УКРАЙНА В МИТОЛОГИЧНАТА МРЕЖА НА РУСКАТА ПРОПАГАНДА
„Ние за първи път преживяваме „дигитална война“. Човечеството е преживявало всякакви беди и напасти, доколкото ги е забравяло. А сега тази война включва освен всичко и устройства за съхраняване на памет. Ти можеш да простиш каквото си поискаш. Решил си всичко да простиш. Но кликваш в търсачката на Мариупол, Ирпен или Буча и вече нищо не можеш да простиш. Ето с какво се сблъскахме. Всяка крачка от тази война, всяко престъпление и изстрел, всяка рана, всяка убита ръка с маникюр от Буча сега е останала завинаги!“[1]
Това са думи на Дмитрий Муратов, главен редактор на забранения вече вестник Новая газета и Нобелов лауреат.
В друго интервю Муратов сравнява броя на участвалите във Втората световна война журналисти – около три хиляди – с броя на мобилните телефони, които в реално време отразяват всичко, което става в горещите точки на войната, на сцената на военния театър. И този трупащ се в реално време непомерен масив от информация, запечатващ образите на страданието и смъртта, не може да бъде сравнен с нищо, досега познато в историята на световната памет.
И въпреки тази реално съществуваща безпощадна в своята нагледност информация войната продължава да се интерпретира в различни парадигми, следвайки драматургията, предопределена от пропагандата. Когато говоря за пропаганда, трябва да призная, че имам предвид основно руската пропаганда, доколкото украинската се изчерпва с няколко тезиса, които малко или много следват някакви вътрешни и външни прагматични цели: окуражаване, утешаване и емоционално мобилизиране на населението, както и предразполагане на западните сили за оказване на по-интензивна помощ.
Руската пропаганда обаче се е нагърбила с тежката задача да се справи с нагледността на престъпленията на войната и за тази цел се впуска в търсене, намиране, редактиране и смяна на различни парадигми – в крачка – като всички те са малко или много доктринални или мистични. Във всеки случай обхващат региони, в които нагледността губи тежест.
Защо говорим за драматургия на войната или по-точно на интерпретацията на войната? В думите и сюжетите на руската пропаганда лесно може да се отчлени една закономерност, която по същността си е митологична и която бива разигравана словесно и образно посредством държавно контролираните медии. Посредством dromena и legomena – действие и слова. Като в случая – подобно на античните трагици, но далеч от тяхното ниво и цел – акцентът пада върху legomena, върху думите. И нищо чудно, предавайки митовете си чрез вербализиран ритуал, авторите на пропагандата (за разлика от античните си предтечи) се опитват да снемат необходимостта от демонстрация на разказваното. А пък от етическа гледна точка словесността превръща извършеното в сегмент от наративна верига със своя собствена логика, трудно поддаваща се на директно осъждане. Пропагандата предлага на своите консуматори трагически сценарии.
Аристотел настоява, че трагедията не бива да бъде без страдание – страданието-pathos[2] е задължителен елемент на трагедията и онези автори, които угодничат на публиката, като смекчават страданието, не са му по вкуса. Не са и по вкуса на руските доктринери и техните медии. Това обаче, в което последните са особено добри, е перипетията и узнаването – задължителни елементи на сюжета. Обръщането (перипетия, περιπέτεια), обяснява Аристотел, се случва, когато една ситуация изглежда, че върви в една посока, а после внезапно се „обръща” към друга.[3] И действително, доверчивият руски консуматор на пропагандната драматургия се люшка от една теза към друга, а те следват без особено приемство – според ситуацията (за разлика от предписанието на Философа за вероятност и необходимост).
Нека да видим: в самото начало на войната в Украйна – дори още преди Майдана и анексията на Крим от Русия, руските средства за масова информация (СМИ) подгряваха публиката с истории за кръвожадните бандеровци и въобще за украинските фашисти, които, видите ли, почитат като национален герой един от най-големите нацистки престъпници, колаборирал с врага по време на Великата отечествена война, избивал съветски партизани и местно население – Степан Бандера. Постепенно „бандеровци“ се превърна в етноним за украинците. И в това обвинение повярваха немалко външни наблюдатели. Малцина се доверяваха на уверенията, че Бандера – да, в някакъв период от живота си се е заблуждавал, че нацистка Германия ще помогне за извоюване на независимостта на Украйна. Но сравнително бързо е изтрезнял, доколкото със самото обнародване на съставения от него „Акт за възстановяване на украинската държавност“ на 30 юни 1941 г., когато немските части навлизат в страната, той бива арестуван. Арестуван от същите тези немци, на които се е надявал. И от 5 юли 1941г. до декември 1944 г. той е лишен от свобода по един или друг начин. След януари 1942 г. Бандера е преместен в лагера „Заксенхаузен“, макар и в обособена сграда за политически затворници. Той никога не се връща в Украйна. Установява се в Мюнхен, където е и убит от съветските тайни служби. Осъзнаването на останалите негови съмишленици от Организацията на украинските националисти, които някога са се надявали на немските окупатори, не закъснява. Особено след като стават ясни намеренията на немските сили.[4] И борбата се обръща срещу последните.
Това обаче не пречи на руския президент Владимир Вл. Путин да нарече украинците „нацики“, т.е. „нацистчета“ в своята реч на 24 февруари 2022 г., с която той официално обявява война на Украйна:
„Ние ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, казва той, а също и към предаването на съд на онези, които са извършили многочислени кървави престъпления против мирните жители, в това число и граждани на Руската федерация… При това в плановете ни не влиза окупацията на украинските територии…“. Причината за навлизането на руските войски е това, че „през 2014 г. Русия беше задължена да защити жителите на Крим и Севастопол от онези, които вие сами наричате „нацистчета“… Повтарям, нашите действия са самозащита…“. И следва исторически екскурс, поднесен като довод: „Вашите бащи, дядовци и прадядовци не са се сражавали с нацистите, защитавайки нашата обща Родина, за да може сегашните неонацисти да завземат властта в Украйна… и да издевателстват над същия този народ“[5].
Както ясно може да се установи, тук преобладава риторика, свързана със защита на рускоезичното население на ДНР и ЛНР, с денацификация, демилитаризация и намерение за сваляне на опасната власт.
Само няколко месеца по-късно в речите на президента и в официалните медии ще се сложи акцент върху нещо ново: върху отбранителния характер на т.нар. Специална военна операция. Едно изследване на обществените нагласи във връзка с обявената частична мобилизация в края на септември 2022 г. установява, че доминиращата идея е тази за защитата на Родината, на Русия, от Украйна (по-рядко), от НАТО, от Запада и желание войната по-скоро да свърши с „уравновесяването на силите“. В обращение е сюжетът, че „врагът е вече при портите“.[6]
Оттук до парадигмата на Отечествената война няма и крачка и военната пропаганда тичешком превръща гневните възмездители на украинските простъпки в защитници на Отечеството по подобие на онези същите бащи и дядовци, за които говори Путин в цитираната реч. (...)
[1]Дмитрий Муратов, Нобелов лауреат и главен редактор на разследващия вестник „Новая газета“, интервю на „Ройтерс“ в Москва, 22.09.2022. REUTERS/Evgenia Novozhenina. Reuters. “Exclusive: Ukraine Will Never Forgive Russia, Russian Nobel Laureate Dmitry Muratov Says.” Reuters, 23 Sept. 2022. www.reuters.com, https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-ukraine-will-never-forgive-russia-russian-nobel-laureate-2022-09-23/. Още: BelsatTV:https://www.facebook.com/watch/?v=345222411103037.
[2]Аристотел. За поетическото изкуство. Прев. Александър Ничев. С.: Наука и изкуство, 1975, гл. 11-12.
[3]Пак там, гл. 11, с. 78.
[4]Немски документ от 25.11.1941 г. (Нюрнбергски трибуналO14-USSR) постановява: „Стана ясно, че Движението на Бандера подготвя бунт в Reichskommissariat, който има за крайна цел установяването на една независима Украйна. Всички функционери на Движението на Бандера трябва да бъдат арестувани незабавно и след подробен разпит да бъдат ликвидирани“. http://www.infoukes.com/history/ww2/page-08.html
https://fakeoff.org/en/history/bandera-and-nuremberg
[5]„Обращение Президента Российской Федерации.” Президент России, 24 февраля 2022 годаhttp://kremlin.ru/events/president/news/67843. (Прегледан на 19.01.2023.)
[6] Koneva, Elena. “#13. Испытание мобилизацией.” ExtremeScan, 7 Oct. 2022, https://www.extremescan.eu/ru/post/13-испытание-мобилизацией.