В ПЪРВИТЕ ДНИ НА ВОЙНАТА
Трима духовници от Украйна и един от Русия описват живота си след 24 февруари 2022 г., когато започна руската инвазия
Молим се за победата
Володимир Малчин, 40 г., свещеник
Днес отслужих литургия в един манастир в Западна Украйна, който е отдалечен от нашия дом на един резервоар бензин. Ние вече измерваме разстоянията в бензин. Имах право да заредя най-много 20 литра, преди да тръгна с моята съпруга и трите ми деца. За щастие бях напълнил резервоара вечерта преди бомбардировките в Киев, които започнаха в 5,30 часа. Живеем в едно предградие, откъдето можем да тръгнем на път за десет минути. Събудих семейството ми, бързо се облякохме и успяхме да напуснем града, без да попаднем в задръстване.
Аз съм свещеник в Киев, при архиепископ Святослав Шевчук, глава на Украинската гръко-католическа църква. Боли ме, че сега съм далеч, ала трябваше да заведа децата ни на сигурно място, най-малкото е на четири години. Нашата киевска катедрала „Възкресение Христово“ междувременно дава подслон на хората, чиито домове са разрушени. Подземието й е огромен бункер, обзаведен със столове, матраци и одеяла. Там хората намират също вода и запаси от храна. В първата нощ при тях беше нашият архиепископ, който не пожела да напусне Киев. Папа Франциск вече му се обади, за да го окуражи.
През 2015 г. катедралата подслоняваше бежанци от Донбас, сега самият аз съм бежанец. Ала сигурните места в страната стават все по-малко. Дали някога ще се върнем в Киев? За да спрат руската армия, нашите войски взривяват големите мостове, по които аз и моето семейство избягахме.
Гордея се с нашата армия, която се бори храбро срещу безмилостния враг. Има ли нещо по-зловещо от това да обстрелваш с ракети жилищни блокове? Остава ни само едно – да спечелим войната. По време на протестите на Майдана нашата катедрала беше болница, по време на пандемията – имунизационен център, сега тя е молитвен дом, защитена крепост. Живеем в трагично, в историческо време. Вече не се молим за мир, а за победа. А аз моля Европа да приеме добронамерено нашите бежанци. И ние сме европейци.
Помагам в болницата
Петер Терлецки, 44 г., богослов и свещеник
Аз съм ръководител на Библейския институт в Лвов и гръко-католически свещеник. Днес, когато се прибрах вкъщи, отново имаше сирени за въздушна опасност. Трябваше да заведа жена ми и нашите шест деца в мазето, както и моя тъст и шурея ми с неговата жена, която е бременна, и дъщеря им. Нашият дядо, украинец от Донбас, не се чувстваше добре, за да слезе долу, и остана в къщата заедно с моята тъща.
Цяло щастие е, че построих това мазе в семейната ни къща. Наистина то е по-подходящо за картофи, отколкото за хора, още повече че сега в Лвов вали сняг. Ние обаче го застлахме с килими и складирахме хранителни запаси. Заради децата, които са на възраст между една и четиринайсет години, се правим, че всичко е игра. Те получават лакомства и наденички. Ала по-големите разбират, че всичко е сериозно. Нашата Саломе, която иска да стане диригентка и е много музикална, много чувствителна, изобщо не може да спи.
Самият аз не вярвах, че ще има война от такъв мащаб – докато не ме събуди воят на сирените и не видях в интернет, че армията на Путин настъпва. Помислих, че е фалшив сигнал, защото това, което той прави, е безумие. Та никой не взимаше насериозно безкрайните речи на Путин, пълни с исторически полуистини! Но сега ние вече не знаем кой ден от седмицата е, броим дните от началото на войната. Забелязах, че днес е неделя, а не само четвъртият ден от началото на войната, по това, че трябваше да отслужа света Литургия. Когато сме под обстрел, няма атеисти. Освен това работя на доброволни начала във военната болница в Лвов. Събираме лекарства, аз посещавам семейства, в които мъжете са на война. Ние имаме обща мобилизация, има също така много доброволци, ала липсват оръжия, муниции. Трябват ни защитни каски, бронежилетки, кръвоспиращи медикаменти. Когато гледам пленени руски войници, съвсем млади новобранци, които плачат, си мисля: Боже мой, та те са деца! Въоръжени деца.
Надявам се, че тази война ще обедини нашите църкви, които още от царско време винаги са били инструменти на политиката. На Запада ще кажа: затворете небето над нашата страна! Помислете за това, че Украйна има седем ядрени централи. Какво ще стане, ако ракета уцели някоя от тях? Моля ви, спрете тази война! (...)