КРАЯТ НА „КОНСЕРВАТИВНИЯ ИКУМЕНИЗЪМ“
Не всички критици на секуларния либерализъм през последните петдесет години са се замесвали във флиртове с фашизма, но в апокалипсиса (буквално – демаскирането[1]), което войната на Путин срещу Украйна представлява, можем да видим повече от всякога ужасяващите последствия от неясното разграничаване на двете.
През януари 1975 г. о. Александър Шмеман, по онова време декан на Семинарията „Св. Владимир“, подписва „Хартфордския призив“[2], иницииран от бъдещия основател и редактор на First Things Ричард Джон Нюхаус[3]. Декларацията назовава тринадесет на брой „широко разпространени, неверни и отслабващи“ тенденции, които подписалите я разглеждат като характерни за епохата, сред които е идеята, че „съвременната мисъл е превъзхождаща“ и е „нормативна за християнската вяра и живот“ в сравнение с „всички минали форми на разбиране на реалността“. „Хартфордският призив“ е ранен пример за това, което Андрей Шишков нарече „консервативен икуменизъм“[4]. Той е едно съвместно изявление на римокатолици, православни християни и протестанти, които са критично настроени към либералните, секуларизиращи тенденции в обществото и в религията.
През 1975 г. „Моралното мнозинство“ на Джери Фолуел[5] все още не е формирано. Сред двадесет и петимата религиозни лидери, подписали този призив, са Питър Бъргър и Стенли Хауървас – хора, които слабо, ако въобще, биват свързвани днес с християнския консерватизъм. Забележителна – в светлината на преобладаващите в последните години сред християнските консерватори антидемократични тенденции – е признателността на Шмеман за свободите, предоставяни от либералното демократично общество. В това той се различава от Александър Солженицин, чийто светоглед описва в своите Дневници след тяхната първа среща през 1974 г. така: „[Солженицин] Абсолютно отрича демокрацията. Признава монархията“[6].
Както е добре известно, беседите на о. Александър Шмеман, излъчвани от руската редакция на Радио „Свобода“ за Съветска Русия, са вълнували дълбоко Солженицин. За тях припомня с дълбоко чувство и един човек от по-късното поколение, също израснал в условията на съветския гнет, който от първите години на новото хилядолетие е острие на още по-провокативен и мускулест „консервативен икуменизъм“, свързвайки руското православие с консервативните римокатолици и протестанти в Европа и САЩ. Говорим за Волоколамския митрополит Иларион – председателя на Отдела за външни връзки на Московската патриаршия. В новия каталог на издателството на „Св. Владимир“ за периода на Великия пост през настоящата година, който получих в средата на март, на първа страница е изведена препоръка на митр. Иларион за новоотпечатания втори том от A Voice for Our Time: Radio Liberty Talks[7] – събраните обръщения на о. Шмеман за СССР. Думи на митр. Иларион, прочитането на които е странно на фона на неговото мълчание относно войната в Украйна още от самото нейно начало:
За всички нас, които живеехме в страна, полагала всяко усилие за изтриване на Бога от паметта на хората, беседите на отец Александър по Радио „Свобода“ бяха глътка свеж въздух. Винаги ясен и силен, дълбок и верен на истината на Евангелието, неговият глас пронизваше желязната завеса и променяше разбирането на хората за човешките и божествените реалности.
Всеки ясен и силен глас, верен на истината за войната, който прояви дързостта да пожелае да бъде чут в днешна Русия – независимо дали ще става дума за репортаж, за проповед или за протест – е глас, излагащ своя носител на сериозен риск. Нито дума на подкрепа или похвала за такива гласове не е дошла досега нито от митр. Иларион, нито от патр. Кирил, който позорно оправда войната като необходимост – да се противостои на западния упадък, въплъщаван от гей парадите.[8] Миналата година митр. Иларион се изказа пренебрежително за протестите срещу ареста на политическия опозиционен лидер Алексей Навални[9] и не каза нищо срещу закриването на „Мемориал“, правозащитната организация, посветила се на съхраняването на паметта за сталинските зверства.[10] Неговото публично мълчание за войната в Украйна остана непроменено и в началото на март, когато той посети Сирия за среща с патр. Йоан X, който също не излезе с никаква критика по отношение на руската инвазия.[11] (...)
[1] Гръцката дума ἀποκάλυψις – „откриване“, „смъкване на завеса“, обичайно се предава в западните езици с Revelation (откриване на Бога и Неговата воля пред човеците); в случая обаче употребената от автора дума е unveiling – „сваляне на було“, „откриване на нечие лице“, в преносен смисъл „разкриване на истинския образ“. Б.пр.
[2] Известният като Hartford Appeal или „Призив за богословско утвърждаване“ (An Appeal for Theological Affirmation, в оригинал – тук: https://carnegiecouncil-media.storage.googleapis.com/files/v18_i004_a010.pdf) е документ, съставен през м. януари 1975 г. в гр. Хартфорд, щата Кънектикът, САЩ, от група от двадесет и петима богослови и религиозни мислители в отговор на редица неверни схващания, които към това време са констатирани като намерили широко разпространение в съвременната християнска мисъл, водейки до намаляването на силата и посланието на християнското богословие. Б.пр.
[3] John Richard Neuhaus (1936–2009) – лутерански пастор (1980 г.), преминал към римокатолицизма (1991 г.), бележит християнски писател и неофициален съветник на президента Джордж Уокър Буш (2001–2009) по въпросите на биоетиката; основаното от него през март 1990 г. консервативно религиозно списание First Things днес продължава да излиза в интернет: https://www.firstthings.com/ Б.пр.
[4] Shishkov, A. „Discussing the Concept of Conservative Ecumenism“ – In: State, Religion and Church, 6 (1), 2019 – онлайн, на адрес: http://srch.ranepa.ru/node/587.
[5] „Moral Majority“ е политическа организация, основана през 1979 г. от баптиста Джери Фолуел (1933–2007) с цел активизиране на християните консерватори в САЩ като реална политическа сила. Б.пр.
[6] Цит. по българското издание: Шмеман, А. Дневници (1973-1983), С.: „Комунитас“ 2011, с. 141. Б.пр.
[7] Виж: „A Voice For Our Time: Radio Liberty Talks, Volume 2“ – тук: https://svspress.com/a-voice-for-our-time-radio-liberty-talks-volume-2/.Б.пр.
[8] „Мировая власть и гей-парады. Патриарх Кирилл назвал причину войны на Донбассе“ – страница на Религиозно-информационната служба на Украйна, на адрес: https://risu.ua/ru/mirovaya-vlast-i-gej-parady-patriarh-kirill-nazval-prichinu-vojny-na-donbasse_n126832.
[9] Виж: Shishkov, A. „The Navalny Protests and Orthodoxy’s A-Political Theology“ – Public Orthodoxy, на адрес: https://publicorthodoxy.org/2021/02/09/the-navalny-protests-and-orthodoxys-a-political-theology/.
[10] „The Moral Conservative Wayback Machine and the Deeper Sense of Memorial“ – Public Orthodoxy, на адрес: https://publicorthodoxy.org/2022/01/04/conservative-wayback-machine/.
[11] Efthimiou, E. „Patriarchate of Antioch on the „same page“ with Moscow Patriarchate“ – Orthodox Times, на адрес: https://orthodoxtimes.com/patriarchate-of-antioch-on-the-same-page-with-moscow-patriarchate/.