Журналист, писател и историк, Жан Севилиа е колумнист на Фигаро Магазин и член на научния съвет на Фигаро Истоар. Последната му книга е сборникът Процесът срещу църквата. Отговорът на историците („Таландие/Фигаро, 2019 г.).
Във Франция „изолацията” наложи безпрецедентно затваряне на църквите, които се предвиждаше да отворят врати едва в средата на юни. Журналистът и историк Жан Севилиа коментира пред в. Фигаро, че католиците във Франция са в правото си да искат това да се случи незабавно. Под натиска на християните властите отвориха църквите на 24 май, въвеждайки съответните санитарни мерки, свързани с коронавируса: носене на маски, изискване за 4 кв. м. на богомолец, дезинфекциране на ръцете.

Елисейският дворец предвиждаше възстановяване на религиозния живот на вероизповеданията някъде към средата на юни във Франция. Решението е разочароващо за мнозинството католици. Защо?

В мига, в който почти всички слоеве на френското общество поставят своите искания пред министър-председателя и планът за отхлабването на мерките е вече готов, религиите са в правото си да действат по същия начин. Що се отнася до Католическата църква, то Епископската конференция на Франция взе отношение по въпроса и отправи съвсем конкретни предложения към Министерския съвет.

Католиците още от началото на кризата стриктно спазват санитарните правила, въведени от властите, и ще продължат да го правят. Но респектът трябва да е реципрочен: дори в разгара на епидемията храмовете останаха отворени и свещениците отслужваха литургии, но без миряни. Нахлуването на въоръжени полицаи в средата на април в една парижка църква, докато свещеникът отслужва меса в присъствието на шест лица, които са там, защото имат своите функции в служението, независимо че вратите на църквата са били заключени, е, от една страна, незаконно, а от друга – скандално. Да не би някои да оспорват свободата на вероизповеданията?

Католиците знаят, че подновяването на тяхното участие в Евхаристията ще трябва да се извършва при специални условия, включително прословутото дистанциране, и то по различен начин: не са едни и същи проблемите в някоя слабо посещавана селска църква и в обичайно препълнените градски църкви. И докато епископатът предложи конкретни мерки в тази връзка за средата на месец май, изненадващото е, че държавният глава по време на видеоконферентната среща, посветена на вероизповеданията, отложи отварянето на храмовете за средата на юни. В Германия и Италия поне се води публичен дебат. Австрийското правителство обяви, че църквите ще бъдат отворени след 15 май. Защо онова, което е възможно във Виена, да не е възможно в Париж? В речта си, произнесена на 9 април 2018 г. в Колежа на бернардинците в Париж Еманюел Макрон заяви, че „един президент на Републиката, който не се интересува от Църквата и от католиците, всъщност изневерява на своя дълг“. Е, добре, президентът на една светска държава, избран от нация, исторически свързана с християнството, би трябвало да разбира, че за един католик, живеещ с вярата, месата не е факултативна културна дейност, а е „първа необходимост“. Католиците, като лоялни граждани, приеха да бъдат лишавани в продължение на седмици и дори през Страстната седмица до Пасха от онова, което е сърцето на християнския живот. Ала щом има разхлабване на мерките, те са в правото си, спазвайки санитарните мерки, да потърсят пътя към своите църкви.

Мислите ли, че това небивало отпадане от богослуженията ще има вредоносни последици върху практиката на френския католицизъм, който и без това среща определени трудности? Има ли прецедент, който би могъл да хвърли светлина?

Това, което преживяваме, няма прецедент. Дори по време на Втората световна война църквите са били отворени. Ала е вярно и че санитарната криза по своята заплаха е без прецедент, поне в модерността. Ако търсим по-дълъг период, в който месите са били забранени, би трябвало да се върнем чак до Френската революция, ала и това сравнение накуцва, защото след времето на Терора клирът – независимо дали е подписал гражданската конституция, просто е бил под възбрана. Не такъв е случаят днес, когато свещениците във Франция свободно отслужват литургия всеки ден, но без миряни.

Ето защо аз не вярвам нито за секунда, че тази криза би могла да има отрицателни последици в практиката. Напротив, настоящата липса, колкото и болезнена да е тя, увеличава необходимостта за възвръщане към Евхаристията. Всички мечтаят за момента, в който ще могат спокойно да седнат с приятели в кафенетата или ресторантите. Католиците също. Но още повече те искат да се върнат към Литургията. (...)