Настоящото изложение има за цел да покаже подводните камъни, които съпътстват християнското оглашаване и посвещаване. За тази цел ще се позова на антропологическите изследвания в областта на ритуалността. Това ще ни позволи да погледнем отстрани на случващото се в Църквата, като напуснем за малко сферата на богословието, за да се върнем към него по-късно. Така по-добре ще разберем амбивалентността, с която свещениците непрекъснато се сблъскват в своята пастирска работа.

Кръщението през призмата на ритуалната теория

Кръщението съчетава два типа ритуали – на пречистване и на посвещение. Обредът за пречистване е характерен за религиите на благословението – такава е юдейската религия, а обредите на посвещението са характерни за спасителните религии, такива например са мистерийните култове. Така свети Павел пише до Църквата в Коринт:

А такива бяха някои от вас. Но се умихте (ἀλλὰ ἀπελούσασθε), бяхте осветени (ἀλλὰ ἡγιάσθητε) и оправдани (ἀλλὰ ἐδικαιώθητε) в името на нашия Господ Исус Христос и чрез духа на нашия Бог. (1 Кор. 6:11)

Тук явно се вижда смесване на двете ритуални форми на очистването – се умихте, и на инициация – се осветихте и се оправдахте. Така вярващите придобиват нов юридически статут – на оправдани и на отделени – осветeни. Обредите на посвещението са част от обредите на прехода. Обредите на прехода включват обреди на раждане, израстване, брак и смърт. Те могат да включват и обреди на посвещение. По този начин тайнството Кръщение от страна на свещеника се възприема като ритуал на въвеждане в християнската вяра и общност, а от друга страна, видян oтвън като структура, той изглежда като ритуал на прехода, който следва житейския цикъл. Ритуалът на кръщението играе важна роля в процеса на самоопределяне на ранните християни, като дефинира не само кои са те, но и кои не са. Необходимо е да проучим как Кръщението допринася за християнското самоопределение по позитивен и отрицателен начин. Изследователите на ритуалите са разработили различни системи за класификация и анализ на ритуалните действия, съобразно религиозната система, в която те се извършват.[1] На пръв поглед кръщението изглежда като обред на прехода. Някои тълкуватели на Новия завет намират тясно съответствие между кръщението и тристранния модел на Ван Генеп[2] и твърдят, че кръщението всъщност е обред на прехода. Такъв модел например може да се намери в изследването на първите градски християнски общности на Уейн А. Меекс[3]. Меекс открива в посланията на свети Павел описание на кръщението, което може да се оприличи на V-образна конфигурация, която съответства на времевите етапи на ритуала. Това води до две групи от симетрични движения. В първия набор от движения кръщението се придвижва надолу от света към погребението – потапянето във водата (основата на V), което показва отделянето на кръстения от външния свят. В този набор от движения се срещат темите, типични за кръщението – умиране и слизане. Във втория набор от движения кръщението се движи нагоре от измиване – инкорпориране в тялото на Христос, което е Църквата, което показва интеграцията на кръстения в друг по-добър свят. Противоположните теми в кръщението на прехода от смъртта към живота и от низходящи – разделяне със света, и възходящи – приобщаване към Христовото тяло, са открити в този набор от движения. Според Меекс прогресията на низходящи и възходящи действия при кръщението по този V-образен път не само имитира образа на умирането на Христос, но и „съответства на фазите на всяко посвещение или обред на преминаване: раздяла, преход и реинтегриране”[4] .

Други автори разглеждат кръщението като политически ритуал.

Политическите обреди са церемониални практики, които изграждат, показват и насърчават силата на политическите институции (като цар, държава, старейшините на селото) или политическите интереси на отделни избирателни райони и подгрупи на селото), или политическите интереси на отделни райони и подгрупи.[5]Причината за включването на кръщението като двустепенен ритуал, което е характерно за политическите ритуали, е, че невинаги се намира V структура в посланията на свети Павел. А начинът на използването на водата от ранните християнски общности в ритуала на кръщението подтиква някои изследователи да смятат кръщението за политически ритуал:Внимателно изследвайки римската, еврейската и християнската употреба на водата, човек вижда по-ясно границите, разделящи тези групи. Въпреки че юдаизмът явно е възприел римското влияние, това приемане е доста повърхностно, за което свидетелстват промените в еврейското ритуално измиване, които съпътстват посещението на римски бани (т.е. пълно потапяне в миква'от) след отиване на баня, както и късното приемане на римската култура за къпане. Тъй като водата е била използвана в християнското кръщение по начини, които се различават както от римляните, така и от евреите, тя допринася за християнското самоопределение; това означава тяхното отделяне и съпротива срещу другите две групи. Като се има предвид несигурният статус на ранните християни, тяхната съпротива срещу тези сили е била премерена: разликите в честотата на (ритуалното) къпане, предпочитанието към различен водоизточник и (в случая с коринтските християни) алюзия към времето без римско управление. Ритуалът на християнското кръщение обаче не функционира просто отрицателно, за да предаде кои християни не са. По-скоро тя изпълнява и положителна функция, като показва кои са християните.[6] Според този анализ християните чрез ритуала се опитват да се разграничат както от римляните, така и от юдеите. Кръщението като еднократен акт се различава от повтарящите се ритуали на умиване при юдеите и всекидневното къпане при римляните. Така кръщението показва на света кои не са християните. Следваща фаза е тази, която показва кои са християните. Чрез използването модела на римската разширена семейна структура, построена по осите роб-господар, син-баща, съпруг-съпруга, християните показват, че са част от римския свят, но в същото време са част и от една есхатологическа общност.[7] Чрез използването на кръщението като обред на посвещение, подобно обрязването на прозелитите, християнската общност показва връзката си с еврейските си корени и изявява претенцията си към миналото на еврейския народ. (...)

[1] Докато религиите за спасение традиционно се разбират като ориентирани към спасение от този свят, религиите на благословията са ориентирани да поддържат правилния баланс между богове и хора, така че благословиите на бога или боговете да са под формата например на изобилие (виж например 1 Мак. 14:4-15), което може непрекъснато да тече към човешките същества. Акцентът е върху онтологичната разлика между хората и боговете и е доминиращият елемент при благодатните религии. Нарушенията на тази структура заплашват да спрат потока от благословия. Затова ритуалите на пречистване възстановяват баланса. Религиите на спасението, от друга страна, представляват ясна атака срещу тази структура. Не съществуват чисти форми на двата типа религия като идеални типове в действителност. Отделните религии често въплъщават смесени форми на двете, но това не променя аналитичната стойност на тази схема. За разлика от религиите на благословията спасителните религии имат за цел не само да доведат избрана група хора в пряк контакт с божествеността или боговете, но и да ни пренесат в свят, замислен да бъде разположен извън емпирично достъпния свят. В контекста на религиите за спасението есхатологията обозначава съществуването на нова ера, която коренно ще замени настоящата и ще доведе историята докрай. Както и да е, моята теза е, че за да хвърлим светлина върху разликата между ритуалите за пречистване и ритуалите за посвещение, наше задължение е да обърнем внимание на вида религия, в който е вмъкната въпросната ритуална категория. Има значение дали разглежданият ритуал на посвещение принадлежи към контекста на спасителната религия, или това е ритуал, който произхожда от религия за благословението. Anders Klostergaard Petersen Rituals of Purification, Rituals of Initiation Phenomenological, Taxonomical and Culturally Evolutionary Reflections in Ablution, Initiation, and Baptism Waschungen, Initiation und TaufeLate Antiquity, Early Judaism, and Early Christianity Spätantike, Frühes Judentum und Frühes Christentum Edited by David Hellholm, Tor Vegge, Øyvind Norderval, Christer Hellholm De Gruyter2011 Walter de Gruyter GmbH & Co. KG, Berlin/Boston, с. 15.

[2] „Ритуалът на инициацията в християнството има характеристиката да бъде еднократен акт. Той съдържа три части според класификацията на Ван Генеп – фаза на умиране – изоставане на предишното състояние, фаза на гранично състояние и фаза на новото раждане или процес във формата на V”. Van Gennep, Arnold. 1960. The Rites of Passage. Translated by Monika B. Vizedom and Gabrielle L. Caffee. Chicago: University of Chicago Press.

[3] Early Christian Life Edited by Richard E. De Maris, Jason T. Lamoreaux, and Steven C. Muir Routledge 2 Park Square, Milton Park, Abingdon, Oxon OX14 4RN and by Routledge 711 Third Avenue, New York, NY2018.

[4] Meeks, Wayne A. The First Urban Christians: The Social World of the Apostle Paul. New Haven, CT: Yale University Press. 1983.

[5] Agnes Choi,Boundary crossing in Cristian baptisam in Early Christian Life Edited by Richard E. De Maris, Jason T. Lamoreaux, and Steven C. Muir Routledge 2 Park Square, Milton Park, Abingdon, Oxon OX14 4RN and by Routledge 711 Third Avenue, New York, NY2018.

[6] Early Christian Ritual Life. Edited by Richard E. De Maris, Jason T. Lamoreaux, and Steven C. Muir Routledge 2 Park Square, Milton Park, Abingdon, Oxon OX14 4RN and by Routledge 711 Third Avenue, New York, NY2018, с. 79.

[7] Баща-дете може да се наблюдава при изобразяването на Бог като баща с вярващите деца (напр. Рим. 8:14-17; Гал. 3:26; 4:4-7; Еф. 2:18; Кол. 1:12 ; Евр. 12:7; Откр. 21:7), братя и сестри (напр. Рим. 12:1; 1 Кор. 11:33; Гал. 6:18; 1 Сол. 1:4; 2 Сол. 2:13; Евр. 3: 1; Яс. 1:2; 2 Петр. 1:10; 1 Иоан. 3:13); обаче понякога се превежда като „възлюбени“ (напр. Фил. 1:12; 2 Теса 3:6; Яс. 5:7) или „приятели“ (напр. Деян. 6:3; Рим 7:4; 2 Кор. 11:9; Гал 4:28, 31; Евр. 10:19), съпруг-съпруга (Еф. 5,21-23; Откр. 19:7, 21:9).