Въведение

Темата за Божия гняв ни изправя пред въпроси, на които ще се опитаме да дадем библейски обосновани отговори, които биха ни помогнали дапридобием по-ясна и значително по-обективна представа за гнева на Бога.Такива са въпросите дали гневът на Бога е съвместимс християнската доктрина за Бог и Неговия характер? Дали представата за един ядосан и гневен Бог не е по-скоро пред-християнска или дори езическа концепция, която не съответства на представата за Бога, която Христос ни разкрива?Трябва ли да се откажем от идеята за гнева в полза на благодатта и любовта на Бога? Дали Божията любов и Неговият гняв си противоречат и възможно ли е въобще те да бъдат съгласувани?

Хелмер Ринггрен смята, че идеята за Божия гняв е неприложима в модерната теология.[1] За Албрехт Ричл „схващането за влиянието на гнева на Бог” е без каквато и да било „религиозна стойност за християните”[2], докато за Николай Бердяев„гневът във всяка форма е чужд на Бога“[3]. Според Фридрих Шлайермахер концепцията за Божия гняв е абсолютно неприложима за един християнин и затова трябва да бъде избягвана в нашето проповядване, поучаване и евангелизъм.[4]

На този фон почти тридесет години след смъртта и възкресението на Христос Павел задава един риторичен въпрос на църквата в Рим: „Ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?“[5] (Рим. 3:5,6). Тези думи съдържат категорична представа за справедливостта на Божия гняв не само в Новия завет, но и в Стария, както ще разгледаме и в следващото изложение. Или както Павел продължава по-нататък, „Бог ни избра не за да изпитаме гнева му, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Сол. 5:9, Съвременен превод 2004).

И въпреки че никъде в Библията не можем да намерим израза „Бог е гняв“, така както намираме изразите „Бог е любов“ (1 Йоан. 4:8), „Бог е милостив“ (Пс. 86:5) или „Бог е съдия“ (Пс. 50:6), това само предполага, че Бог е любов, пълен е с милост, но Неговият гняв е предизвикан само когато и Неговата святост е предизвикана.

Това противоречие е причината в настоящата статия да се опитам да отговоря на следните въпроси: Какво представлява Божият гняв и как нарушаването на завета предизвиква справедливия гняв на Бога в историята на евреите? Какъв е изразът на Божия гняв и в какво се състои Божието предупреждение за Деня на гнева? Ще разгледам гнева на Бога като средство за наказание и поправление, както и Божия гняв в Новия завет. И накрая ще потърся отговор на въпроса „Гневен ли е Бог наистина?“.

Темата ми се струва важна, защото разбирането на Божията святост, справедливост и любов, както ще видим, несъмнено са обусловени от библейското разбиране на Божия гняв. В света, в който живеем, неразбирането на характера на Бога води до погрешно интерпретиране на личните житейски, а и исторически ситуации, на които сме свидетели. Това поражда много въпроси, на които често или нямаме никакъв отговор, или стигаме до погрешни заключения и изводи. Божият гняв е характеристика на Неговата същност. Той е част от Неговия характер. В този смисъл немилостив ли е Бог, когато проявява гняв срещу неморалността? Несправедлив ли е Бог, когато Неговото дълготърпение отлага изливането на гнева срещу злото? И защо, в крайна сметка, ако Бог е любов, то Той реагира доста остро, с проява на гняв, когато греховността надделява? Това са все въпроси, на които и аз самият търся отговори.

Настоящата статия няма претенции за изчерпателност, а по-скоро си поставя за цел да маркира някои от важните въпроси и да потърси възможни отговори. Тя е написана от моята лична гледна точка на евангелист и е съгласувана с библейската догматика. Извън моята лична позиция и убеденост се надявам, че и православните ми братя биха се съгласили с написаното, тъй като вярвам, че това е една от доктрините, по които с тях нямаме различия.

Какво представлява Божият гняв?

Когато светият и справедлив Бог се сблъсква с греха и злото (под различни форми: нарушаване на завета, отхвърляне на Неговите заповеди, непокорство, идолопоклонство, неверие), неизменната Му реакция е гняв. И тъй като в същността си грехът е бунт срещу Бога, Той не може да проявява търпимост към него. Бог винаги реагира спрямо греха и Неговото отношение в крайна сметка е гняв и осъждение [след проява на огромна милост и дълготърпение]. В този смисъл Божият гняв е Божествено действие, извършено като реакция на греха, насочено към потискане на злото, субективно възприемано от хората като гняв.[6] Светостта на Бог е основна библейска доктрина: Той не е просто интелектуална абстракция, нито безразлично към човешките действия Същество. Напротив, Неговата чиста природа наказва всичко несправедливо и нечисто, защото: „Очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото“ (Авак. 1:12,13).

В Стария завет са използвани различни думи, описващи тази реакция на Бога. Това са: аф(אַף, H0639), хема(חֵמָה, H2534), харон(חָרוֹן, H2740), ебра^х(עֶבְרָה, H5678) и кецеф(קֶצֶף, H7110), които носят смисъла и значението на ярост, гняв, недоволство, възмущение, негодувание, раздразнение.[7] Към този списък Еврейската енциклопедия на Брокхауз и Ефрон[8] добавя и רזגז‎ (rogez), כעם (kaas), זעף‎ (zaaf) иזעף‎ (zaam) – вълнение, досада, ярост, изливане на ярост.[9] [В Новия завет θυμός (G2372) и ὀργή (G3709) носят същото значение, макар етимологично да означават страст, възбуда, енергия или врящ.][10] Следователно еврейският език използва широк спектър от думи и термини за описание на емоциите гняв и ярост, като различните термини могат да се използват по един и същ начин както за гнева на хората, така и по отношение гнева на Бога. Ясни различия в значението на думите обаче трудно могат да бъдат определени.В Стария завет Божият гняв се споменава много по-често, отколкото гневът на хората. Е. Джонсън например приема съотношение три към едно.[11] Дж. Фихтнер отбелязва, че „от 455 старозаветни споменавания на съществителното за гняв, в 375 от тях се говори за гнева на Бог, а останалите говорят за гнева на човешките същества“.[12]

В редица пасажи на Стария завет тези еврейски думи се употребяват заедно, в едно словосъчетание, с цел да се опише и подсили по-ярко Божието негодувание и Божият гняв.[13] Пример за това е формата харон-афвЕр.25:37 – „ПламенниягнявнаГоспода“[букв.„яросттанаБожиятгняв“,или както ев РИ–Гневът Господен пламна].Друг пример е Пс. 78:49–„Изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя“, където откриваме подсилената форма заам-ебра^х-харон-аф. Подобна форма (ебрах-харон-аф) откриваме и в Ис. 13:9 – „Ето денят Господен иде, лют, с негодуване и пламенен гняв“. В Ер. 21:5 такава форма също е налице (аф-хема-кецеф) – „Сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодуване“. Подобни словесни форми, изразяващи Божия гняв, имат за цел да подсилят непримиримостта на Господа към злото, греха, отстъплението, нарушаването на завета, идолопоклонството, неверието и всяко отклоняване от Божия път – т.е. срещу светостта на Бога.

Гневът е елемент на справедливост или наказване и се приписва антропоморфно[14] и на Бог. Джеймс Пакър отбелязва: „Когато Писанието говори за Бога с антропоморфизми, това не означава, че ограниченията и несъвършенствата, характерни за нас – грешниците, спадат към качествата на нашия свят Създател; по-скоро естествено е обратното, че те не Му принадлежат“[15]. Така например еврейскотозаам(זַעַם,H2195)– гняв,негодувание,ярост,етипиченпримерзаотношениетомеждучовешкиягряхиБожиягняв.ВпсалмитеДавидсемолисдумите: „Господи, в негодуванието Си [кецеф] не ме изобличавай, и в гнева Си [хема] не ме наказвай. […] Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв [заам]; няма спокойствие в костите ми поради моя грях [хетааф]“ (38:1-3). Този синтетичен паралелизъм показва, че човешкият грях предизвиква Божия гняв поради това, че светостта на Бога се сблъсква с греха и съвсем естествено, неизменната Му реакция е гняв и негодувание. Според Талмуда големите бедствия, сполетели Юдея по време на управлението на Ирод, се възприемат и приписват именно на Божия гняв („Древен.“, XV, 9.1).[16]

Принудени сме, в светлината на казаното, да характеризираме Божия гняв, подобно на Неговата неизменна любов, с човешки понятия, които невинаги обясняват адекватно Божественото естество и същност: Неговият гняв не е своенравен, какъвто всъщност е човешкият. Напротив – гневът на Господа е справедлив и обоснован и е израз на Неговото дълготърпение. Божият гняв не е отмъщение(макардасехарактеризираснаказание),асвятонегодувание,лишеноотзлонамереност. И в този смисъл гневът на Бога е израз на оправдано огорчение поради престъпване на завета, а не омраза и ненавист. И въпреки че Божият гняв се свързва с наказание, все пак трябва да имаме предвид, че това не е основната насока на Неговия гняв – в основата си гневът Му е израз на неудовлетвореност. Именно в този смисъл чувството за вина и угризенията на съвестта са отзвукът на Божието недоволство в нашето съзнание. Светият гняв Господен изразява решимостта Му да търси отговорност за греха и отстъплението.[17]

За разлика от човешкия гняв, характеризиращ се със загуба на душевно равновесие, Божият гняв не е резултат от промяна във вътрешното Му състояние, защото Бог е неизменен (срв. Мал. 3: 6). В този смисъл Бог никога не излиза от равновесие. Освен това в систематичното богословие и в християнските изповеди на вярата (виж напр. Уестминстърската изповед[18]) Бог е описан като „безстрастен“. Това не означава, че Бог е лишен от емоции или чувства. Според Марчев това „изразява постоянството на Божия характер и действия, които не са зависими от обстоятелствата, както често [това] се случва с хората“ (Евангелски вестник, 14 април 2019 г.).

И ако човешкото наказание често е придружено и дори провокирано от проява на гняв, в действителност Божието наказание само външно изглежда като гняв, но всъщност, в собствения смисъл на думата, Бог никога не е имал, и никога няма да има изблици на гняв. В този смисъл изразът „да разгневим Бог“ не означава да Го изведем от състояние на покой, а да причиним на самите себе си Неговата праведна присъда.[19] В този дух Пакър пише: „Божият гняв никога не е капризното, снизходително, раздразнително, морално неподходящо нещо, което толкова често е човешкият гняв. Вместо това е правилна и необходима реакция на обективно морално зло”[20]. Бог трябва справедливо да съди греха, иначе Той не би бил Бог (ср. Рим. 1:18).

Но дали този антропоморфизъм е съвместим с Бога и Неговото естество? От древни времена се е възприемало, че Бог не може да изразява чувства.Величието на Бога изисква отсъствие на емоции. Гневът не е просто една емоция, но и знак на слабост.Бог на Библията е изпълнен с чувства. Той е съпричастен на човешката история и е засегнат от човешките действия. Павел Алтхаус посочва, че Божият гняв не е по-антропоморфен, отколкото Божията любов![21]Ако някой отрича Божия гняв, то той трябва да отрече и Неговата любов, защото отрицанието на едно от двете унищожава личностния характер на Бог.Неговият гняв е освободен от каквото и да е греховно несъвършенство, така присъщо на човешкия гняв. Според E. B. Baloian Божият гняв разкрива реакцията на Бога спрямо нарушенията на завета от хората, но този гняв се корени в Божията любов към тези хора. W. Dietrich вижда Божия гняв като обратната страна на Божията любов, докато Р. Мигелбринк подчертава, че Бог реагира с гнева Си на несправедливостта. Според него Божият гняв отразява Божията правда.[22] В същата посока пише и Томас Маккол: „Святата любов е източникът на Божия праведен гняв, който е реакция на тази любов към греха“[23]. Сам Стормс на свой ред изтъква, че противопоставянето на концепцията за божествения гняв често се дължи на погрешно тълкуване на това, което всъщност е този гняв. Гневът не е загуба на самоконтрол или ирационален изблик на ярост, поне що се отнася до Бога. Божественият гняв не трябва да се разглежда като жесток нрав. По-скоро божественият гняв е праведен антагонизъм към всичко нечисто. За Божия гняв може да се говори като за функция на божествената любов и святост. Пакър в тази връзка отбелязва: „Може ли Бог, който се наслаждава и на злото, и на доброто, да бъде добър Бог? Реакцията към злото е необходима част от моралното съвършенство и това има предвид Библията, когато говори за Божия гняв”[24].

Леон Морис се съгласява с Пакър. Той пише: „Ако не сме убедени, че хората наистина заслужават Бог да излее върху тях Своя гняв, ние ще изпразним Божието опрощение от неговото значение. Ако няма справедливо наказание, което заслужаваме, Бог трябва да пренебрегне греха. Можем да мислим за прошката като за нещо истинско само когато разберем, че грехът ни е поставил в положение, в което заслужаваме Бог да ни наложи най-тежките последици, и в тази ситуация идва Божията благодат. Но няма място за тази благодат, ако няма намек за тези ужасни последици, заслужени поради греха“[25]. (...)

[1] Ринггрен, Хелмер. Някои описания на божествения гняв. – В: Традиция и ситуация. Описания на старозаветното пророчество. Гьотинген: Ванден-Хьок и Рупрехт, 1963, с. 107.

[2] Ричл, Албрехт. Християнската доктрина за оправдание и помирение. Бон: 1882, с. 154.

[3] Бердяев, Николай. Свобода и дух. Превод О. Кларк [Ню Йорк: Скрибнер и синове, 1936], с. 175.

[4] Шлайермахер изразил тази идея в своята проповед „Няма какво да учим на Божия гняв“ – Шлайермахер, Фридрих. Зрелостни догматични проповеди, малки писания и проповеди. Берлин: Валтер де Гройтер, 1969, с. 123–135.

[5] В статията е използван Ревизиран превод на Библията (BG1940), освен ако изрично не е цитиран друг превод. Б.а.  

[6] Гняв Божий. – В: Православна енциклопедия „Азбука на вярата“ [онлайн]. [прегледан на 18 април 2021]. Достъпен на: https://azbyka.ru/gnev-bozhij

[7] Стронгс конкорданс с еврейски и гръцки лексикон. [онлайн]. [прегледан на 29 април 2021]. Достъпен на: https://www.blueletterbible.org/search/search.cfm?Criteria=wrath&t=KJV&ss=1#s=s_primary_0_1

[8] Гняв Божий. – В: Еврейска енциклопедия на Брокхауз и Ефрон. [онлайн]. [прегледан на 18 април 2021]. Достъпен на: https://runivers.ru/lib/book7069/

[9] Гняв Божий. – В: Уикисорс. [онлайн]. [прегледан на 30 март 2021]. Достъпен на: https://ru.wikisource.org/wiki/ЕЭБЕ/Гнев_Божий

[10] Гняв и ярост. – В: Стронгс конкорданс с еврейски и гръцки лексикон. [онлайн]. [прегледан на 17 април 2020].

[11] Гняв. – В: Германска библейска Академия. Научен библейски лексикон в Интернет. Библейски изследвания. [онлайн]. [прегледан на 10 април 2021]. Достъпен на: https://www.bibelwissenschaft.de/wibilex/das-bibellexikon/lexikon/sachwort/anzeigen/details/zorn-at/ch/3717ce4f6ddd18cb366bd8dba9593df0/

[12] Фихтнер, Дж. Гневът на Бог. – В: Г. Фридрих, изд. Богословски речник на Новия завет. Превод Г. В. Бромили. Гранд Рапидс: Иердманс, 1967, Т.5, с. 395, бел. 92.

[13] Нов библейски речник. София, Нов човек, 2007, с. 270.

[14] Антропоморфия е фигура на речта, която приписва човешки качества и характеристики на животни, неодушевени предмети и обекти, и на природни феномени. В случая „антропоморфно“ се отнася до Бога, на Когото се приписват човешки качества, с цел да си обясним същността и естеството на Бог.

[15] Марчев, Радостин. Божият гняв. – В: Евангелски вестник. [онлайн]. [прегледан на 10 март 2021]. Достъпен на: https://www.evangelskivestnik.net/news/7626/Божият_гняв

[16] Гняв Божий. – В: Уикипедия. [онлайн]. [прегледан на 18 март 2021]. Достъпен на: https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Гнев_Божий

[17] Нов библейски речник, с. 239.

[18] Уестминстърска изповед на вярата, 1647. [онлайн]. [прегледан на 16 април 2021]. Достъпен на: http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Confessions/wccf/contents.htm

[19] Гняв Божий. – В: Православна енциклопедия „Азбука на вярата“.

[20] Шоуман, Йосиф. Пет истини за Божия гняв. [онлайн]. [прегледан на 15 април 2021]. Достъпен на: https://www.desiringgod.org/articles/five-truths-about-the-wrath-of-god

[21] Алтхаус, Павел. Християнска истина. Учебник по догматика. Гутерсло: Герд Мон, 1969, с. 397.

[22] Гняв. – В: Германска библейска Академия. Научен библейски лексикон в Интернет. Библейски изследвания. 2014.

[23] Изоставени: Троицата и кръстът и защо е важно. 2012. Виж Марчев. Божият гняв.

[24] Стормс, Сам. 10 неща, които трябва да знаете за Божия гняв. [онлайн]. [прегледан на 8 април 2021]. Достъпен на: https://www.coalicionporelevangelio.org/articulo/10-cosas-que-debes-saber-acerca-de-la-ira-de-dios/

[25] Пак там.