В евангелския епизод на срещата на Христос със самарянката се откроява една емоция сред апостолите, а и у самата самарянка – почудата. Защо Христос разговаря с нея, след като „юдеите не общуват със самаряните“[1], както уточнява св. апостол Йоан (Иоан. 4:9)? Несъмнено защото живата вода на Христовото учение не е за конкретен етнос, а за всеки жадуващ за нея. Изобщо новозаветният образ на самаряните е призив, идващ от Самия Спасител, за преобръщане на ума и проглеждане към личността отвъд пелената от исторически наслоявания, етнически разделения и социални условности. Аналогиите с днешния ден ни отвеждат към ситуацията на ромите в българското общество и предубежденията, с които ежедневно се сблъскват. Но Благата вест стопява леда на всеки предразсъдък и обезсмисля всяко усещане за превъзходство. Както показват реалностите, Христовата вяра се разпространява сред българските роми най-вече чрез евангелските църкви. Между 25 и 30% от самоопределилите се като принадлежащи към протестантската деноминация в България са роми. Досегът на все повече роми у нас с християнската духовност дава своите добри плодове (добре е обаче да се отчитат и рисковете, защото там, където има ниско равнище на образованост[2], по-лесно могат да проникнат радикални и чужди на християнското учение идеи, преоблечени в дрехите на религиозната проповед).

„Всичко, което диша, нека хвали Господа…“[3]

Потърсихме свидетелство за тези добри плодове чрез споделения опит на двама пастори на едни от най-изявените ромски християнски общности в България. Това са Александър Ангелов от Пазарджик и Николай Василев от Самоков. И двамата са родени през 1961 г., и двамата стават вярващи през 80-те, в последните години на тоталитарния режим, а в края на 90-те приемат пасторското служение.

Александър Ангелов израства в пазарджишкия квартал „Изток“ в семейството на мюсюлмани. Средното си образование получава в Селскостопанския техникум в Пазарджик, по-късно става магистър по теология в Шуменския университет, а скоро му предстои да положи държавен изпит за придобиване на втора магистърска степен по стопанско управление. През 1998 г. е ръкоположен за пастор на Втора петдесятна църква в Пазарджик. „Започнахме да полагаме целенасочени усилия за изграждане на християнски общности в селата и малките градове в областта, както и за задълбочаването на процеса на евангелизация сред ромските групи. С Божията помощ добрите намерения, които ни водеха по този път, бяха възнаградени с успех“, отбелязва той. Църквата, в която днес е пастор, има собствена сграда с площ около 250 м² и двор – около 300 м². „През цялата година ежедневно се провежда верижен пост и молитва. Всяка сутрин от 8 до 8:30 ч. има молитвено служение. На богослуженията в църквата, които се провеждат всяка вечер, се събираме около 100–150 души, а в неделя вечер – около 250 души. За моя радост, църквата се посещава от много млади хора и семейства. В събота се провежда младежко събиране, но младите хора посещават и богослуженията през седмицата. Майчиният език на хората от църквата е ромски и турски“, разказва още пастор Ангелов.

Николай Василев израства в Самоков, когато един ден през 1987 г. в квартала му идват евангелски мисионери, с група млади хора се събират и четат Библията и скоро решава да стане протестант, а през 1997 г. – и пастор към Божия църква „Ел-Ветил“ в Самоков – една от най-големите ромски църкви у нас. Тя се намира в един от самоковските квартали, който наброява към 10 хиляди души. Сградата на храма е обновена преди три години и побира около 1200 души. Ето какво разказва пасторът за живота в тази общност: „Около 800 до 1000 души се събират всяка неделя в църквата, но ние вече сме благовестили Евангелието във всеки дом в района. Дори и в по-малките населени места около Самоков. Пасторите сме петима души, имаме и младежи, които отговарят за младите хора в общността, а вторник и събота има младежки служби, в които се молим Господ да вразумява младите хора – знаете какво става на улицата… Изминалия месец февруари обявихме за месец за пост и молитва. Постихме и се молихме на Господ да даде добро правителство в България, да ни избави от политическата криза, от инфлацията и високите цени, за мир в страната. Молихме се и за децата си, за семейното единство. Имаме и изграден социален център, в който се приготвя храна за 60 до 80 души всеки делничен ден“. Той споделя още, че в църквата, в която се събират преобладаващо роми, на службите нерядко идват и българи: „Ние никога не сме делили хората, защото не е библейско да делиш хората според етническия им произход и да проявяваш дискриминация. Господ е Господ на всички, ние трябва да живеем според библейските принципи. Позната и голяма църква сме и много хора искат да участват в нашите служби, посрещаме всеки много топло, не правим разлика…“. (...)

[1] Цитатът е по новия превод на Библията на съвременен български език.

[2] Според данните от преброяването на населението от 2021 г. 8% от ромските деца в задължителна училищна възраст (между 7 и 15 години) са отпаднали от системата на българското образование.

[3] Вж. Пс. 150:6. Този и всички новозаветни цитати по-долу в текста са по Ревизираното издание на Цариградската Библия.