ЗА ИДЕОЛОГИЯТА НА „РУСКИЯ СВЯТ“ КАТО ЛЪЖЕУЧЕНИЕ
Богословската академия във Волос разпространи текст, в който осъжда като църковно лъжеучение идеологията за „руския свят“, възприета преди двадесет години като външнополитическа доктрина в Русия и активно прокламирана от Московската патриаршия. В богословския текст се обяснява защо тази идеология противоречи на Евангелието и е несъвместима с православната вяра. Декларацията на гръцките богослови беше разпространена на 13 март, а досега под нея са се подписали повече от петстотин преподаватели и богослови от цял свят.
Ето и текста на декларацията:
За мира на целия свят, за благосъстоянието на светите Божии църкви и за единството на всички на Господа да се помолим (из божествената Литургия)
Руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. е историческа заплаха срещу един народ, принадлежащ към православната традиция. Още по-тревожен за православните вярващи обаче е фактът, че Руската православна църква отказва да признае инвазията, вместо което излиза с неясни изявления за необходимостта от мир в контекста на „събитията“ и „враговете“ в Украйна, като подчертава братската връзка между украинския и руския народ като части от „Светата Русия“ и обвинява злия „Запад“ за военните действия, дори призовавайки своите общности да се молят по начин, който активно насърчава враждебността.
Подкрепата на много членове на епископата на Московската патриаршия за войната на президента Владимир Путин срещу Украйна има своите корени в една форма на православен етноцентричен религиозен фундаментализъм с тоталитарен характер, наречен „руски свят“ или „русский мир“. Става дума за лъжеучение, което привлича мнозина в Православната църква, но също и от крайната десница и някои римокатолически и протестантски фундаменталисти.
В изказванията си през последните двадесет години Владимир Путин и Московският патриарх Кирил (Гундяев) многократно се позовават и развиват идеологията на този „Руски свят“. През 2014 г., когато Русия анексира Крим и започна прокси война в Донбаския регион на Украйна, до началото на пълномащабната война срещу Украйна днес, Путин и патр. Кирил използваха идеологията на „руския свят“ като основно оправдание за инвазията. Според това учение съществува наднационална руска сфера или цивилизация, наречена „Светая Рус“, която включва Русия, Украйна и Беларус (а понякога Молдова и Казахстан), както и руснаци и рускоговорещи по целия свят. Твърди, че този „руски свят“ има общ политически център (в Москва), общ духовен център (Киев като „майката на всички руснаци“), общ език (руски), обща църква (Руската православна църква – Московска патриаршия) и общ патриарх (патриарха на Москва), който работи в „съгласие“ с общия президент или национален лидер (Путин), за да управлява този руски свят, като същевременно поддържа обща отделна духовност, етика и култура.
Според това учение срещу „Руския свят“ застава корумпираният Запад, воден от Съединените щати и народите от Западна Европа, който Запад е капитулирал пред „либерализма“, „глобализацията“, „християнофобията“, „гей правата“, демонстрирани в гей паради, и „войнстваща секуларизация“. Срещу Запада и всички онези православни, които са изпаднали в разкол и заблуда (като Вселенския патриарх Вартоломей и други поместни православни църкви, които го подкрепят), стои Московската патриаршия заедно с Владимир Путин като истински защитници на православното учение, възприемано като традиционна етика, строго и праволинейно разбиране на традицията и почитта към Святата Русия.
След интронизацията на патр. Кирил през 2009 г. водещите фигури в Московска патриаршия, както и представителите на руската държава непрекъснато се придържат към тези принципи, за да преобърнат богословската основа на единството между православните. Принципът на етническото организиране на Църквата е осъден на Константинополския събор през 1872 г. Лъжеучението на етноцентризма е в основата на идеологията на „руския свят“. Ако смятаме такива лъжливи принципи за валидни, тогава Православната църква престава да бъде Църквата на Евангелието на Иисус Христос, на апостолите, на Никео-Константинополския символ на вярата, на Вселенските събори и на отците на Църквата. Тогава църковното единство става в същността си невъзможно.
Ето защо ние отхвърляме ереста на „Руския свят“ и срамните действия на руското правителство да обяви война на Украйна, която произтича от това подло и неоправдано учение със съучастието на Руската православна църква, като дълбоко неправославно, нехристиянско, насочено срещу човечеството, което е призовано да бъде оправдано, осветено и очистено „в името на Господа Иисуса и в Божия Дух“ (из последованието на Кръщението). Както Русия нахлу в Украйна, така и Московската патриаршия на патр. Кирил нахлу в Православната църква, например в Африка, причинявайки разделение и раздори, с неописуеми загуби не само за тялото, но и за душата, поставяйки под заплаха спасението на вярващите.
Изправени пред учението за „Руския свят“, което унищожава и разделя Църквата, и вдъхновени от Евангелието на нашия Господ Иисус Христос и св. Предание на Неговото Живо Тяло, Православната църква, ние провъзгласяваме и изповядваме следните истини:
1. Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук (Иоан. 18:36)
Ние потвърждаваме, че божествената цел и изпълнението на историята, нейният край, е идването на Царството на нашия Господ Иисус Христос – Царство, което се отличава с правда, мир и радост в Светия Дух и което е засвидетелствано от Библията, както се тълкува автентично от църковните отци. Това е Царството, което предвкусваме в божествената Литургия: „Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове“ (божествена Литургия). Това Царство е единствената основа и власт както за православните, така и за всички християни. За Православието като Тяло на Живия Христос няма източник на откровение, никаква основа за общност, общество, държава, закон, лична идентичност и учение, които да се различават от това, което се разкрива от и чрез нашия Господ Иисус Христос и Божия Дух.
Затова ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което се стреми да замени Царството Божие, видяно от пророците, проповядвано и открито от Христос, преподавано от апостолите, прието като мъдрост от Църквата, формулирано като догмат от св. отци и преживявано във всяка божествена Литургия, с което и да е царство от този свят, било на Светата Рус или Светата Византия, или на което и да е друго земно царство, като по този начин узурпира властта на Самия Христос, Който трябва да предаде Царството на Бога и Отца (1 Кор. 15:24), и отрича Божията сила да изтрие всяка сълза от всяко око (Откр. 21:4). Ние недвусмислено осъждаме всяка форма на богословие, което отрича, че християните са чужденци и бежанци в този свят (Евр. 13:14), т.е. факта, че „… нашето жителство е на небесата, откъдето очакваме и Спасител, нашия Господ Иисус Христос“ (Фил. 3:20), че християните „… живеят в собствените си страни, но като пришелци. Като граждани те споделят всичко с останалите и все пак понасят всичко като чужденци. Всяка чужда земя за тях е като тяхна родина и всяко родно място е като земя на чужденци“ (Послание до Диогнет 5). (...)