„МИЛВАЩОТО СЪРЦЕ“. В ПАМЕТ НА ОТЕЦ АНГЕЛ АНГЕЛОВ (1962-2021)
Преди време, разгръщайки томовете на големия руски богослов Георги Флоровски, попаднах на едно свидетелство от преп. Исаак Сирин, че християнският подвиг в света се изразява не в друго, а във всеобемащата молитва на „милващото сърце“. За всички и всичко в творението. Без каквото и да било изключение. Реших един ден след литургията в храма „Св. София“ да попитам отец Ангел, който години наред, заедно с богослова Павел Павлов, издаваше тази поредица, как си представя тази почти непосилна човешка задача. Той ме погледна кротко през очилата и с характерната си топла усмивка ми рече, че пламъкът на любовта наистина минава през сълзите на жалостта за всички и всичко – от най-доброто, та до най-лошото. Затуй сърцето ни често се „умалява“, не можейки да понесе толкоз много мъки и скърби, с които не знаем как да се справим в дните си. Не е лесно за никого, но е необходимо тук, преди да се пренесем там, в „обятията на Отца“. Каза го много лично и изповедно, като свое жизнено правило. А той определено имаше дара на „всеобемащата молитва“ – да се раздава за другите, да утешава и сгрява душите, да събира, не да разлъчва. Беше роден за духовник. Един от онези, които наистина „знаят как да спасяват, като съединяват с Бога“, по думите на св. Григорий Богослов.
Днес, когато носим болката за него в сърцата си, не мога да не си спомня за тези му думи. Никога не съм си представял, че ще ни напусне така ненадейно и че мнозина от нас ще осиротеят духовно.
Вярата и културата бяха двете траектории, изпълващи и преливащи се в живота на отец Ангел. Заедно с милувката на неговото сърце, променила живота на огромен брой хора, която толкова много ни липсва.
Обсъждахме с него почти на шега в края на лятото как да отбележим шейсетата му годишнина на 27 февруари и не му ли се полага да даде „юбилейно интервю“ за „Християнство и култура“, чийто нов брой той винаги чакаше с нетърпение. А се оказа, че било писано този брой на списанието да излезе в негова памет. Защото животът на човека е „скрит с Христа в Бога“ (Кол. 3:3).