Понеже нямам възможност да съм в близост до Ваше кралско величество заради пътуването[1], което съм принуден да предприема против волята си, позволявам си почтително да помоля Ваша височайша милост за разрешение да предам генералния доклад за управлението на поверения ми отдел още сега.

Вече измина около година, откак Отделът за култура и обществено образование започна дейността си, и приблизително девет месеца, откак Ваше кралско величество най-милостиво благоволи да ми повери управлението му.

Необходимостта да се осъществи една нова, едва наскоро създадена организация, да се промени толкова много – само що се отнася до текущата работа – и в крайна сметка да се отворят отново затлачените от войната[2] източници на средства за почти всички научни учреждения, занимаваше Отдела през по-голяма част от времето по начин, който няма нужда да се обсъжда в този доклад. По различен начин дейността му възпрепятстваха трудности, свързани с разделението между Кьонигсберг и Берлин. Междувременно Отделът никога не изпускаше от полезрението си предопределената за него цел и от самото начало се опитваше да направи за постигането й всичко по силите си, ръководен от убеждението, че само в това отношение трябва да даде отчет на Ваше кралско величество – в случай че възникне потребност допълнително да се произнесе за волята и принципите си, които е взел за ориентир, а не за малкото, което досега Отделът е успял да извърши.

Обсегът на действие на Отдела за култура и обществено образование има неимоверно голям обхват; той включва едновременно моралното образование на нацията, възпитанието на народа, обучението, което подготвя за различните сфери на живота в страната, усъвършенстването, от което се нуждаят по-висшите съсловия, засаждането на учеността в университети и академии. Щях да съм мислил просто да раздробя дейността на Отдела по неподходящ начин, ако постепенно я бях насочвал към всички тези предмети поединично, без да бдя за запазване в полезрението на онова, чрез което всички онези отделни предмети процъфтяват от само себе си. Моят основен стремеж, значи, е само да създам прости принципи, съвестно да ги следвам и да действам не по прекалено много различни начини, но с твърдост и решителност, като оставям другото на природата, която се нуждае само от отправна точка и задаване на изходна посока.

Трудната задача е в нацията да се създаде и съхрани склонност да се спазват законите, да се следва владетелят на страната с ненарушимо вярна любов, в частния живот да бъде умерена, морална, религиозна, дейна в служебните дела и в крайна сметка да се посвещава на сериозни занимания, като изпитва презрение към дребнави и фриволни удоволствия.

До това състояние обаче нацията ще достигне само тогава, когато, от една страна, тя има ясни и сигурни понятия за задълженията си, и когато тези понятия, за предпочитане придобити чрез религиозност, са станали част от нейния нрав. На тази основа, която е абсолютно необходима и за най-обикновения народ, впоследствие се разгръща същевременно и най-висшето в науката и изкуството, което, развито в друга среда, лесно се изражда в безплодна ученост или отнесена мечтателност.

Главното усилие следователно трябва да се насочи към това у цялата нация, съобразено само с възможностите на отделните съсловия, усетът за нещата да се основава само на ясни и определени понятия, които са толкова дълбоко вкоренени, че да станат видими в действията и характера на хората, като никога не се забравя, че религиозните чувства ни предоставят най-сигурната и най-добра спойка в тази насока.

Допълнителен повод да обвърже благоприятните последствия от просветената религиозност и от уреденото възпитание още по-тясно Отделът намери в бавността, с която иначе възпитанието само по себе си въздейства едва върху следващото поколение, а не върху сегашното. Определено е заблуда, ако се вярва, че дори и най-доброто преподаване би могло да упражни своето наистина благотворно влияние върху младежта, ако моралът и религиозността на възрастните останат занемарени.

Ако делото по подобряването на нацията ще трябва да се начене успешно, то необходимо е да се започне едновременно от всички страни и не бива да се вярва, че по-младата половина може да се откъсне от водачеството на по-възрастната. Както, значи, възпитанието трябва да въздейства на младежта, така богослужението трябва да въздейства на възрастните, и само когато тези два аспекта напълно се подкрепят взаимно, едва тогава успехът е наистина благодатен. Защото не може да се отрече, че сега по селата слабата загриженост при възпитанието на децата влияе неблагоприятно върху морала първо на току-що напусналите училище млади хора, а впоследствие и на тези в напълно зряла възраст, и че от наистина усърдно и нравствено възпитани деца от само себе си известна морална боязън ще се прехвърли първо върху все още непокварените, просто равнодушни родители, а впоследствие и върху останалите.

По този начин, смятам, мога да уверя В. Кр. В-во, че Отделът първично и изначално се стреми към онова, което дава основа на всички държави, и че той във всичко използва най-простите и най-естествени средства, като заобикаля всички изкуствени, че пред погледа си той има не едностранчива начетеност и изтънченост, а подобряване на характера и убежденията не само на отделни части на нацията, а на цялата й неделима маса.

Подразделението на Отдела за култура досега най-малко беше в състояние да направи нещо, което да може да се изброи поотделно. То има един голям недостатък в лишенията, с които всички членове от редиците на духовенството се сблъскват при престоя си в Кьонигсберг. Изобщо е трудно да се поощрява религиозността с единични нарочни мероприятия. (...)

През късната есен на 1808 г. Хумболт, тогава на пруска дипломатическа служба в Рим, се завръща в Прусия по лични дела и научава, че е взето решение да бъде назначен за ръководител на новосъздадения Отдел за култура и образование. Първоначално той не желае да поеме поста, но в крайна сметка се съгласява, доколкото е приканен към това и от самия барон Фон Щайн, доайен на Реформите в Прусия, започнали след Четвъртата коалиционна война, и бъдещ основоположник на Monumenta Germaniae Historica, макар че същият в този момент е принуден да напусне поста си по настояване на Наполеон. За краткия период (година и половина), през които Хумболт управлява Отдела, той успява да реорганизира образователното дело в Прусия и да положи основите, върху които се гради немското образование през XIX в., а отчасти и до днес.

Настоящият текст е написан към края на Хумболтовото управление на Отдела (два месеца по-късно той подава молба за преместване, която след три месеца е удовлетворена с изпращането му за извънреден и пълномощен посланик във Виена). Желанието му да стане министър остава нереализирано.

Въпреки нападките от страна на противниците му, обвиняващи го в кариеризъм, елитаризъм и суета, Хумболт за кратко създава цялостна образователна концепция, която обхваща началните училища, редом с университетите. Тази концепция се разглежда като неопросвещенска и съответно по-гъвкава от дотогава модерния в Прусия просвещенски (кантиански) образователен идеал. Новото при Хумболт се състои в от една страна, свързването на образованието с практиката, а от друга – в придаването на централна роля на обучението по езици и изкуства като основа за развитие на всички останали способности на човека.

За върхово постижение на Хумболт се смята основаването на Университета в Берлин и привличането на цяла плеяда научни светила – Шлайермахер, Фон Савини, Нибур, Фреге и др. Самият Хумболт споделя в писмо до съпругата си колко трудно е било убеждаването им да приемат да преподават в новосъздаден университет.

Настоящият доклад дава обзор на дейността на Хумболт в Отдела към декември 1809 г. Освен него Хумболт съставя и учебни планове за Литва и Кьонигсберг и пише редица доклади и трактати за различните аспекти на образователното дело. 

Преводът е направен по изданието на текста в Bruno Gebhardt, ed., Wilhelm von Humboldts Politische Denkschriften, vol. 1, 1802-1810 (Berlin: B. Behr, 1903), [=Königlich Preussische Akademie der Wissenschaften, ed., Wilhelm von Humboldts gesammelte Werke, vol. 10, Abt. 2, Politische Denkschriften I], 199-224 в екип от Антоний Димитров, който се погрижи за цялостния превод и за бележките под линия, и Мартин Осиковски в ролята на помощник-преводач и редактор. Б. пр. 

[1] По това време Хумболт се намира в Тюрингия, където заминава поради смъртта на тъста си; завръща се в Берлин в началото на януари 1810 г. Б.пр.

[2] Т.е. войната на Четвъртата коалиция (1806–1807), която изтощава Прусия и показва спешната нужда от радикални реформи във всички области на обществения и политически живот. Загубата на войната, огромните загуби в битката при Йена-Ауерщед (14 октомври 1806 г.) и Тилзитският мир (26 юни 1807 г.) поставят Прусия в зависимо от Наполеон положение. Това е изходната точка за провеждане на прогресивни реформи в до този момент изразено консервативната Прусия. Б.пр.