го пренесат, без дори да забележат. И така вирусът е част от Божието творение. Като физическа реалност вирусът е благ, както и всичко сътворено в този свят. Обаче те (вирусите) могат да убият нашето тяло, тъй като то още не е възкръснало. При това те могат да се предават чрез Евхаристийното Тяло Христово (Св. Дарове), тъй като вирусите не са онтологично зло, а част от Божиите творения. Такава частица е и Penicillium, с който свещениците много добре знаят, че може да плесеняса евхаристийното Тяло Христово… Грешката на онези, които считат, че не може (вирусът) да се предава чрез причастие, е докетическа, тъй като те считат, че Тялото Христово, в това число и евхаристийното (св. Дарове), е неподвластно на законите на природата. [5]
От друга страна, противоположно мнение изказа протопр. проф. Николай Лудовикос, който напълно отрича възможността за заразяване чрез св. Причастие, основавайки се богословски върху действието на Божията благодат, която освещава и предпазва онзи, който се причастява: … честните Дарове, дори ако претърпят външна повреда (като напр. мухъл) или ако неволно (или хипотетично злонамерено) се смесят с вируси и микроби, съществуващата благодат не позволява те да бъдат вредни за здравето на вярващия именно защото, както изтъква св. Симеон Нови Богослов, те вече са реалност и присъствие на Царството Божие (срв. с думите на Христос: „и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди” – Марк 16:18)[6]. Опит за оборване на твърденията на отец проф. Н. Лудовикос направи отец доц. д-р Теодор Стойчев в статията си „Светата Евхаристия не е магически ритуал“[7], като неговата позиция беше близка с позицията на отец проф. Говорун.
Думите на отец проф. Говорун и на отец доц. Стойчев представляват сериозна опасност да се обезсмисли Боговъплъщението, тъй като то е основа и на евхаристийното богословие на Църквата. Лично аз не мога да се съглася с тях.
Тук бих приложил обобщаващия анализ на о. д-р Хризостом Кутлумусиану, който пише: Когато Христос се предлага като хляб, Той не променя естеството на хляба, а неговата „икономия”. Човешката природа на Христос беше страстна, но в същото време беше едно с Божеството и по тази причина не можеше да бъде обхваната от смъртта. И както Неговото тяло беше мъртво и възкръсна, тъй като не се беше отделяло от Божеството, по същия начин, когато приемаме това тяло, ние предвкусваме възкресението. Както Христос страда като човешко същество и все пак действа като Бог, по същия начин осветените елементи, въпреки че подлежат на „страдание” и тление, действат върху нас като нетварна божественост.[8]
Така основата и идентичността на Църквата не може да е причина за заразяване, а единствено може да е лек за безсмъртие (φάρμακον ἀτανασίασ), както говори и св. Игнатий Антиохийски[9].
Що се отнася до заразяването на хора, събрани на едно място поради вирулентността на вируса, се наблюдава следното. Въпреки апела на патриарх Кирил в Руската църква изключително остро се повдигна въпросът дали храмовете трябва да се посещават масово за богослужения за пасхалния период. Споровете се водеха от яростни защитници на тезата, че опасността от вируса е преувеличена.[10]
За съжаление някои представители на руския клир отричаха научните данни за разпространението на вируса и опасността от него, както и лекарските препоръки, и ги осмиваха.[11] Въпросните духовници призоваваха към масово участие в службите и заклеймяваха като маловереци онези, които оставаха в домовете си, поради страх от това да не се заразят сами или да не заразят някого. Те отхвърляха съвета на медицинските власти да не бъдат целувани иконите, кръста и ръката на свещеника, както и за дезинфекцирането на лъжичката за св. Причастие.
Подобни мнения имаше и в БПЦ. На вратата на сливенския катедрален храм беше поставен надписът: „Зона свободна от COVID-19“[12], а Ловчанският митрополит Гавриил обяви, че в църквата „никога не се е предавала и разширявала зараза… Никога не е имало епидемии в църквата“ и че човек може да се зарази единствено ако му е слаба вярата.[13]
Независимо от тези становища обаче започнаха и първите заразявания на свещенослужители, както и смъртни случаи (в Русия починаха патриаршеският секретар Александър Агейкин, еп. Вениамин Железногорски, бившият митр. Йона Астрахански и Камизякски, а в Сърбия почина еп. Милутин Валевски). Киево-Печерската лавра стана огнище на зараза, а нейният настоятел митрополит Павел (Лебед), който категорично и демонстративно отказваше да се подчини на апела на Руския патриарх Кирил и медицинските съвети, се зарази. От подопечните му 200 души в обителта се разболяха 150; заразени се оказаха всички свещеници. От братството починаха трима (архимандрит, йеродякон и монах). За съжаление положението с болестта ескалира и в други емблематични обители на Руското православие като Троице-Сергиевата лавра. В обителта може би най-трагичното в създалата се ситуация беше това, че заразен послушник се самозапали в състояние на афект и почина от изгарянията си.[14] Заразени бяха установени и в Свято-Елизаветийския манастир в Минск и Серафимо-Дивееския манастир.[15] (...)
[1] Това се случи на 11.03.2020 г. Вж. https://www.who.int/dg/speeches/detail/who-director-general-s-opening-remarks-at-the-media-briefing-on-covid-19---11-march-2020.
[2] С такъв призив излезе и Пловдивският митрополит Николай, последван от митрополитите Наум, Антоний и Киприан. Вж. Обръщение на Пловдивския митрополит Николай към клира и паството на Богоспасяемата Пловдивска епархия, https://svparaskeva.com, 19.03.2020 г.;
[3] Вж. Патриарх Кирилл призвал воздержаться от посещения храмов, https://ria.ru, 29.03.2020 г.
[4] От гръцки (θεολογούμενον) — богословско мнение, което се основава малко или много върху преданието на отците, но няма характер на съборно определение.
[5] Вж. https://gazeta.ua/ru/blog/53066/virus-mozhe-peredavatisya-cherez-prichastya
[6] Вж Лудовикос, Н. За причастяването във време на епидемия, https://www.pravoslavie.bg, 03.04.2020 г.
[7] Ик. доц. д-р Теодор Стойчев, „Светата Евхаристия не е магически ритуал“, https://dveri.bg, 06.04.2020 г.
[8] Вж. Rev. Dr. Chrysostom Koutloumousianos, The Bread, the Wine, and the Mode of Being. https://publicorthodoxy.org/2020/04/28/bread-wine-and-mode-of-being/
[9] Св. Игнатий Антиохийски. Послание до ефесяни, 20, PG 5, 756 A.
[10] Тъй наречените от Сергей Чапнин ковид дисиденти или вирусодисиденти според определението на протодякон Андрей Кураев.
[11] На проповед отец Андрей Ткачев излезе сред вярващите с противогаз; вж. Священник Андрей Ткачёв ради хайпа и новых подписчиков пришёл на проповедь в противогазе, https://www.youtube.com, 23.03.2020 г.
[12] https://dariknews.bg/regioni/sliven/otec-evgeni-ianakiev-v-krizisni-momenti-hramovete-sa-bili-vinagi-otvoreni-2218733
[13] https://www.mediapool.bg/svetiya-sinod-slabata-vyara-vodi-do-zaraza-karame-velikden-po-plan-news304462.html