Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ

за напълно известните между нас събития,

както ни ги предадоха ония, които от самото начало

бяха очевидци и служители на словото.

Евангелие според Лука 1:1-2

Когато четем първите три Евангелия, няма как да не забележим множество прилики: еднакво описание на места и събития, почти дословно предаване на разговори, споменаване на едни и същи хора. Точно затова тези Евангелия се наричат синоптични – предоставят общ поглед към земния живот на Христос. По-внимателното четене обаче разкрива някои разлики в детайлите както в описанието на всяко от синоптичните Евангелия, така и в разказа на Евангелието според Иоан. Можем ли да определим различията като противоречия? Какво е противоречие? Ако има такива, могат ли да бъдат обяснени? Исторически достоверни ли са Евангелията, ако се разминават в описанието на събитията и предават по различен начин думите на Христос?

Настоящата статия няма за цел да убеди скептиците, а да предостави перспектива за четене на евангелските разкази от гледна точка на техния социален и културен контекст. Не предлагам поредния опит за хармонизация на различията, а настоявам за тяхното приемане като свидетелство за историчност в контекста на устната средиземноморска култура, в която паметта и устният разказ са определящи „режими на историчност” (Франсоа Артог).

И така, какво е противоречие? Мисля, че една приемлива за нашите цели дефиниция е следната: противоречие е, най-общо казано, поставяне на две взаимно изключващи се твърдения като еднакво валидни[1]. Последната вечеря на Учителя с учениците е станала в първия ден на Пасха (Мат. 26:17-35, Марк. 14:12-31, Лук. 22:7-38)//станала е в деня преди първия ден на Пасха (Иоан. 13:1-17, 26); изгонването на търговците от храма е станало в края на земното служение на Христос (Мат. 21:12-13; Марк. 11:15-17; Лук. 19:45-46)//станало е в началото на служението (Иоан. 2:1-15); двамата бесновати според Мат. 8:28//един според Марк. 5:1-20 и Лук. 8:26-39; двама слепи според Мат. 20:29[2] сл.//един според Марк. 10:46-52 и Лук. 18:35-43; млад мъж (νεανίσκον) в празната гробница според Марк 16:5//двама мъже (ἄνδρες δύο) според Лук. 24:4//ангел Господен (ἄγγελος γὰρ Κυρίου) според Мат. 28:2-3; на учениците е позволено да вземат тояга според Марк. 6:8-9)[3]//не е позволено да вземат тояга според Лук. 9:3 и Мат. 10:9-10. Това са някои от „противоречията”, които често се посочват като подкопаващи историческата достоверност на Евангелията. Всъщност при повечето от тях непреднамереният прочит показва, че не става дума за противоречие, а за различна степен на конкретност и обстоятелственост в изложението. Например там, където се говори за един слепец или бесноват, не се казва, че не е имало други; или когато четиримата евангелисти са съгласни, че е имало двама разбойници, се разминават в обстоятелствата: Матей и Марк казват, че разбойниците са укорили Спасителя, докато Лука казва, че единият от тях Го изповядал като Господ, а Йоан, от своя страна, не казва нищо за поведението на престъпниците.[4] Ще разгледам само някои от често посочваните различия, за да очертая изходна гледна точка за перспективата на четене на Евангелията, към която бих искал да насоча читателя.

Въпросът за деня на Тайната вечеря[5] на Христос с учениците е породил огромен брой изследвания, които се опитват да хармонизират различните описания при синоптичните Евангелия и Иоан. [6]

Евангелията според Матей, Марк и Лука ни казват, че Тайната вечеря е била еврейска пасхална трапеза. Когато обаче се обърнем към Евангелието според Йоан, откриваме три текста, които, изглежда, показват, че вечерята се е състояла, преди пасхалните агнета да бъдат принесени в жертва:

Иоан. 13:1: „Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай”.

Иоан. 18:28: „Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата“.

Иоан. 19:13-14: „Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час[7]. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!“.

Трябва ли да възприемаме според цитираните пасажи Тайната вечеря като пасхална трапеза, или тя е „прощална“ трапеза преди еврейската Пасха? Има ли противоречие между Йоан – от една страна, и Матей, Марк и Лука – от друга? (...)

[1] Разбира се, те могат да бъдат и еднакво невалидни.

[2] Първите двама слепи мъже са споменати в Мат. 9:27-31 (без паралел в другите Евангелия, но срв. Марк. 8:22). Някои виждат тук дублетна форма с Мат. 20:29 сл. за една и съща история.

[3] Стих 9, където се споменават σανδάλια – сандали, „прости обувки” (синодален превод), е текст, уникален за Марк.

[4] Възможно е и двамата престъпници в началото да са били арогантни, но по-късно единият от тях да е разпознал Божия Син, така както центурионът е бил осенен от богопознанието.

[5] Последната вечеря на Христос заедно с апостолите е наричана по-често „Тайната вечеря”, защото на нея присъствали единствено дванадесетте Му ученици.

[6] Вж. Трайчев, Емил. Новозаветна хронология. Част I: Хронологични податки в евангелските вести за живота на Иисус Христос. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 134-150.

[7] Около 12 ч. през деня.