КРИСТО, ЖАН-КЛОД И ПОКРОВЪТ НА РАЙХСТАГА. ЕДИН БОГОСЛОВСКИ ПОГЛЕД

 

След обединението на Германия възникна въпросът какво ще стане със столицата. През 1991 г. бе гласувано преместването на правителството и на парламента от Бон в Берлин. И тъкмо преди окончателното преместване на Бундестага Кристо и Жан-Клод проведоха перформативна акция, след която Райхстагът вече не беше същият.

Инсталацията даде началния импулс за заниманието ми с Кристо. Бях още студент в Бон, когато с няколко колеги си направихме една бърза автомобилна екскурзия до Берлин, където разгледахме всичко. На другия ден по обяд се върнахме, защото имахме занятия в университета. Следвах католическо богословие в Бон и още тогава се интересувах от богословската перспектива към изкуството.

Осъзнах, че инсталацията в Берлин наподобява един онези актове на покриване, каквито практикуваме и в ритуалите на църквата. В книгата ми „Покров и Откровение“ разсъждавах върху акта на Кристо. Каква беше целта му? Някои го наричат майстор на опаковането. Ала това е напълно погрешно, защото използването на покров е нещо различно. В Католическата църква използваме понятието „откровение“, което инсценираме символично чрез покриване или снемане на покрова. Целта е да се разкрие, какво има под този покров. При нас това е не-видимостта.

Сходна е и стратегията на Кристо. Всички обекти, които той е покривал, имат някаква своя история. Целта му е да фокусира вниманието на зрителя върху тези истории. Веднъж, когато му бях на гости в Ню Йорк, го попитах, дали е християнин. Той ми отговори: „Не бих могъл да правя тези работи без християнската иконография и без историята на християнството“. Направих си заключението, че за него главната тема е: как изкуството превръща невидимото във видимо. Покровът върху Райхстага бе инсцениран по подобие на литургията, а медиите използваха в статиите си християнски понятия.

Хората идваха до Берлин като на поклонение. Реакциите им се определяха от християнския контекст. В един вестник се появи заглавие „Кристо се яви, за да ни помири“. Това беше важна акция, защото Райхстагът стоеше до стената, в зоната на смъртта, и в този миг той празнуваше чрез Кристо своето възкресение. (...)