Настоящият очерк[1] е посветен на анализа на много важен от догматична гледна точка фрагмент – 3 Царств. 19:12, в който е описано Богоявлението на пророк Илия на Хорив. Целта ни е да дадем обяснение на фразата от Свещеното писание קוֹל דְּמָמָה דַקָּה (в Синодалния превод – лъх от тих вятър). За постигането на тази цел ще използваме филологическия анализ, извършен от съвременните библеисти, и също така ще сравним основните тълкувания на тази фраза, които се срещат в съвременните коментари. Освен това ще бъдат използвани трудовете на свети отци и богослужебни текстове.

Преди да пристъпим към анализ на посочената фраза, нека си припомним нейния контекст. След впечатляващата и както е изглеждало, пълна победа на пророк Илия в борбата с култа към Ваал на планината Кармил, след избиването на множество жреци на Ваал и Ашера, царица Иезавел – главната покровителка на ваализма, произнася клетва: ... нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях (3 Царств. 19:2). И пророк Илия, движен от страх за живота си, бяга колкото се може по-далеч от отмъстителната царица – първоначално на юг, в най-крайната точка на Юдея, Вирсавия, а след това още по-надалеч – на планината Хорив (нейното друго и дори по-известно наименование е Синай). За този негов страх красноречиво се говори в „Слово за деня на отсичане на главата на Йоан Предтеча“, което традиционно се приписва на св. Йоан Златоуст (макар че принадлежността му на Златоуст е спорна): Горко ни! Пророк Илия се побоял от жена; побоял се от жена онзи, който носел в себе си вселенския дъжд над езичниците, който низвел от небето огън и с молитвата си вдигнал мъртвия. Да, наистина се побоял. Защото никоя злоба не може да бъде сравнена със злобата на злата жена.[2]И така, след като смелостта на пророка била подкопана и той изпадал на ръба на отчаянието, Господ му се явява на Хорив и това Богоявление е описано в 3 Царств. 19:11-12: ... каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).[3]

Всички екзегети отбелязват очевидните прилики между това Богоявление и онова другото, описаното в Изх. 33-34, когато Мойсей бил удостоен да види Бога „изотзад“[4]. Този факт е засвидетелстван и от църковната богослужебна традиция, тъй като двата текста се четат като паремии на празника Преображение Господне, т.е. в рамките на едно богослужение, при това последователно един след друг. Двете теофании се случили на една и съща планина, и в двата случая пророкът се крие (Мойсей – в цепнатина на скалата,Илия – в пещера), и в двата фрагмента се говори, че Господ минава (глаголът עָבַר) в славата Си (Изх. 33:32 и 3 Царств. 19:11). Има и още едно сходство в двата откъса: както явяването на Мойсей предшествало възобновяването на Завета с народа и даването на вторите скрижали (първите били счупени от Мойсей след инцидента със златния телец), така и явяването на пророк Илия имало за цел неговото повторно призоваване към служение. Последното твърдение среща подкрепа и в употребената в 3 Царств. 19:11 фраза излез и застани на планината пред лицето Господне, която по-рано вече е била употребена по отношение на Илия в 3 Царств. 17:1; при това в двата откъса се открива съществена контекстуална разлика. Ако в 3 Царств. 17:1 самият Илия уверено заявява, че стои пред Господа, то сега Господ призовава изплашения пророк отново да придобие предишната си увереност и да се завърне към своята мисия.[5]Тези разсъждения ни помагат да изясним смисъла на теофанията на Хорив: Господ иска Илия да се завърне към пророческото си служение и поради това Той възнамерява чрез своето явяване или да даде на пророка още един опит от Богообщението (за да вдъхне в душата на пророка нови сили), или желае да се открие от нова, до този момент неизвестна на пророка страна.

Първоначално покрай пророка (скрил се в пещерата) преминават ураган, земетресение и огън. Всичките тези три явления са стихийни бедствия, които Господ изпраща за наказание на хората. В Библията ясно се казва, че всяко едно от бедствията се случва по волята Божия. Съществува мнение, че последователността на тези явления е свързана с тяхната разрушителност: първо ураганът, след това по-разрушителното земетресение и накрая – огънят.[6] По-интересна е една друга идея: тези три явления символизират наказанията, които Бог изпраща на хората. Но повтаряното всеки път уточнение, че във всяко едно от явленията не присъства Бог (но не във вятъра е Господ и т.н.), ни позволява да направим извода, че страшните наказания действително са пратени от Господ и Той може чрез тях да ни явява волята Си, но Той Самият е съвършено друг по природа.[7] Неговата същност не може да бъде отъждествена с разрушението и наказанието, но най-подходящ начин за нейното изразяване е повеят на тих вятър. По интересен начин тази мисъл за присъствието на Бога в последния образ и Неговото отсъствие в урагана, земетресението и огъня е изразена в юдейската екзегеза, където е казано, че под формата на ураган, земетресение и огън преминавали Ангели, докато в последния образ – Самият Яхве.[8] Особено забележителен е фактът, че този път Господ не присъства в огъня; в предшестващата история за жертвоприношението на Кармил именно чудното снизхождане върху жертвата става признак за Богоявление и символ на победата на Яхве над Ваал, а тук неочаквано се казва: но не в огъня е Господ. [9]

Така ние се приближихме към основния обект и кулминацията на нашето изследване. Какво означава еврейският израз קוֹל דְּמָמָה דַקָּה? Първата дума קוֹל е най-лесна – в зависимост от контекста тя означава „глас“ или „шум“. Следващите две думи всъщност определят трудността на цялата фраза както за преводачите, така и за тълкувателите. Съществителното דְּמָמָה се среща само три пъти в цялата Библия, тоест още два пъти извън нашия откъс: в Пс. 106:29 и в Иов 4:16. Очевидно е, че дори само заради рядката употреба на думата вече е трудно да се говори за значението й. От съществена помощ обаче е фактът, че глаголът דָּמַם, от който произлиза въпросното съществително, се употребява в Библията 30 пъти, тоест достатъчно често. Неговото значение е „да останеш безмълвен, да застинеш, да замреш“.[10] Следователно адекватен превод на съществителното דְּמָמָה е „тишина, безмълвие“ (англ. silence). Само че трябва да имаме предвид, че в Септуагинтата тази дума е преведена със съществителното αὔρα – „ветрец, повей“. Поради това в Синодалния превод и в редица съвременни английски преводи думата се превежда като „вятър“ или „повей“.

Накрая, последната дума от изследваната фраза е прилагателното דַקָּה. Тази дума се среща 14 пъти и означава „тънък, слаб, дребен“, при това най-често се употребява в негативен смисъл (например „тънък клас“)[11]. Само че в нито един от тези случаи въпросното прилагателно не се употребява като характеристика на съществителното דְּמָמָה (освен в разглеждания от нас стих) или пък в един контекст с глагола דָּמַם. Взимайки предвид, че смисълът на думата в 3 Царств. 19:12 не се вписва в посочените значения, съставителите на речници разглеждат употребата й в този стих като изключение. Този факт усложнява превода и интерпретацията на цялата фраза.

Накрая да отбележим и още един нюанс. Изследваната фраза по очевиден начин се разпада на две части: съвсем отделно стои съществителното от мъжки род קוֹל („глас, звук“), а друга синтактическа общност образуват съществителното и прилагателното от женски род דְּמָמָה דַקָּה. При това възниква въпросът: в какво отношение помежду си се намират тези две части на фразата? Да обърнем внимание, че при съществителното קוֹל основната и спрегнатата форма съвпадат, поради което връзката му със словосъчетанието דְּמָמָה דַקָּה може да се интерпретира двояко. Ако видим тук основната форма, тогава излиза, че словосъчетанието може да бъде именно сказуемо на думата קוֹל (буквалният превод би звучал така: „звук, (който е) тънка тишина“). От друга страна, можем да разглеждаме цялата фраза קוֹל דְּמָמָה דַקָּה като спрегната конструкция, поради което много преводачи, следвайки Септуагинта, превеждат דְּמָמָה דַקָּה в родителен падеж. (...)

[1]Преводът е направен по: „Глас хлада тонка“: что увидел пророк Илия на Хориве?, А. С. Кашкин, Актуальные вопросы современного богословия и церковной науки: Материалы IX международной научно-богословской конференции, посвящённой 100-летию начала мученического и исповеднического подвига Русской Православной Церкви, Санкт-Петербург, 28–29 сентября 2017 года. Санкт-Петербург, 2018, с. 234-242.

[2] Свети Иоан Златоуст, Слово за деня на отсичането на главата на светия Господен предтеча Иоан.

[3] Поставените в скобидуми и там е Господ липсват в Масоретския текст, но присъстват в Септуагинта.

[4] Виж напр. House P. R. 1, 2 Kings, The New American Commentary, Vol. 8. Nashville, 2001, с. 223.

[5] Hauser A. J. From Carmel to Horeb: Elijah in Crisis. Sheffield: Almond Press, 1990, с. 69; също така Nelson, R. D. First and Second Kings. Interpretation, a Bible commentary for teaching and preaching. Atlanta: John Knox Press, 1987, с. 122.

[6] Lange J. P. A commentary on the Holy Scriptures: 1 Kings. Bellingham, 2008, с. 220.

[7] Lange J. P. A commentary on the Holy Scriptures: 1 Kings. Bellingham, 2008, с. 220.

[8] Ginzberg L. , Szold, H., & Radin, P. Legends of the Jews (2nd ed.). Philadelphia: Jewish Publication Society, 2003, с. 995.

[9] Hauser A. J. From Carmel to Horeb: Elijah in Crisis. Sheffield: Almond Press, 1990, с. 69.

[10] Ламбдин Т. О. Учебник древнееврейского языка. Перевод с английского Я. Эйзелькинда. Под ред. М. Селезнева. Изд. 2-е. М.: РБО, 2000, с. 462.

[11] Harris R. L., Archer G. L., Waltke, B. K. Theological Wordbook of the Old Testament. Chicago: Moody Press. 1980, с. 195.