През май, след локдауна, в Берлинската картинна галерия се откри мащабна изложба, първата толкова всеобхватна в Германия, посветена на късното готическо изкуство. В нея до 5 септември могат да се разгледат 130 произведения от XV век.

Когато мислим готиката, обикновено си представяме архитектурни шедьоври като издигналата се в небесата Кьолнска катедрала. В изложбата обаче има малко такива картини, една от тях е „Готическа катедрала край водата“ (1813) на германския архитект и художник Карл-Фридрих Шинкел. Показаните образци – олтарни изображения, картини, гравюри, книги, скулптури, ковьори, златарско изкуство, са притежание на шест берлински институции – Картинната галерия, Скулптурната колекция, Графичния кабинет, Музея за приложно изкуство, Националната галерия и Държавната библиотека. Сред представените автори са Албрехт Дюрер, Щефан Лохнер, Конрад Виц, Никлаус Герхерт от Лайден, Тилман Рименшнайдер и др.

В центъра на вниманието са новаторските тенденции през дългата фаза на преход между Средновековието и Новото време. Този период, който нидерландският учен Йохан Хьойзинка нарича „есента на Средновековието“, се оказва време на бурни промени във всички области на живота – засилва се влиянието на бюргерството, развиват се икономиката и техниката. Подобни тенденции се наблюдават и в изкуството, където до 1420 г. водеща е маслената живопис. Макар че късната готика не се характеризира с ясно очертан стил, във времето между 1430 и 1500 г. в немскоезичното пространство се отбелязват значими промени в представите за картината и изкуството като цяло. Създават се и нови центрове на изкуството: за живопис и графика в градовете по Горен Рейн Страсбург и Колмар, както и Нюрнберг, за скулптура от дърво – в Улм и Вюрцбург.

„По това време се провежда медийна революция, сравнима с въвеждането на интернет“, обяснява пред ДПА генералният директор на Държавните музеи в Берлин Михаел Айсенхауер. Решаващо влияние върху европейската история оказват изобретенията на Йоханес Гутенберг – механично задвижваната ръчна преса и ръчният набор, благодарение на които текстове и образи могат да се репродуцират във високи тиражи. Развиват се печатането на книги и печатната графика, благодарение на които новите идеи бързо се разпространяват из цяла Западна Европа. Печатната графика се превръща в една от най-важните художествени форми през XV век. Чрез нея най-добрите художествени идеи навлизат и в други жанрове. В изложбата е показан метален релеф, замислен като скулптура, който във времето на разцвет на графиката е боядисван в черно, за да се правят с него отпечатъци върху хартия. Композициите на Майстер E.S. и на Мартин Шонгауер се разпространяват от Испания до Полша и са използвани като основа за нови произведения – картини, скулптури, текстил, златарски произведения.

Под влияние на тенденциите в Нидерландия след 1430 г. се променят изразните средства: художниците започват да забелязват как пада светлината и как вещите хвърлят сенки, пространството и телата в него започват да се изобразяват все по-реалистично. Библейските сюжети и животът на светците се живописват, все едно са се случили в настоящето. В „Благовещение“от Конрад Виц (1400–1447) Мария се намира в празна стая с дървен под, една дървена греда е изобразена на първи план, въвличайки зрителя в картината, а една метална дръжка зад гърба на архангел Гавриил хвърля сянка и отклонява погледа му. Заниманията с визуални феномени като светлината, сенките и отраженията, както и усилията да се постигне дълбочина и материалност на пространството свидетелстват, че Виц познава нидерландската живопис. Друга картина на този германски художник, който се заселва в Базел, е посещението на Савската царица при цар Соломон, показано като разговор между двама души, всеки сякаш е потънал в собствените си мисли. Впечатляваща е пластичната убедителност в трактовката на двете фигури.

Християнските късноготически образи обикновено са облечени в пищни одежди, телата вече не са застинали, позите са разнообразни. В картината от Карлсруе„Страстите Христови“, чието авторство се приписва на Ханс Хирц, Божият Син е изобразен в долната част на многолюдна композиция, което прави още по-осезаема физическата му болка. Мадоните се превръщат в майки на малки деца. Все по-често религиозните сцени се ситуират в светска среда. Библейските сцени при Конрад Виц могат да се локализират с голяма точност – край Женевското езеро, на заден план се вижда Монблан. Художниците откриват реалистичния пейзаж и започват да обръщат по-голямо внимание на детайла. Такива са акварелните пейзажи на Албрехт Дюрер (1471–1528). Голяма изненада предизвиква една абстрактна цветна композиция на обратната страна на картината на Дюрер Христос като мъж на скърби. Тя сякаш е създадена в наши дни. Такова усещане оставя и загадъчната фигура на мъж, подпрял главата си с ръка и затворил очи, дело на Никлаус Герхерт от Лайден. Неслучайно тя е изобразена и на плаката на изложбата.

Фактът, че в Берлин се съхраняват многобройни образци на късното готическо изкуство от Горен и Долен Рейн, но не и от региона, има обяснение в историята. Френската революционна армия ги отнася като трофеи в Париж, по-късно те са реституирани и се връщат като национално богатство.