Следственият комитет на Русия (СКР) ще направи съдебна експертиза, за да се изясни характерът на убийството на последния руски цар Николай II и членовете на неговото семейство. Това заяви старши следователят по делата с особена важност Марина Молодцова на конференцията „Делото за убийството на царското семейство: нови експертизи и материали. Дискусия“. „Следствието планира да назначи психологическо-историческа съдебна експертиза за изясняването на този въпрос, включително и за възможния ритуален характер на убийството на царското семейство“, заявява г-жа Молодцова, цитирана от РИА „Новости“.

„Отнасяме се най-сериозно към версията за ритуалното убийство“

„Отнасяме се най-сериозно към версията за ритуалното убийство. Нещо повече, много от членовете на църковната комисия не се съмняват, че това е било така“ – е заявил Егориевският епископ Тихон (Шевкунов) на конференцията „Делото за убийството на царското семейство: нови експертизи и материали. Дискусия“, която се проведе в Сретенския манастир в Москва, цитиран от агенция ТАСС. „Това следва да бъде доказано и обосновано. Фактът, че императорът, дори и отрекъл се от престола, е убит по такъв начин, че жертвите са били разпределени между убийците, за което свидетелства Юровски, показва, че мнозина са искали да бъдат цареубийци. Което говори, че за мнозина от тях това е бил специален ритуал.“

След като думите на епископа предизвикаха широка реакция, Тихон уточни своята позиция: „Няма нищо неочаквано в това, че в хода на разследването на обстоятелствата около убийството на последния руски император се разглежда и възможният ритуален мотив за това убийство. Никой не може да отрече, че императорът, дори отрекъл се от престола, безспорно си остава символична и сакрална фигура. Убийството на царя и неговото семейство, което слага край на съществуването на омразната за новото правителство тристагодишна династия на Романови, е извънредно събитие, което за мнозина има ритуален, символичен смисъл“ – цитира РИА „Новости“ думите на епископ Тихон. „В дните около подготовката и убийството на царското семейство изникват цяла поредица от разнообразни личности – от садистични престъпници като Ермаков и неговите главорези, които нямат търпение лично да измъчват царя, съпругата, дъщерите и сина му, до Юровски, който по-късно се перчи със специалното си участие в убийството на императора и сериозно се мисли, ни повече, ни по-малко, за човек, изпълнил сакрална историческа мисия.“

Тези думи на епископа бяха изказани в контекста на предходни твърдения за ритуалния характер на убийството. Неотдавна въпросът беше поставен и в Държавната дума от депутата Наталия Поклонская, известна с активната си позиция по въпросите, свързани с историята и живота на последния цар. Интерпретацията на фразата „ритуално убийство“ във всички тези изказвания беше недвусмислена. Неслучайно те предизвикаха реакцията на Александър Борода, президент на Федерацията на еврейските общности на Русия, който отговори на тези твърдения. В коментар за „Интерфакс“, той каза: „Юдаизмът, като първата религия, която отменя човешкото жертвоприношение още в зората на своето възникване, по принцип не познава „ритуалното убийство“. Обвинението към евреите в извършване на ритуални убийства е една от най-древните антисемитски клевети. Винаги, когато тези обвинения са били разглеждани от хора, които не са били заразени от антисемитски предразсъдъци, тези твърдения са се оказвали лъжливи“.

Както заявлението, така и последвалата дискусия отново поставиха на дневен ред въпроса как да бъде тълкувано понятието „ритуално убийство“ в случая с разстрела на царското семейство, както и дали то наистина е било такова. „Аргументи и факти“ обобщава въпросите за „ритуалния характер на разстрела“, отговорите на които вече са били дадени от следователи и експерти, както съветски, така и руски, а дори и от белогвардейци, назначени от адмирал Колчак да разследват убийството.

1. Дали убийството е било извършено по някакъв специален начин?

Както следователят от Бялата гвардия Николай Соколов, така и старши следователят по делата с особена важност от Главно следствено управление на Следствения комитет към прокуратурата на Руската федерация Владимир Соловьов, който се занимава с този случай през 1990–2000 г., не откриват никакви признаци за ритуални действия. Семейството на Романови е разстреляно, а за доубиване на живите са използвани щикове. Няма никакви гаври над телата на разстреляните – опитът за унищожаване на техните тленни останки е направен с цел тяхното укриване в контекста на възможното превземане на Екатеринбург от белите, а не с някакви култови цели.

2. Разглеждат ли самите участници в убийството своите действия като някакъв специален ритуал?

В същата степен, в която като специален ритуал може да се разглежда екзекуцията на френския крал Луи XVI или тази на Бенито Мусолини от италианските партизани. За участниците в революцията Николай II представлява не просто символ на ненавистния монархически режим, а и престъпник, виновен за Кървавата неделя, разстрела на Лена[1] и други престъпления срещу народа.

Нашият цар е Мукден, нашият цар е Цушима,

нашият цар е кърваво петно,

зловонието на барут и дим,

в което за разума е тъмно.

 

Нашият цар е убожество сляпо,

затвор и камшик, съд и разстрел,

цар обесник, дважди по-низък,

че обеща, а да даде не посмя.

 

Страхливец, чувстващ със препъване,

но иде час, разплата чака.

който е започнал да царства с Ходинка[2],

той ще завърши на ешафода[3].

 

Тези стихове не са написани от революционер, взел участие в разстрела на Николай Романов. Техен автор е поетът Константин Балмонт и те са написани през 1906 г. Стиховете свидетелстват за реалната популярност на последния император сред поданиците му.

Не е чудно, че мнозина приемат за чест да участват в неговия разстрел. Отказите от участие в разстрела не са свързани с личността на Николай, а с нежелание да бъдат убивани неговата съпруга и деца.

3. Разпределяни ли са ролите сред участниците в разстрела?

Да, но това не е свързано с никакъв ритуал. Разстрелът в ограниченото пространство на мазето изисква разпределяне на ролите, за да се избегне хаосът и раняването на самите стрелци от случайни куршуми. Но въпреки предварителното разпределение се стига до хаос и само по случайност няма загинали и сред участниците в разстрела.

4. Вярно ли е, че семейството на император Николай II е било застреляно от евреи и латвийци?

Според наличната информация отрядът по разстрела се е състоял от 8–10 души, сред които: Я. М. Юровски, Г. П. Никулин, М. А. Медведев (Кудрин), П. С. Медведев, П. З. Ермаков, С. П. Ваганов, А. Г. Кабанов, В. Н. Нетребин. Сред тях има само един евреин – Яков Юровски. Възможно е участие в разстрела да е взел и латвиецът Ян Целмс. Останалите участници в разстрела са руснаци.

5. Извършвани ли са в хода на разстрела някакви ритуални действия като отделяне на главите?

Псевдоисториците отначало от емигрантските кръгове, а след това и в Русия, многократно са повдигали въпроса за отрязаната глава на императора, включително и че тя стояла на бюрото на Владимир Ленин в Кремъл.

Най-скорошен отговор на тези твърдения дава в интервю за портала Pravoslavie.ru руският криминалист и съдебен лекар, доктор на медицинските науки Вячеслав Попов, взел лично участие в експертизата по изследването на останките на царското семейство. „Категорично мога да кажа с ръка на сърцето, че главата от останките на тяло № 4 (предполага се, че това е тялото на Николай II) не е била отделяна. Открихме всички шийни прешлени на тялото под номер 4. По всичките седем шийни прешлени няма следа от остър предмет, с помощта на който може да бъде отделена главата от шията. Не е възможно главата да бъде отрязана, това може да стане само с някакъв остър предмет. Но следи от такива действия няма... Затова версията за отрязването на главата не издържа на никаква критика.“

6. Вярно ли е, че в мазето на дома на Ипатиеви е бил открит надпис: „Тук по заповед на тайните сили царят беше пожертван за разрушаването на Русия. Да бъдат известени за това всички народи“?

Твърдението за съществуването на такъв надпис упорито се привежда като доказателство за ритуалния характер на убийството.

Белогвардейският следовател Николай Соколов скрупульозно е записал всички надписи, които по негово мнение са се появили след самия разстрел, когато охраната на къщата е била снета. Ето какви са тези надписи:

„Да живее световната революция. Долу Международния империализъм и капитал и по дяволите цялата монархия!“

„Николай изобщо не е Романов, а е чухонец[4]. Родът на дома на Романови загина с Петър ІІІ Всички след него са чухонска порода.“

Съществуват и нецензурни обиди към Романови.

По стените освен това има и такива надписи: „На пост от 2 до 4 и от 8 и 10 и 24 8 р охранител“, „Verhas Andras 1918 VII /15 e örsegen“.

Въз основа на тези надписи Николай Соколов заключава, че в охраната на дома са участвали освен руснаци, също латвийци и унгарци, каквато е и истината.

Що се отнася до надписа за „тъмните сили“, в материала на Соколов не се споменава и дума.

За автор на това твърдение трябва да се приеме британският журналист Робърт Уилтън, който, след като посещава къщата, пише: „В непосредствена близост до прозореца, точно срещу мястото, където е бил убит царят, беше открит кабалистичен надпис. Ето какво е казано в протокола по огледа: „На самия край на перваза на прозореца с мастило един под друг са направени три надписа: „1918 година“, „148467878 р“, а близо до тях със същото мастило и същия почерк: „87888“.

Няма никакво потвърждение, че тези надписи имат кабалистичен характер. Още повече че самият следовател от Бялата гвардия Соколов, който открива тези надписи 10 месеца след събитията, не е сигурен, че те са дело на някои от участниците в разстрела или на охраната на царското семейство.

Руският емигрант Михаил Скарятин, след като прочита бележката на Уилтън, публикува през 1925 г. брошурата „Жертва“, в която твърди, че е разшифровал тайнствените цифри. От 14-те цифри и годината той прави предположението, че това е надпис, който гласи: „Тук по заповед на тайните сили царят беше пожертван за разрушаването на Русия. Да бъдат известени за това всички народи“.

Но тази „разшифровка“ получава широка известност благодарение на Григорий Шварц-Бостунич, деец на емиграцията, близък до семейството на великия княз Кирил Владимирович. Шварц-Бостунич прави блестяща кариера в Третия райх, където се издига до щандартенфюрер в СС. Благодарение на неговите усилия, историята за ритуалното убийство на Николай II е описана в книгата на нациста Хелмут Шрам Ритуалните убийства у евреите, която става част от антисемитската пропаганда. Поради което в средите на руската емиграция, които не желаят да бъдат компрометирани, темата за ритуалното убийство на семейството на последния руски император става табу.

Източник: Аргументи и факти, декември 2017 г.

 

[1] Имат се предвид две събития от управлението на Николай ІІ, довели до смъртта на стотици протестиращи срещу царския режим. С понятието Кървавата неделя се обозначават събитията от 9 (22) януари 1905 г., когато протестиращите работници в Санкт Петербург са разгонени със сила, което води до смъртта на няколкостотин души и поставя началото на Първата руска революция. „Разстрелът на Лена“ е потушаването на стачката на работници в град Бодайбо на река Лена на 4 (17) април 1912 г., в резултат на което загиват до между 150 и 270 души. Б. пр.

[2] В стихотворението се споменават няколко знакови трагични събития от царуването на Николай II. Мукден и Цушима са двете най-големи големи военни поражения на руската армия в Руско-японската война от 1904–1905 г. Ходинската трагедия е масовата паника сред тълпата, възникнала по време на коронясването на Николай II на Ходинското поле, в резултат на която загиват 1379 души.

[3] К. Д. Бальмонт, Песни мстителя, Париж, 1907. Превод: В. Домусчиева.

[4] Чухонец е пренебрежително наименование на народите от угро-финската група (карели, фини, ести, мордва, перм, коми и др.), обитаващи земите на север от Петербург. Използва се предимно в простонародната реч.