ФИЛИП МЕЛАНХТОН ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
В съвременната богословска литература на Запад все повече се отдава достойно внимание на личността и делото на немския реформатор Филип Меланхтон (1477–1560) като просветител хуманист. Макар и често противопоставян на Лутер както поради по-мекия му и дипломатичен характер, така и поради по-голямата широта на неговата ерудиция и дълбочина на богословското познание, все пак надделява мнението за взаимното им допълване. Може би в тези две личности би могло да се види най-точната илюстрация на диалектичния принцип за полезното сътрудничество на двама толкова различни дейци. Между Лутер и Меланхтон не само не е имало дори сянка от съперничество, но и в най-драматичните моменти на реформаторското дело личи проявата на една от най-рядко срещаните човешки добродетели – голямата почит към другия въпреки несъгласието с неговото мислене или постъпки. Лутер често признава висотата на Меланхтоновата богословска мисъл и педагогика, подчертавайки, че му отстъпва в това отношение, а Меланхтон се възхищава от силата на Лутер в слово и дело, без която реформаторските идеи не биха устояли в Германия. Така всеки един от двамата изпълнява онази уникална роля в западноевропейската култура, която отреждат Божият промисъл и историческата съдба. Общите цели обаче изискват пълна подкрепа и лоялност в името на реформаторските идеи не само в църковен смисъл, но и в сферата на хуманистичното образование. Славата на единия в един аспект не затъмнява постиженията на другия в друго отношение. Двамата си помагат и насърчават взаимно. В настоящата статия ще се фокусираме на пионерската роля на Меланхтон в сферата на реформаторското образование.
Семейна среда, училище, университетско образование
Филип Меланхтон се ражда на 16 февруари 1497 в малкото градче Бретен[1] в херцогство Баден, Германия. Той е първото от петте деца на Барбара и Георг Шварцерд[2]. Известно е, че според хуманистичната мода в онази епоха по-късно Филип заменя немското си фамилно име с гръцкия му превод Меланхтон. Баща му е оръжейник в двореца на курфюрста Филип, владетеля на Рейнския палатинат[3], и кръщава сина си на името на своя благодетел. Разказва се, че Георг Шварцерд е изковал броните и оръжието на много германски князе и дори е направил бронята на император Максимилиан I[4]. Владетелят на Свещената римска империя бил толкова впечатлен от изкусната изработка, че го възнаградил с правото да има личен герб, изобразяващ лъв, който бил стъпил върху средновековен щит и шлем и държал в лапите си ковашки щипци. Този знак, който не предизвиквал асоциация с аристократичен произход, символизирал благодарността на Негово Величество за изключителното майсторство на Георг и в духа на елинистичната традиция би могъл да се тълкува като признание за практична мъдрост.
По майчина линия Филип също произлиза от уважаван германски род. Барбара е дъщеря на кмета на Бретен – Йохан Рентер. Тя е популярна сред своите съграждани с милосърдната си дейност, насочена към бедните и просяците в Бретен, ръководейки се от принципа, че „милостинята не прави дарителя беден“[5]. И двамата родители създават у дома атмосферата на обич, спокойствие и практично, социално насочено християнство и засяват семената на добродетелност и справедливост у своите деца за цял живот. Тези особености на реалния християнски живот се отразяват ползотворно върху характера и възгледите на Филип Меланхтон. Цялостната му духовна, педагогическа и реформаторска дейност в по-късните години от неговия живот ще бъде изразявана в жертвоготовна помощ на другите.
Макар че Георг и Барбара Шварцерд не могат да се похвалят с високо образование и подчертани интереси към науката, те насърчават първородния си син да се стреми към просвета. Филип е записан в местното училище в Бретен, но поради сериозно заболяване на 7-годишна възраст е принуден да продължи обучението си в домашни условия. До края на живота си той ще бъде болнав и крехък физически, но неговата слабост няма да се отрази върху несъкрушимия му дух. Заедно с по-малкия си брат Георг Филип напредва в началната степен благодарение на отличния им частен преподавател пастор Йохан Унгер, препоръчан от вуйчото на Барбара, големия хуманист Йохан Ройхлин (1455û1522). Унгер е взискателен и строг учител, но педагогическите му принципи са успешни. По-късно Филип се изказва много ласкаво за него, определяйки го като свой „духовен баща“, който му е вдъхнал любовта към хуманитарните науки и го е научил на постоянство в учението. Техните отношения са били стоплени от взаимно уважение, обич и доверие – много важна предпоставка за пълноценното усвояване на преподадените знания от едно дете. След ранната смърт на Георг Шварцерд (1507 г.) грижата за по-нататъшното образование поема Йохан Ройхлин. Барбара завежда Филип и Георг младши в близкия град Пфорцхайм и с препоръката на Ройхлин двете момчета са записани в Латинското училище, чийто директор е Георг Зимлер[6]. Зимлер преподава гръцки и еврейски език, а Ройхлин подарява на своите племенници Гръцко-латински речник и Граматика на гръцкия език, за да задълбочат познанията си по този език. Освен това Зимлер им преподава допълнително уроци, за да напреднат още повече. Извънкласното обучение ще се отблагодари богато в живота на Филип, който още в Пфорцхайм показва блестящия си талант на прецизен лингвист. През този ранен период Филип усвоява отлично и латински до такава степен, че написва комедия на този език. Вуйчото Ройхлин е силно впечатлен от блестящия стил на младия автор и променя неговата фамилия Шварцерд в гръцкия й еквивалент Меланхтон[7] – промяна, която Филип приема с радост и си служи с нея до края на живота си. Ройхлин въвежда своя племенник и в екзотичната сфера на класическата гръцка философия и литература. Като истински хуманист, той успява да запали в душата на талантливото момче онази неугасваща любов към елинистичното наследство и години по-късно Меланхтон ще настоява пред своите студенти във Витенберг „да обичат Платон и Аристотел“, а богословските му съчинения ще изобилстват с примери и афоризми от древногръцката култура.
Ройхлин оказва благотворно влияние и за университетското образование на своя племенник, като продължава да се занимава с него. След двугодишен престой в Пфорцхайм, едва 13-годишен, Филип се записва в Университета на Хайделберг, където усъвършенства познанията си за гръцкия език и култура. Тук се поражда идеята да състави нова Граматика на древногръцки език, която издава няколко години по-късно. Меланхтон бързо си спечелва популярността на рядък специалист в областта на елинизма дори сред професорския състав. В Хайделберг младежът започва да пише и стихотворения на латински език. Освен класическите езици тук изучава логика, реторика, философия, математика и астрономия. Атмосферата в университета е по-либерална от другите германски университети, което спомага за формирането на несхоластично мислене и свободолюбив манталитет. Именно в Хайделберг се подготвят за бъдещата си реформаторска дейност такива известни имена като: Мартин Буцер, Йохан Бренц, Теобалд Биликан и др. Четиринайсетгодишен, Филип се сдобива със степента бакалавър по изкуствата, но поради юношеската му възраст му е отказано да продължи обучението си за магистърска степен. През 1512 г., пак по препоръката на Ройхлин, Филип се записва в Тюбингенския университет, където продължава изучаването на философия и насочва вниманието си към правните науки. Това му дава възможност да се задълбочи във философията на Аристотел и Окам. Слуша също лекции по математика, астрономия и медицина. Още по-усилено изучава и еврейски език. Тук негови преподаватели са: Ройхлин – по гръцки език и история, Йоханес Фергенханс – също по история, Йоханес Щьофлер – по естествените науки. Две години след постъпването си в Тюбинген и приключването на курса по философия Меланхтон получава магистърска степен по философия. Тук младежът се запознава и с философско-богословските идеи на движението devotio moderna[8]. В този аспект изиграва положителна роля богословът Венделин Щайнбах[9]. Меланхтон е вече подготвен за преподавателска дейност и въпреки своята младост показва достатъчно зряло ниво на познания и педагогическа методика в областта на философията и хуманитарните науки. (...)
[1] С население около 1000 души по времето на семейство Шварцерд, днес Бретен има 28 826 жители (според преброяването от 31 декември 2015). Намира се в западен Крайхгау (Баден-Вюртемберг), югозападна Германия. Известен е като „града на Меланхтон“.
[2]Schwarzerd буквално означава: Черноземов.
[3] Като исторически термин, „палатинат“ е територията, която е владение на германски пфалцграф (курфюрст) през Средновековието.
[4] Максимилиан I (1459–1519) е император на Свещената римска империя в предреформаторската епоха.
[5] По: Stump, J. The Life of Philip Melanchthon. NY: Pilger Publ. House, 1897. 14.
[6] Йохан Зимлер (ок. 1477–1536) от Вимпфелн е известен хуманист, владеещ отлично латински и много добре гръцки и еврейски език. По късно е професор в Тюбинген. Зимлер помага на Ройхлин в коректурите на неговата граматика по еврейски език.
[7] Меланхтон – от гр. melas, melanos = черен и chthon, chthonos = земя.
[8]Devotiomoderna (букв. Модерно посвещение) е средновековна пиетистка тенденция, отличаваща се с почит към Библията и молитвен и благочестив живот.
[9] Венделин Щайнбах (1454–1519) е тюбингенски професор, който чете лекции за Павловите послания. По-голяма популярност има неговият Коментар върху Галатяните, издържан в духа на номиналистката философия. Той е представител на „Братството на общия живот“, отличаващо се с живот на богопосвещение и благочестие по модела на Августиновото учение.