Докато повечето от нас разпределяхме кой да сготви постните сарми и кой да опакова коледните подаръци, докато с трепет очаквахме да се съберем (макар и вероятно в по-малък от обичайния за други години домашен кръг) и да кажем молитва край бъднивечерската трапеза, някои посрещнаха Христовото Рождество на 2020 година в болничната стая, измъчвани от симптомите на непредвидим вирус, без възможност да видят близките си хора на живо, и единствените, с които имаха досег, бяха медиците и болничният персонал в костюми като от холивудска апокалиптична продукция. За да подкрепят тези страдащи, по заръка на Негово Светейшество патриарх Неофит православни свещеници посетиха пациентите в няколко столични болници. Инициативата бе предвидена за дните между Игнажден и Рождество, а специално за това посещение бе извършен маслосвет, както и бяха осветени 6000 малки иконки на Рождество Христово от Белоградчишкия eпископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Онези от духовниците, които вече бяха прекарали коронавирусната инфекция, бяха допуснати и до ковид отделенията. Един от тях бе архим. Василий (Савов), протосингел на Софийската света митрополия, който посети болните във Военномедицинската академия (ВМА) и болница „Св. Анна“. Пред Християнство и култура той споделя своите впечатления от срещата си с пациентите и медицинския екип, както и мисли за църковния живот по време на пандемия.

Преди всичко отец Василий е убеден, че инициативата не би трябвало да се възприема като някаква извънредна практика, да посетиш боледуващ човек е нещо естествено за всеки християнин. „Ние изпълнихме дълга си, за който сме призовани от Самия Христос: „... болен бях, и Ме посетихте... (Мат. 25:36)“. Повечето коментари в общественото пространство по повод тази инициатива бяха позитивни, но имаше и критици, които се тревожеха, че „в лечебно заведение на светска държава се натрапват представители на едно вероизповедание“, имаше и подхвърляния от рода на: „Сега ще борим вируса с ръсене на вода ли?!“. Ето какъв е отговорът на отец Василий на подобни коментари: „За да се изчистят всякакви спекулации по въпроса – имахме разрешение от директорите на съответните болници, не сме се промъквали от страничния вход като някакви разбойници, нито пък сме влезли там със самочувствието на някакви чудотворци. След като се преоблякохме в специалните предпазни костюми, влязохме при пациентите и във всяка стая първо се представяхме кои сме и за какво сме дошли, после питахме дали някой би желал да бъде помазан с осветен елей за изцеление и опрощаване на греховете. Имаше хора, които пожелаха да бъдат помазани, но имаше и такива, които не пожелаха, и това е съвсем нормално – едни сме вярващи, други – не. Но особено ме впечатли една жена, която беше на легло. Тя се надигна, видимо се вълнуваше и ни каза, че е мюсюлманка, но че и тя би искала да бъде помазана. Разбира се, ние я помазахме, защото и Христос ни казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя...“ (Мат. 11:28).

Особено ме развълнува и това, че бяхме посрещнати много топло от медицинските екипи. И за нас беше благодатно да бъдем свидетели на тяхната всеотдайност. Аз лично имам приятели и познати лекари, които – ако официалният им работен ден е 8 часа, те седят в болницата по 16 часа на ден и изнемогват“.

Вяра и медицина

След това свое посещение отец Василий е по-силно убеден в нуждата от болнични свещеници. Традиция, която е прекъсната с настъпването на атеистичния режим през 1944 г., но през последните години като че ли се възвръща към нов живот. „Конкретно за болниците в София, поне няколко от тях вече имат свои параклиси или молитвени кътове, сред тях са „Пирогов“, Александровска болница, болница „Св. Наум“, АГ болница „Св. София“. В параклисите на „Пирогов“ и „Александровска“ съм се убедил от посещенията ми там, че винаги има хора, които влизат да се помолят, да потърсят упование и утеха с надежда за изцеление. Към тези параклиси, както и към този на АГ болница „Св. София“, има назначени свещеници, които духовно да обрижват пациентите и медиците, а към храма в „Александровска“ има и създадена група от доброволци[1]. Във ВМА има молитвен кът, посветен на св. Лука Войно-Ясенецки, и в едно от отделенията има и малко параклисче на св. Пантелеймон, където изпяхме тропара на светеца. Но директорът проф. Мутафчийски сподели желанието на болничната управа да се изгради отделен параклис и там да бъде назначен свещеник“, споделя архим. Василий. В края на 2020 г. беше обявена и инициатива по набирането на средства за изграждане на параклис към болница „Св. Анна“ в София.

„За жалост обществеността не е достатъчно запозната с живота на личности като митрополит Антоний Сурожки или свети Лука Симферополски, които са били едновременно и духовници, и лекари. Свети Лука е бил действащ хирург и голям учен, който значително е допринесъл за развитието на гнойно-септичната хирургия. И двамата духовници са служили през ХХ век, но ние днес трябва да се постараем да популяризираме тяхното дело пред хората от XXI век. Но ето, например за свети Лука в последните няколко години се написа и се чу доста, в споменатия параклис на „Александровска“ всеки ден се чете неговият акатист, направиха се прожекции из страната на българския документален филм за него „Светителят хирург“ (2017), отбелязва духовникът. Действително, делото на свети Лука Войно-Ясенецки се оказва особено дразнещ трън в очите за атеистичната съветска власт, подкопавайки една от важните й опорни точки – че сериозните учени се надсмиват на религията, която е занимание единствено за неграмотни баби. Но ето че се появява този професор по медицина, който е не просто вярващ човек, а духовник, при това – епископ. Разбира се, изпитанията за него не закъсняват – едва десет дни след неговата епископска хиротония той е предложен за уволнение от университета и е арестуван за противосъветска дейност, по време на разпитите претърпява ужасни мъчения, няколко пъти е изпращан на заточение.

„Православните винаги сме подкрепяли науката с убеждението, че Бог благославя усилията на всеки, когато те са за доброто на човечеството. Например виждаме колко ни помагат в днешната ситуация технологиите – да останем свързани помежду си въпреки дистанцията. Но има и случаи, когато науката се използва за заробването на човека и възпрепятства пътя му към Небесното царство, приковавайки го към земното.

Спорове възникнаха и сега по повод ваксините срещу коронавируса. (...)

[1] Повече за инициативите на доброволците към параклиса на Александровска болница можете да прочете в статията на Ангел Иванов „Да се учиш на милосърдие“, сп. Християнство и култура, брой 152, 2020, с. 5.