Днес Рождество се премести
от двореца в затвора,
там захвърлен е Господ.[1]

 Из Коледна песен,
 Валериу Гафенку (1921–1952)

На 24 януари 2021 г. се навършиха 100 години от рождението на една емблематична за православните румънци личност. Валериу Гафенку издъхва на 31 години в един от комунистическите затвори. Той остава в паметта на православните в Румъния като символ на силата на християнския дух. Сила, която стига до Небето.

Вече и българските читатели имат привилегията да научат повече за личността на Валериу Гафенку от българското издание на книгата Светеца от затворите (изд. „360“, 2020) в превод на Мария Дерменджиева и под редакцията на Димитрина Чернева. Благодарение на труда на монах Моисе (Йоргован), изданието е събрало многобройни спомени, истории и писма, свидетелстващи за светостта в живота на Гафенку. Но това не е просто книга-биография, а сякаш кинематографичен разказ, в който пред очите ни оживяват образите на стотици румънски мъченици за вярата във времето на атеистичния режим. Сред знайните откриваме големи румънски духовници като отец Георге Калчу, отец Юстин Първу, отец Арсение Папачок и др. Несъмнено е имало и много незнайни или... полузнайни, чиято участ остава догадка и за техните най-близки хора, както за това свидетелства споменът на един от оцелелите затворници: „Разказваха за младеж, който в навечерието на Великден бил разпнат и изтезаван до смърт, защото не искал да се отрече от вярата си и да богохулства. Впоследствие разбрах, че това трябва да е бил брат ми“[2].

Светеца от затворите е невероятна книга, която ще се вреже в сърцето и ума ви, защото разказва невероятни истории за висините на човешкото въздигане и за низостта на човешкото падение. Докато четете, цялото ви същество ще притихва пред чудото на Божията благодат, което дава нечовешки сили на героите от книгата да преминат през пламъците на един земен ад.

През 1941 г., по това време обещаващ студент по право, Валериу Гафенку е арестуван в град Яш на сбирка на Легиона на Архангел Михаил, организация, основана от крайнодесния активист Корнелиу Кодряну, която по това време е забранена от държавата[3]. В годината на своя арест Валериу е на 20 години. Всъщност принадлежността му към Легионерското движение в тези ранни младежки години се оказва една от причините процесът за неговата канонизация (както и на други мъченици за вярата от този исторически период) да е сложен на пауза. Организацията на легионерите се свързва с националистическа идеология, антисемитски прояви и политически покушения. Тази формална принадлежност на Гафенку към легионерството става повод дори за обществени спорове през 2013 г., когато румънски организации, сред които Националният институт за изследване на Холокоста „Ели Визел“ и Федерацията на еврейските общности изпращат протестни писма срещу обявяването на Валериу Гафенку за почетен гражданин посмъртно на град Търгу Окна. Общинските управници оттеглят предложението си, но казусът стига до градския, а след това и до апелативния съд. Съдът отсъжда, че процедурата по оттеглянето на предложението от общинските власти не е направена по нужния ред, и така Гафенку и до днес остава почетен гражданин на града, където завършва животът му.[4]

Всеки обаче, докоснал се до личността на Гафенку, свидетелства, че в неговия светоглед никога не е имало място за антисемитски настроения. Всяка идея, основана на ненавист към другия, е противна на душевността на Гафенку. Свидетелство за това е и един завет, който непосредствено преди смъртта си дава на своя най-близък приятел Йоан Янолиде: „Пазете Истината неизменна, но бягайте от фанатизма. Безумството на вярата е божествена сила и тъкмо поради това то е уравновесено, просветлено и дълбоко човечно“[5]. Особено показателни са и думите на самия Янолиде, изказани по време на следствие на Секуритате след смъртта на Гафенку: „Знам от Валериу Гафенку, че е напуснал политическата линия и се е посветил на религията... Отричам, че би могло да има някакво сходство между принципите на Гафенку и легионерските принципи. Принципите на Гафенку въплъщават Христовата църква“[6].

Затова и без капка колебание отец Георге Калчу казва: „... нямам никакво съмнение, че е светец. Той живя Божието слово до непонятни за нас висоти“[7]. Неслучайно монахът от еврейски произход Николае Щайнхард[8] му дава прозвището Светеца от затворите.

Но едно от главните достойнства на книгата е, че тя не идеализира никого, дори и своя главен герой. Когато попада като 21-годишен младеж в лагера „Аюд“, Валериу извървява пътя на своята лична метаноя. Неговото разбиране за християнство според човешките аршини, въплътено в придържането към етически правила, към понятия като чест и гордост, претърпява крах. Политическите идеали и земните представи за праведност безвъзвратно отстъпват на покаянието, самопонизяването и полагането на душата за ближния. Началото на това вътрешно преобразяване се случва, когато в „Аюд“ Валериу среща групата затворници около Траян Трифан и Траян Мариян. С възхищение от някои, а от други – с подигравка, те са наричани аскетите или мистиците. Те се молят, четат и говорят за Светото писание и Добротолюбието. Правят си своеобразна богословска школа под ръководството на отец Василе Сергие и Ангел Папачок (по-късно отец Арсение) – с часове по догматика, екзегетика, апологетика и библейска археология. Превръщат тясната и мръсна затворническа клетка (предназначена за двама, а обитавана от осмина) в манастирска килия. Стават проводници на светлината в тъмницата, която мракът не успява да обземе. Затова и отец Юстин Първу, докоснал се до благодатното им въздействие, свидетелства: „От духовна гледна точка затворът бе за нас благословия. Намерихме събрани на едно място толкова възвишени хора, колкото не бихме могли да срещнем в свободния живот“[9]. Отец Георге Калчу също споделя: „Ние сега сме свободни и сме много щастливи от този факт, но изпитваме известна носталгия по затвора. И няма как да я обясним на останалите. Те казват, че сме луди. Възможно ли е на човек да му липсва затворът? Защото в затвора живяхме в най-голяма степен духовно... Закотвени в Иисуса Христа, ние познахме в най-голяма степен светлината, която светът не можеше да предложи...“[10].

Когато е доведен в „Аюд“, младият Валериу, току-що осъден на 25 години затвор, се намира в дълбоко душевно объркване. Защо – след като е безукорен според моралните закони – Бог допуска онова, което му се случва? Защо е подложен на това несправедливо страдание? Общуването му с неговите нови събратя и четенето на писания на светите отци му помага за кардиналната промяна на перспективата в разбирането на греховността. Едва тогава в него идва осъзнаването, че изпитанието на затвора е неговият път към Голгота, който единствен води към въздигането, към Възкресението; че „изискванията, които налага Божията благодат, са несравнимо по-дълбоки от изискванията на морала“[11]. От „Аюд“ в писмо до своите близки Валериу пише: „Чувствам Божията любов на всяка крачка, чувствам Неговата закрила и грижа за мен. Вече не искам да живея за себе си, искам да живея за любовта, с този дар от Бога да допринасям за щастието на всички... Колко съм блажен! Как е възможно човекът – това мъничко създание, да изпитва такова щастие?“[12]. (...)

[1] Монах Моисе, Светеца от затворите, С., изд. 360, 2020 г., с. 217.

[2] Пак там., с. 81.

[3] По това време Румъния е под управлението на авторитарния режим на Йон Антонеску.

[4] Вж.: https://adevarul.ro/locale/bacau/exclusiv-scandalul-sfantului-Inchisorilorreaprins-tribunalul-bacau-valeriu-gafencu-putea-redeveni-cetatean-deonoare-orasului-tirgu-ocna-1_547cd18aa0eb96501e449bb4/index.html

[5] Монах Моисе, Светеца от затворите, С., изд. 360, 2020 г., с. 224.

[6] Пак там, с. 247.

[7] Пак там, с. 16.

[8] Николае Щайнхард е един от най-изявените и продуктивни румънски християнски автори. Всъщност съставителят на Светеца от затворите монах Моисе споделя в едно интервю, че е вдъхновен да потърси свидетелства за мъчениците от комунистическите затвори, след като прочита книгата на Николае Щайнхард Дневникът на щастието. Вж. повече за личността и творчеството на Николае Щайнхард в брой 155 на Християнство и култура, с. 54.

[9] Монах Моисе, Светеца от затворите, С., изд. 360, 2020 г., с. 73.

[10] Пак там, с. 84.

[11] Пак там, с. 89.

[12] Пак там, с. 94.