СТАРОЗАГОРСКИЯТ МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ И СОЦИАЛИСТИТЕ
Защото Господ наказва този, когото обича,
и бие всеки син, когото приема. (Евр. 12:6)
През последните години на XIX век в Княжество България и християни, и социалисти искат да градят нова държава на една територия, освободена само преди две десетилетия – твърде кратък срок за твърде големи реформи. Драматично различните им възгледи за бъдещето на общата им родина стават повод за остри и непреодолими конфликти.
След Бузлуджанския конгрес (1891) Старозагорска епархия е първата в Княжеството, която става център на социалистическата пропаганда. Вторият конгрес на Българската социалдемократическа партия, който се провежда от 20 август до 1 септември 1892 г. в Пловдив, взема решение за начало на политическа борба.
Основна цел в религиозната политика на социалистите е обезличаването на Православната църква и превръщането й в лишена от обществена значимост институция. Първа жертва на новата политика сред православния клир в Княжество България е митрополит Методий Старозагорски. С него е свързан един малко познат исторически сюжет, който е обект на настоящото проучване. Задачата на това изследване е да коригира разбирането ни за живота и делото на първия старозагорски йерарх и да изясни борбата с идейните му врагове – социалистите.
В Стара Загора митрополит Методий пристига след 8-годишно обучение по богословие в семинарията в Киев и духовната академия в Санкт Петербург с авторитета на основател на Българската екзархия и първи ректор на Цариградската семинария. Амбициран да създаде авторитетна епархия на БПЦ, той въвежда строга дисциплина в енориите. Шестте окръжни послания към свещениците, които издава за кратък срок още в първите месеци, когато застава на епископската катедра, свидетелстват за строгия контрол върху църковната дейност на клира. Въвежда правилата още като временно управляващ Старозагорска епархия: „До месец свещениците да се заселят в енориите. В противен случай енориите им ще бъдат отнети“ – четем в първото окръжно, под което се подписва.[1]
Новата църковна политика не среща одобрението на всички представители на клира в епархията.
Вторият проблем, много по-сериозен от първия, пред който се изправя духовникът, създава популяризирането на атеистичните идеи, които той досега не познава отблизо.
„Казанлък беше наполовината социалистически... В Стара Загора безбожниците проповядваха своите идеи открито, в публични сказки по улици, по кафенета, в училище, явно, ненадзорно. Църквите бяха разстроени, сметките – забатачени. Църковните доходи вземаха кметовете, грабеха ги разни лица...“ – собственоръчно е описал още на 3 ноември 1894 г. в писмо до Светия синод дядо Методий.[2]
Той настоява да бъдат взети мерки от Светия синод „срещу лъжеучението, което разклаща вярата“[3]. Иска мнението им за отлъчването на безбожниците от Църквата. Отговорът на синодалните старци се бави, но това не го спира и той продължава да настоява Църквата да даде достоен отпор на набиращите популярност модерни антирелигиозни идеи. Митрополитът търси първо съмишленици сред клира.
Социализъм, безбожие и безнравственост са понятия с едно и също значение... Който е социалист, не е християнин, който е християнин, той няма нужда да бъде социалист – коментира в писмото до свещениците в епархията владиката. В своята критика на социализма митрополит Методий Старозагорски определя разпространението на атеистичните идеи като най-голямото зло за съвременния човек.
Деятелност, вдъхновена от безбожни идеи, не може да има възвишени цели – е категоричното му мнение в този идеологически спор. Материалистичното възприемане на живота поражда стихията на разрушението, превръщайки идеите на безбожния социализъм в сеятел на разврата, поразител на морала, враг на общественото благосъстояние и подкопател основанията на държавното могъщество.[4]
Писмото на владиката е с гриф „Секретно“, но е отпечатано на страниците на вестник Социалист и списание Учител. Издайникът е учител, син на селски свещеник, сочат писмени спомени на очевидци.[5] Публикацията поставя началото на яростната борба на социалистите срещу него.[6] Още в първите коментари под писмото се отбелязва, че новият митрополит натоварва свещениците с ролята на шпиони, и социалистите трябва да дадат сериозен отпор.[7]
Сблъсъкът между духовника и последователите на Маркс е за развитието и бъдещето на българското общество.
Великият владика прибягва до средства, които са крайно гадни, мръсни, възмутителни – коментира първият социалист Димитър Благоев в Дело. По думите му голяма част от свещениците са кръгли невежи с най-нископробна нравственост, с най-диви инстинкти на греха, егоизма, тиранията и грабителството, те са описани като народните вампири, [които] за да запазят своето царство на мрака, опълчват се с всички гадни средства срещу подкопателите на това царство[8]. Според Дядото, както наричат Димитър Благоев, повод за писмото на владиката е тенденцията, че социализмът става важен социален фактор, значението на който все повече расте[9].
По ирония на съдбата Казанлък, който е част от Старозагорска епархия, се превръща в център на социалистическите идеи още през 1882 г., девет години преди Бузлуджанския конгрес – посочва в своята статия „Първите“ известният писател хуморист и краевед Димитър Чорбаджийски-Чудомир.[10]
Така е поставено началото на непреодолим конфликт, който бързо ескалира. Няма да следвам хронологията, а градацията на сблъсъка между идейните опоненти.
Още през първата си година в Стара Загора, преди каноничния си избор, митрополит Методий Старозагорски поставя началото на социална дейност, на която е свидетел по време на следването си в Санкт Петербург. Учредява през 1895 г. заедно с шестима свещеници Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостиви“, утвърден с държавен указ от 21 юни 1896 г. Основните му задачи са: залесяване на голите средногорски баири северно от Стара Загора, рационално и модерно развитие на земеделските отрасли пчеларство, овощарство, лозарство, винарство, розопроизводство, разпространяване сред населението на земеделски познания чрез организиране на практически курсове, откриване на сиропиталище, старчески дом, организиране на заведение за подготовка на медицински сестри и духовно училище.[11]
Когато прелистваме списание Дело, издавано от Вера Благоева и Димитър Благоев, освен литературни произведения откриваме информация за инициативи и обединение на женските дружества, семейно възпитание, икономически анализи и антирелигиозни материали. Откриваме съвпадение в инициативи на Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостиви“ и на БСДП, насочени към българското общество.
Владиката разчита на свещениците и учителите, които да помагат за реализацията на религиозната просвета. И Църквата, и училището имат важна роля в образованието и възпитанието на младото поколение.
Социалистическите пропагандатори също се насочват първо към учителите и свещениците, които са важни фактори за налагане на новото учение в тогавашното общество. Сред първите търсят съмишленици, а сред вторите – обекти за присмех и критика.
Социалистите Евтим Дабев и Георги Бакалов организират учителско събрание в епископския център, на което обсъждат заместването на предмета „Закон Божи“ с нова дисциплина „Социализъм“ и призовават да се внушава на децата да не ходят на църква. Учителите, които подкрепят новите идеи, се обединяват около решението да протестират, ако някой от тях бъде наказан или уволнен след промяната в учебната програма. Православният клир реагира, иска намеса на държавата срещу антирелигиозните инициативи. В запазеното в архивите писмо откриваме и приложен към него списък на всички присъствали на събранието преподаватели от епархията.[12]
Стара Загора е първият град в Княжество България, в който официално се изисква да бъде прекратено и заменено обучението по религия.
Учителите социалисти забраняват на учениците да произнасят молитва в началото на учебните часове и да се кръстят.
Антирелигиозните мерки в някои класни стаи не се приемат примирено от духовенството. Не се одобряват и лекциите им по време на партийни събрания, които бързо се разпространяват в обществото. Ето как коментира решителните им действия в дневника си свещеник Васил Джобов от казанлъшкото село Средногорово: Вместо да учат младите на работа, те ги развалят, че трябвало да се работи по 8 часа на ден, че не трябва да има толкова много празници... Вместо да всяват мир и любов, всяват омраза към свещениците и църквата [13].
Като човек с богат житейски опит и църковен водач, митрополит Методий Старозагорски ясно вижда „печалните последствия за интересите на отечеството и църквата“[14]. Създава организация в енориите, която да му събира информация за разпространителите на социалистическите идеи. Подготвя списъци на учителите социалисти, които изпраща в местните училищни инспекции и в Министерството на просветата, настоява да бъдат взети незабавни мерки срещу тях и уволнени от работа. В по-голямата си част информациите му са приети, защото са на духовен водач на епархията, и посочените учители са уволнени или преместени в други населени места.[15]
Светият синод също подкрепя митрополит Методий Старозагорски и изпраща официално писмо до Просветното министерство.[16]
След години в писмо до митрополит Борис Охридски дядо Методий споделя: „Бях взел крайни мерки, с организиране на контрол във всяко село или град, по следите и действията на всеки учител и чиновник, парализирах тяхната разрушителна дейност и очистих епархията от тия плевели, прогоних социалистите от Казанлък и Стара Загора в София“[17]. (...)
[1]ДА – Стара Загора, фонд 407К, оп. 1, а.е. 11, л. 9.
[2] ЦДА, ф. 791к, оп. 1, а.е. 31, л. 776-777.
[3] Пак там.
[4] Митрополит Методий Кусев, Окръжно до Благовейните свещеници в Старозагорска епархия. – Социалист, Стара Загора, 1894, №25.
[5] Социалист, бр. 25 и 26 от 30 и 31 декември 1894 г.; ЦДА, ф.791К, оп. 1, а.е. 5, л. 61.
[6] Социалист, бр. 25 и 26 от 30 и 31 декември 1894 г.; ЦДА, ф.791К, оп. 1, а.е. 5, л. 61.
[7] Социалист, №25, 26 от 30 и 31 декември 1894.
[8] Дело, февруари, 1895, кн. 5, с. 390.
[9] Пак там, с. 383.
[10] Чудомир. Съчинения в три тома, т. III, С., 1981, с. 256.
[11] ДА-Стара Загора, ф. 78к, оп.3, а.е. 1-3, л. 1-93.
[13] Пак там, с. 262.
[14] НИМ, папка X4, л. 4.
[15] НИМ, Папка X8, X11.
[16] ЦДА, ф.791к, оп. 1, а.е. 3, л. 118.
[17] ЦДА, ф. 420к, оп. 2, а.е. 116, л. 11-12.