ЕПИСКОП АТАНАСИЙ ЙЕВТИЧ НИ ЗАВЕЩА БОГОСЛОВИЕ НА ЛЮБОВТА И СВОБОДАТА

Човешката личност е надарена със свобода, но свободата в библейско-християнската традиция е най-тясно свързана с любовта.[1]

В християнството безусловна предпоставка за човешката личност е Божията Личност, както и личността на другия човек. Нашето отношение спрямо тях е по същество цялата наша история.[2]

Епископ Атанасий Йевтич

Бог създал цялото творение, всичко видимо и невидимо, но нищо от създаденото нямало име. Бог възложил тази съ-творителна дейност на човека. „Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове“ (Бит. 2:19-20). Затова ние казваме, че творението е съ-творено. Човекът бил включен в Божието творение, станал съ-творец с Бога. Без имена творението е незавършено. Без имена ние не можем да назовем нищо от сътвореното, а като не можем да го назовем, то остава за нас непознато и непознаваемо. Едно от основните условия за познаване на нещо е то да има име. Безименното е непознаваемо.

Така е и до днес. Творческият акт на даване на име продължава без прекъсване, след като е започнал от Адам в Едем. Когато са извършени Великите географски открития веднага е било давано име на всяка новооткрита земя, на реките и планините в нея. Всяко новооткрито животно, птица, насекомо първо получава име. Всяка новооткрита планета, звезда, мъглявина, галактика получава име от своя откривател или бива назована на негово име. Всеки човек с раждането си на този свят получава име. На концлагеристите са им татуирали номера. Лишаването от име е наказание, проклятие и е равносилно на отнемане на личността.

Всяка наука борави с термини – имена, без които явленията не могат да бъдат описани и изучени. Богословието борави с много термини, чрез които се изразява духовният живот. Без понятията Църква, Литургия, Евангелие, Евхаристия и още много други не можем да изкажем никаква богословска мисъл. Богословието започва с дефиниране и разбиране на неговите основни понятия. Богословските трудове на епископ Атанасий Йевтич са своеобразен херменевтичен ключ за проникване в необятните и неизказано омайни богословски пространства и за вкусване на тяхната живителна наслада.

Тези мисли ми хрумнаха в първия миг, когато реших да напиша нещо за епископ Атанасий Йевтич, когато до нас дойде тъжната вест за неговата блажена кончина. Първото, с което свързвам неговата ярка харизматична личност, е това, че той даваше най-точните имена, най-точните обяснения, най-понятните описания на всичко. Неговите богословски беседи ни пренасяха в друг свят и това ставаше благодарение на неговия όбразен и жив език. Езикът му беше безпределно богат, но пределно прост и точен. Всичко, за което говореше, можеше да бъде разбрано от всеки. Повечето хора са свикнали и приели за естествено богословският език да бъде сух, тромав, отвлечен и трудно разбираем. Такъв език прави и богословието отвлечено, неконкретно, откъснато от реалния живот и реалния свят. Богословите като че ли именно това целят – с такъв език да покажат и да внушат, че богословието е сложна наука, която не е от този свят и не е за всеки. А богословието на епископ Атанасий беше от света на първичната простота, с която Адам дал точното име на всичко съществуващо. Или езикът, с който любящ баща отговаря на въпроса на детето си. След такова обяснение всичко, което е изглеждало далечно, неразбираемо, трудно и сложно, става ясно и близко. Такива са моите впечатления, когато съм слушал беседите на епископ Атанасий, същото впечатление е оставало у мен, когато съм гледал негови беседи на запис, същото се отнася и за книгите му, за статиите му.

Това усещат и най-малките деца при първа среща с него. Няма друг епископ, който да общува толкова много с деца, децата да го усещат не като възрастен, а като свой връстник и приятел. Това е другата голяма тайна на голямата му личност. В общуването му с децата се вижда на дело какво означават думите „ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно… който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема“ (Мат. 18:3-5). Най-често ние приемаме тези думи като метафора и не обръщаме внимание на императивната форма, в която ги изрича Христос. Това сигурно е, защото не ги чуваме през сърцето си, а епископ Атанасий имаше именно тази способност и този дар – да чува през сърцето си, да говори през сърцето си и да говори на сърцето.

Забелязвали сме колко бързо и лесно се сприятеляват непознати деца, когато се срещнат – нямат бариери, нямат условности, за минути стават приятели. Това е заради чистотата на детското сърце и заради отсъствието на предразсъдъци. Именно това е детското, което ни заповядва Христос. А епископ Атанасий ни показва, че това е възможно, че е реално, че не е метафора, че Евангелието е живо слово. Детското сближаване е най-красивата и вярна илюстрация на съборността, която е сред основните теми в книгите и беседите на владиката: „Осъзнаването и конкретизацията на спасителното събитие (общността на Светия Дух с нас) и факта на Божието домостроителство в Христа, тази общност на Единородния Син Божи и осиновените в Него синове Божии, всъщност е светата Литургия на Църквата, Божествената Евхаристия като духовна, тоест в Светия Дух и на Светия Дух литургия или служба на богопризвания синаксис и събора на Божия народ, събран и съединен в едно тяло – тяло Христово – чрез участие и свързване (= причастие) на всички верни в единия Хляб и единия Дух“ (срв. 1 Кор. 10:17, 12:12-13, Еф. 4:3-6).[3] Почти на всяка страница в книгите му срещаме „духовна трапеза“, „духовна жертва“, „духовна храна и питие“, „духовно тяло“. Като говори за Църквата, Литургията и Евхаристията, всъщност той навсякъде говори за Христос като Алфа и Омега. Цитира църковните отци и навсякъде додава нещо от себе си. Цитира св. Йоан Дамаскин и добавя своя дума, за да го приближи до нас: „Защото по благоволението на Бога Отца Единородният син и Логос Божи и Бог, Който е в недрата на Отца, Единосъщен на Отца и Светия Дух, Предвечен, Безначален, Който Е в началото (ό ̓΄Ων) и Е в Отца и Е Бог, Който в Божи образ свел небесата (над слънцето и под слънцето), слиза на Земята, като снизхожда при Своите слуги с неизречимо и непостижимо за ума снизхождение и разкрива необятното човеколюбие на Бога. Защото, бидейки съвършен Бог, Той става съвършен човек и става Най-новото от всичко ново, Единственото Ново под слънцето“ – и над слънцето и на всички слънца, добавяме ние“.[4]

Нямаме възможността и удоволствието да четем и слушаме епископ Атанасий в оригинал, а на български език са издадени съвсем малко от многобройните му съчинения. Но тъй като центърът на неговото богословие е неизменно един и същ, дори от тези малко книги можем да почерпим немалко знания и разбиране, чрез които да вникнем в същността на християнското богословие и неразделния от него християнски етос. (...)

 

[1] Епископ Атанасий Йевтич. Християнското разбиране за личността в историята. В: Изтокът и Западът за личността и обществото. В. Търново, 2001, с. 81.

[2] Пак там, с. 82.

[3] Атанасиjе Jевтић. Христос Алфа и Омега. Врњачка Бања. 2000, с. 115

[4] Пак там, с. 12.