През 2019 г. Софийската градска художествена галерия представи „И в кротък унес чака тя“. Иван Лазаров и българското изкуство през първата половина на ХХ век – изложба, посветена на значимия български скулптор, професор и академик, организирана по повод 130-годишната от неговото рождение. В експо­зицията бяха показани знакови не само за творчеството на Лазаров, а въобще за българското изкуство произведения, но също така и някои по-малко познати или напълно неизвестни негови творби. Освен това СГХГ издаде и каталог към изложбата, а публикуваното в изданието проучване очертава нови посоки на изследване. В известен смисъл организираната от СГХГ изложба и представе­ната книга дадоха нов заряд на интереса към творчеството на Лазаров, твор­чество, което има своя важен принос за най-значимите моменти в развитието на българското изкуство през първата половина на ХХ век. Впоследствие други събития и публикации допълниха представянето на Лазаровото изкуство. За първи път бяха показани и любопитните рисунки на мравки – дейност, с която скулпторът е по-малко известен.

Творчеството на Иван Лазаров винаги е предизвиквало интерес, превърнало се е във важен ориентир за проследяване на теми, посоки, пластични решения. Скулп­турата му отдавна е призната за изключително явление в българското изкус­тво от първата половина на ХХ век. Тя ясно демонстрира етапите в личното ху­дожествено развитие на автора, но придобива и особена значимост, защото се превръща в пример за най-добрите постижения на отделни художествени посоки и тенденции у нас. Произведенията, които Иван Лазаров оставя след себе си, ясно се открояват на фона на скулптурата в България от първата половина на миналия век, въздействат със своите смислови измерения, с избор на персонажи и сюжети, с композиционни решения и индивидуален стил, със своята премерена статика и лаконично пластично изразяване.

През 20-те години на ХХ век в изкуството на Иван Лазаров започва същест­вено нов и важен етап. Той е осезаем както в избора на теми, така и в худо­жествено-пластичната реализация на произведенията. Две събития определят началото на тази промяна в творчеството на 30-годишния автор. Това са спе­циализациите му в Германия през 1918–1919 и 1922–1923 г. и създаването на дружеството „Родно изкуство“ в София през 1919 г. Именно от началото на 20- те години датира и една от първите творби с християнски сюжет – релефът Св. Георги, за съжаление незапазен днес, познат единствено от фотографии. Разликата с по-ранните произведения е в стилово-пластичния език и в избора и пресъздаването на светеца. Фигурите са изградени условно, обобщено и де­ коративно. В представянето на конника св. Георги скулпторът се отдръпва от натуралистичния подход. Пластичните решения в този ранен опит на Лазаров да стилизира формата ни подсказват за един важен източник на художествени решения, вдъхновил българските модернисти от началото на миналия век – това е старото християнско изкуство. (…)