Какво означава да бъдеш префект на Апостолическата библиотека на Ватикана?

Уставът на Библиотеката казва, че префектът „управлява, в съгласие с кардинала на библиотеката, обичайните библиотечни дейности в областите на науката, културата и техническото обезпечаване“. Определението съвсем точно синтезира задълженията на префекта, които са му възложени от деня на неговото назначение. Аз съм префект от почти петнайсет години и признавам, че тази мисия действително се превърна в истинско призвание, което дава отпечатък върху целия ми живот. Неслучайно жилището на префекта е в пряка връзка с библиотеката: почти като кормчията, който никога не напуска своя кораб. Не знам как да отлича кое е главното (или би трябвало да бъде) сред задачите на префекта: дали доминират грижата и вниманието към хората, които с компетентност и посветеност работят в различните офиси и мисии, или преобладава ангажиментът към всички услуги, които библиотеката трябва да предложи на своите посетители, както и на големия брой хора, които се консултират с нас чрез възможностите, предоставени от ИТ инструментите, или пък надделява ангажиментът за организацията на дейностите, извършвани в библиотеката, по каталогизирането, съхранението, възпроизводството, оповестяването и споделянето на наследството, което ни е поверено в услуга на цялото човечество. Може би няма необходимост да се отдава приоритет на една или друга страна от тази дейност. Изключително важно е всичко изброено да бъде обединено в хармонично единство – горещо вярвам в това – и да откриваме в това единство смисъла и ценността на усилията, които префектът полага заедно с целия персонал на Библиотеката.

Какво е усещането от съприкосновението с толкова старинни документи?

Когато посещавах библиотеката на Ватикана като учен, имах възможност да консултирам ръкописите, необходими за моето обучение, като ги изисквах, съгласно процедурите, и се отнасях към тях с необходимото внимание; тогава нямах достъп до някои от документите в оригинал, най-древните и крехките, с оглед на тяхното правилно съхранение. Когато постъпих в библиотеката като префект, станах един от натоварените със задачата да пазят всички тези документи. Но възприятието за тяхната ценност не се промени: това са документи, свидетелстващи за историята, живота и културата на много народи, те са важни томове, чиято значимост се дължи на тяхното съдържание, но понякога и защото те са изписани или илюстрирани с художествено съвършенство. Това, което се промени в сравнение с началото, е отговорността, която сега съм призван да нося, заедно с всички други в Библиотеката, и желанието ни да не ограничаваме това знание само за себе си, а да разпространяваме възможно най-много неговите послания, красотата и човечността, на които тези документи са носители. (...)