МАСКИТЕ НЕ СКРИХА НАШИТЕ ЛИЦА, А ГИ ПОКАЗАХА. ВЯРАТА, ВИРУСИТЕ И ЛИЧБИТЕ

През 1820 г. Томас Джеферсън написал своята компилация Животът и нравственото учение на Исус от Назарет, придобила след публикуването ѝ през 1895 г. популярност като „Библията на Джеферсън“. Обемът на книжката не е голям – 64 страници, но в писмо до своя предшественик, втория президент на САЩ Джон Адамс, Джеферсън пише, че това е „най-възвишеният и доброжелателен морален кодекс, който някога е предлаган на хората“. В действителност синопсисът представлява рационалистическа интерпретация на Евангелията, от която са изключени всички пророчества, пасажи, описващи свръхестествени събития или изобразяващи Божествеността на Иисус Христос, както и всички Негови чудеса, в това число и Възкресението и Възнесението Му, и разбира се Троичността на Бога и вечният живот. „Благовестието“ на Джеферсън всъщност не съдържа блага вест. То завършва с погребението на Иисус в скалната гробна ниша, притулена с голям камък. Не се дава отговор къде е тялото Му – изгнило ли е, мумифицирано ли е, откраднато ли е? Този финал показва колко жалък е всеки опит да се пренаписва Евангелието. Въпреки очевидната несъстоятелност на подобен подход, от 1904 до 1950 г. изданието е връчвано на всеки нов член на Американския конгрес.

Своята „операция“ Джеферсън нарича „събличане на изкуствените одежди“, в които Иисус бил облечен от свещениците, и „извличане на чистите принципи“, които Той проповядва. Джеферсън е извършил в буквалния смисъл операция на Евангелието, като е използвал бръснач и лепило – рязал, залепвал, докато се получило нещо, което удовлетворявало неговите разбирания и представи.

Тази операция е може би най-илюстративният пример как често хората подхождат към божественото – всеки се чувства в правото си да прекроява всичко по мярката и модела на своето разбиране и неразбиране. Най-несъстоятелното в подобен подход е очевидният нонсенс на това, че щом считаш за свое право да преправяш нещо, няма как то да е божествено. Божествено е това, което е над теб, а когато поставиш себе си над него, ти превръщаш в бог себе си. Опитът на Джеферсън показва, че никой не е застрахован от изкушението да върши подобни опити. Той е не само президент, но и виден политически философ, революционер, архитект, археолог, изобретател и основател на Университета на Вирджиния. Въпреки безспорните му ум, интелигентност и талант, въпреки преклонението, което изпитвал пред моралното учение на Иисус, жалкото му и смехотворно богословско новаторство не може да предизвиква у нас нищо друго освен съжалителна насмешка. Образът му ще остане изсечен на Маунт Ръшмор, а името му вписано в американската история, но не и в християнското богословие.

Скудоумни опити в същата посока малко по-късно прави друг безспорен гений на човечеството – граф Лев Толстой. Това е за да не си помислят някои, че само на американци са присъщи подобни девиации, а нацията, която граничи с Бога, е застрахована. Великият писател дори създава религиозно учение на свое име, което през следващите десетилетия привлича стотици хиляди последователи. Всичко започва от това, че умът на Толстой се е препъвал в чудесата на Христос и е отричал всичко, което не може да си обясни.

Съществува обаче и противоположна крайност – навсякъде да се виждат чудеса и всичко да се обяснява с чудеса. Това „богословско направление“ не е представено с гениални умове, но за сметка на това разпространението му е широкомащабно. Не става дума за времената, когато нивото на просветата е било ниско и мнозина са си обяснявали повечето природни явления като свръхестествени. Днес тези простонародни вярвания са запазени в сборниците с народните апокрифи и ги изучаваме като фолклор. На фона на своето време те са естествени и умилителни. (...)