Могат ли католиците да бъдат спокойни, когато се ваксинират срещу COVID-19?

Мисля, че могат да бъдат напълно спокойни. Особено като се има предвид, че първите ваксини, които са разработени, отговарят на това, което мнозина от нас наричат ​етични ваксини. Бяха повдигнати законни въпроси. Но имайки предвид, че сред първите одобрени ваксини са тези на Pfizer и Moderna, отговорът на тези въпроси е, че наистина католиците могат да бъдат спокойни.

В какво се състоят тези етични опасения и защо те не се отнасят за тези две ваксини?

Опасенията на хората се дължат на факта, че за производството на много фармацевтични продукти и ваксини се използват клетки от абортирани фетуси, от унищожени човешки ембриони или от тъкани от абортирани фетуси. Тъй като ние отдаваме толкова голямо значение на живота от зачатието до естествената смърт, употребата на фармацевтични продукти, базирани на такива компоненти от човешкото тяло, е напълно неприемливо. Това е оскърбление за достойнството на един малък човек.

Но ако ви разбирам, тези морални въпроси не се отнасят за ваксините на Pfizer и Moderna по отношение на техния произход или тестване и католиците могат да бъдат спокойни, ако ги ползват.

Хората трябва да знаят, че тези mRNA ваксини са синтетични и за тяхното създаване със сигурност не са били използвани никакви тъкани или клетки от абортирани фетуси и унищожени ембриони. И точно това е причината повечето от нас да ги смятат за етични. Друг етичен въпрос, който също е законен, е как се тестват ваксините. Наистина трудно можем да знаем дали такива клетки не са били използвани в процеса на тестване. Много от обикновените фармацевтични продукти, които вече използваме, също са тествани чрез тези клетки.

Мисля, че тези опасения са неоснователни, защото знаем, че във ваксината, която ще получим, няма компоненти от човешко тяло. Тестването е второстепенен въпрос и не мисля, че той повдига същия етичен проблем.

Имат ли католиците моралното задължение да се ваксинират от гледна точка на католическо социално учение и общото благо?

Наистина става дума за общото благо. Знаем, че тези ваксини работят, те са ефективни. Правим всичко възможно, за да се уверим, че всички сме възможно най-здрави, както заради себе си и семействата си, така и заради другите хора. В своето пастирско послание канадските епископи например подчертават тъкмо този аспект на общото благо. В него те насърчават хората да се ваксинират, защото всички ние имаме моралната отговорност да се грижим не само за собственото си здраве и за здравето на своето семейство, а и защото сме отговорни за здравето и на другите хора.

Не мисля, че като морален въпрос можем да оставим решението единствено на личния избор. Всички сме чували фразата: „Не искам да се ваксинирам. Мисля, че нещо не е наред с тази ваксина“. Според мен въпросът е много по-широк. И той се отнася за общото благо. За грижата за общото благо. И този аспект трябва да присъства във всяко морално решение, което взима всеки един от нас.

Свидетели сме на известна дезинформация по отношение на ваксините, разпространявана от обикновени хора и дори от религиозни лидери. Как католиците трябва да отговорят на тази дезинформация?

Има злоупотреба с информацията, дезинформацията не помага на никого. Затова, в съгласие с католическото учение, ние имаме задължението да познаваме както научните факти, така и моралните факти. Това произлиза пряко от учението на Тома от Аквино: трябва да познаваме нашата реалност. Действително сме задължени да знаем поне малко за науката. Аз не съм учен. Не мога да обясня ваксините по начина, по който могат да направят това учените, но разбира се, ние се уповаваме на тяхната информация. Така че ако знаем например, че има ваксини, за които те казват, че не съдържат никакви компоненти от човешкото тяло в тях ‒ това е най-важното за облекчаване на съвестта на хората. Защото въпросът за моралната допустимост на ваксините е напълно законен.

От другата страна е познаването на църковното учение. В отговор на въпроси относно ваксините срещу морбили, Папската академия на живота посочи, че когато съществува заплаха от тежка болест, дори и да няма налични етични ваксини, човек може да бъде спокоен, когато приема съществуващите ваксини. Такъв щеше да бъде случаят, ако в тези ваксини имаше някакви съмнителни компоненти.

Католическите водачи винаги ни напомнят, че сме задължени да говорим с правителствата, да настояваме ваксините да бъдат етично допустими и да свидетелстваме, че сме загрижени за това как са създадени тези ваксини.

Друг много интересен аспект произлиза от стария католически принцип, наречен „сътрудничество на злото“. Тъкмо оттук вероятно произлизат въпросите на мнозина верни католици, защото дори терминът „сътрудничество на злото“ е достатъчен да предизвика напрежение сред хората.

От моя собствен опит мога да кажа, че много хора всъщност не разбират добре този принцип. Има ситуации в живота, от които не трябва да се възползваме или дори такива, в които не бива да участваме, но поради обстоятелствата, в които се намираме, допускайки, че има сериозна причина за такова сътрудничество, е морално да сторите точно това. Мисля, че този принцип трябва да бъде обясняван в по-големи подробности.

Ако един водач на общността дойде при вас и ви попита: „Искам да насърча моята общност, дори скептиците, да се възползват от програмата за ваксинация“, какво простичко послание ще го посъветвате да отправи, за да насърчи хората да се възползват от тази безопасна и морално приемлива програма за ваксинация?

Това послание ще се състои от две части. Едната част ще се основава на науката. Другата ще се основава на вярата. Научната част е очевидна: акцентирайте върху факта, че наличните ваксини не съдържат компоненти от човешка тъкан или клетки и затова хората трябва да се възползват от тези ваксини. Втората част е свързана с вярата: нека се обърнем към католическото учение и да видим какво то ни казва по отношение на етиката при употребата на ваксините.

Превод от английски: Момчил Методиев