1. „In hoc signo vinces…“ Под този знак ще победиш. Кръстът, даден на Константин в съня му, възвестява победа чрез обрат. Кръстът кръстосва и съдържа енергията на противоположностите; той ни открива – дори в нашето тяло – парадоксалния път на завоеванието чрез отрицанието на обратимостта. Един диалогичен път – диалектиката се разкрива в нас, зад нас и преди всичките ни деяния.

2. Кръстът е знакът – не на един край, на крайната точка – а на освобождаващ преход… Прекосяване на смъртта. А не отвъд нищото.

3. Чрез кръста, обозначен върху теб с две невидими линии, чрез този знак върху теб самия, от този жест, който те обозначава тук, в четирите измерения на всемира, върху теб се излива цялата пълнота на времето в един изложен на показ миг: в теб е вписано, че Бог е открит.

4. Бог е противоречие и откритост в Себе Си: Четвъртото лице на отделното.

5. Чрез кръстосването на две невидими линии – дори негативно – се открива едно лъчение. С нашето кръщение знакът на кръста сменя нашия център и ни отрича: предоставя ни на всемира. В този знак на неграмотния (неграмотните се подписват с кръстче) се концентрират и кръстосват цялото пространство и цялото време: ускорения.

6. Нямо писане и Тетраграма[1] в пространството, следа в прехода на парадоксалната божественост: три в едно; вътрешна убежна точка в сърцето на нашето тяло – кръстът, с който се кръстим тук, носи спомена също, на четири езика, за надписа I.N.R.I. Иисус от Назарет, Царят Иудейски.

7. Славата Божия сега минава през смъкването Му на земята: сиреч в нас. Той ни следва-и-предхожда: прекосява смъртта Си, сетне и нашата. Минава през кръста като през един негатив на прехода. Нещо, възвестено на нашия език чрез великолепното слово кончина.

8. Чрез отричащия, победен и възкръсващ знак – който вписваме върху себе си с най-прости жестове – ние признаваме кръстосаната точка на смъртта в дълбините си; утвърждаваме чрез този открит жест издигането на живота в четирите краища на пространството.

9. Издигането на живота в измеренията на не още видяното.

10. Едновременно с приковаването – заковаването върху дървото – кръстният знак е означаването в нас на енергията на разкъсването на пространството: морето, което се отваря, избликването на едно в четири, обратната страна на смъртта, озвездеността на субекта.

11. Бог е противоречието на живота, открит в себе си.

12. Кръстът създава празнота в мисълта: синкоп. Творческа анихилация. Пълнота, завръщаща се в празното – и преобръщаща го. Той е противоречието на живота, което ти пишеш върху себе си. Кръстът ни означава. Белязва ни като личност. Той зачерква аза и го отваря.

13. Кръстът, с който ние се кръстим с помощта на един прост жест, се концентрира върху нас, имайки спомен за всички парадокси на християнството. На първо място, Въплъщението (Словото стана плът); Въплъщението, кардиналният акт, оста на богословската катедрала! Въплъщението, „сърцевина на спасението“, пише Тертулиан (Caro cardo salutatis[2]). „Въплъщението, ненавистно на мнозина горделивци“, както великолепно го определя св. Августин.

14. Тъкмо чрез предизвикателството, отправено към мисловния ни мързел, към дребнаво пресмятащия и изчисляващия разум, към краткосрочните ни възгледи, се явява преобръщащата – и винаги нова – сила на християнството: днес, в началото на един още по-пресметлив век, повърхностен и линеарен, отколкото всички други. Днес повече от всякога преоткриваме завладяващото съждение на Тертулиан: „Синът Божи е бил разпнат; не се срамувам, защото е срамно; Синът Божи е мъртъв, вярвам го, защото е нелепо. И е възкръснал от гроба? Сигурно е, защото е невъзможно“ (Crucifixus est Dei filius? non pudet quia pudendum est. Et mortuus est Dei filius ? credibile est quia ineptum est. Et sepultus resurexit ? certum est quia impossibile).

15. В християнството има много дълбок опит за невидимите сили и тяхната игра в движението: един плътски спомен за обръщането на енергиите. Пред нас се отваря друга физика: налудничава и истинска.

16. В Константинопол, недалеч от „Света София“ (Премъдростта), която си остава, и „Света Ирина“ (Мирът), която си остава, някога е имало църква, наречена Agya Dynamis (Светата Сила): преобръщащата сила на Христос (Христос: Въплътеният Бог, Христос, другата страна на Бога): даденият агнец, възвестяващ победната невинност. (...)

[1] Тетраграма – в юдейската традиция под това словосъчетание се има предвид непроизносимото и четирибуквено име на Бога, смятано за Негово собствено Име, за разлика от останалите Му атрибути. Б.пр.

[2] „Плътта е крайъгълен камък на спасението“ (лат.). Б.пр.