България беше избрана от папата, защото сме на вратата на Европа

В едно от интервютата си папа Франциск казва, че при избора на държави, които ще посети, обича да „изненадва“. Изненада ли беше за вас лично, а и за католическата общност новината за предстоящото посещение на папата в България? Казано най-просто, защо папа Франциск реши да посети точно България?

Не сме изненадани, защото още от момента на избора си този папа изненадва. Изненада беше дори името, което избра. А в момента, в който беше избран, вече имаше ясно очертан акцент пред себе си – социалната дейност. С това е бил познат още от Аржентина. А и като кардинал се отличава със своята непринуденост и естественост в среди, където това е малко очаквано. Такова е и сега поведението му като папа. Някой път ще излезе от Ватикана и ще отиде в някой затънтен край на Рим, за да посети възрастна жена, за която е чул или разбрал. Затова можем да кажем, че изненадват не само неговите пътувания, а и целият му начин на живот, който е много непринуден и не винаги в синхрон с протокола.

България беше избрана, поне според моето скромно мнение, защото ние сме на вратата на Европа. Позната е фразата на Светия Отец, че трябва да обърнем внимание на периферията, затова той посещава точно тези страни, които са на вратата на Европа. Той вече посети Албания, Босна и Херцеговина, където хората водят един семпъл живот, и той отиде да сподели с тях точно този начин на живот, който го кара да се чувства близък до тях.

В този свой стил на живот, той се отказа и от лимузините, с които обикновено се движи Светият Отец, което и аз съм лично съм наблюдавал толкова пъти. Папата ползва съвсем обикновени средства за придвижване, отказа се от възможността да живее в папския палат, остана си там, където беше настанен, когато се проведе Конклавът, в една сграда, която е като хотел за кардиналите и владиците. Съвсем наскоро и аз бях отседнал там, дори заедно се хранехме, в същата трапезария идваше и той и сам ставаше и си сервираше храната. Вече някак си свикнахме, че този папа е напълно естествен, близък до всичко и всеки, така че вече нищо не ни изненадва.

Затова приемаме идването му в България като част от този начин на живот. Разбира се, бяха направени много, ако не усилия, то поне бяха потърсени много поводи, за да бъде поканен Светият Отец и това посещение да стане възможно. Веднага след неговия избор например нашата Епископска конференция отправи покана за негово официално посещение в България. Разбира се, отговор не последва веднага. След това, през 2014 г., имахме т.нар. визита ad limina – това е канонична визита, провеждана на всеки 5 години. Епископите от всяка една страна се явяват пред Светия Отец на визита за отчет, а и като израз на уважение, на благодарност, на внимание, също и от негова страна. Тогава подновихме нашата покана, същото правеше и всяка една делегация, която посещаваше Рим за 24 май. Съвсем естествено е, че само Католическата църква не може да покани папата, тя може да се присъедини към покана, отправена към него като към държавен глава от страна на българските власти. Както президентът, така и министър-председателят бяха отправили своите покани и това направи предстоящата визита възможна.

Моята лична изненада е, че в годините на моя живот два пъти папа идва в България. Ако погледнем, за 1300 години история на България в последните 20 години папа на два пъти идва България. Това е знак и за нас, и за всички, но също така е и изненада.

Към кого е насочено посещението – предимно към местната католическа общност, към цяла България, или по-широко – към целия регион, като имаме предвид, че освен България папа Франциск ще посети и Македония.

Когато Светият Престол публикува официалната програма за посещението на папа Франциск, 15 минути по-късно и ние в България направихме пресконференция, на която обявихме програмата. Организирахме пресконференцията в БТА. Можехме да я направим в салона на нашата Екзархия или в друг салон на Католическата църква. Но избрахме БТА, защото БТА е представителната агенция на цяла България. Защото Св. Отец не идва само при католиците, той идва при всички българи, за да посети нашата страна в израз на уважение, на почит и признание. България е християнска страна, в която той идва, за да даде своя благослов, да се помоли на нашата земя, да остави най-хубавото от себе си, своята духовност, своята духовна сила и привързаност към нашия народ, от които наистина ние, католическата общност, сме една малка част. Но тази визита сега ни кара да се чувстваме привилегировани.

По същия начин той посещава и Македония. Много неща между нас са общи. Македония е страна, в която католиците също са малцинство, историята ни е била много близка и много неща ни свързват. Скопие е и мястото, където се е родила и живяла Майка Тереза, което е много важно. Не трябва да пропускаме още един важен момент – нунцият, чието седалище е в България, представлява Св. Престол и в Македония – това също е една връзка. Нашите две страни са част от общ регион, затова е и логично папата да ги посети заедно. В Албания той беше за един следобед, в Босна и Херцеговина също беше за кратко. Така че посещението в България напълно естествено може да се съчетае и с Македония. В началото дори се говореше, че едновременно ще бъдат посетени три страни, Румъния, България и Македония, но Румъния остана за края на месец май. Мисля, че това е обяснението за посещението на папата в нашия регион.

Кои се очаква да бъдат основните акценти в посещението в България? Основните събития ще бъдат предавани по всички комуникационни канали на Св. Престол, дали е ясно какви ще бъдат основните послания? Може ли да се търси връзка с „добрия папа“ папа Йоан ХХІІІ, наричан от нас „българския папа“, канонизиран за светец тъкмо от папа Франциск?

Разбира се, че можем и трябва да търсим тази връзка. Самият папа пожела да подчертае тази приемственост, което си личи от мотото на неговото посещение. Мотото на визитата е „Мир на земята“, което е повторение на енцикликата на папа Йоан ХХІІІ Pacem in terris. Знаем, че Анджело Ронкали престоява в България 10 години, носил е в себе си мира, макар и да е преминал през толкова изпитания в региона, където живеем. За тази енциклика е бил вдъхновен и от тези 10 години, преживени в България. Затова и папа Франциск е избрал това мото за своето посещение. А логото на визитата представлява изображение на две ръце, които държат земята – това са Божествените ръце, които я поддържат. На логото България е изобразена в особена светлина, която се излъчва, като място, в което действително има мирно съжителство, толерантност. В периода от последните десетилетия България показа, че може да живее в мир. И не само това, също и че може да излъчва този мир, така че трикольорът, който опасва земята, вероятно носи символиката, че този мир, който се излъчва оттук, от едно малко място на Балканите, може да бъде чут и възприет навсякъде по света, особено там, където има конфликти, където мирът е загубен и хората копнеят да го възстановят. Това е символиката на мотото и логото, избрани от папата, защото той иска да бъде посланик на мира. Затова и ние, католиците в България, подготвихме молитва, с която се молим след всяка служба в навечерието на посещението му. Тя звучи така:

Молитва за мир

Боже на мира, изслушай нашата молитва.
Води ни Ти в Твоя мир.

Научи ни да живеем в мир.

Да обичаме всички хора, които срещаме по нашия път.
Да чуваме техния зов за помощ.
Да споделяме техните радости.
Превърни нашите страхове в надежда, обидите в прошка.

Да държим високо неугасващ факела на помирението.
Боже на мира, дай ни мир в душите,
за да покажем с нашия живот, че мирът е възможен на земята.
Амин.

Молитвата ни е израз на желанието ни мирът да проникне в живота на другите. Мисля, че с това послание Св. Отец идва в България, с това послание той ще бъде между нас и ще се моли с нас. В края на неговото посещение е предвидено събитие, на което ще бъде отправено послание за мир и на което ще присъстват представители на другите религиозни общности. Всички ние сме призовани да се присъединим към това послание за мир, което той ще отправи в края на своето посещение тук, и то наистина да обходи целия свят. Посещението му действително ще бъде обект на интерес от целия свят, така че България ще бъде във фокуса на този интерес.

Ако ви разбирам правилно, искате да кажете, че има неща, които на нас ни се струват обикновени и които не ценим, но които, погледнати отвън, са достижение. Тоест можем да очакваме папата да обърне внимание точно на такива прости неща, на които в своя песимизъм или скептицизъм сякаш не обръщаме внимание, но които са много важни.

Прав сте, наистина се чувства от нас песимизъм, който се излъчва. Трябва да признаем, че дори когато идват хора отвън, ни питат: „Защо сте тъжни?“. Тази тъга не трябва да бъде характерна черта за нас, защото българинът е лъчезарен човек. Българинът има едно голямо сърце, просто трябва да се научим във всичко да търсим и да намираме хубавото, доброто. Дори и в най-малките неща, които не трябва да прескачаме, а да виждаме в тях повод за радост. Напоследък и по телевизията започнаха да говорят за добри дела, показват хора, които с голямо сърце дават всичко от себе си само за да зарадват други хора, които няма на какво да се радват. В този смисъл има много хубави неща в България. И точно тях трябва да търсим. Както казва Екзюпери, красотата на пустинята е, че някъде има вода, че някъде има един оазис, от който можеш да почерпиш вода. Ако всичко е пустиня, тогава имаме право да бъдем тъжни.

Ако не бъркам, България е втората преобладаващо православна държава след Грузия, посещавана от папата след неговата интронизация. Вероятно една част от православните в България продължават да подозират, че тези папски визити имат някакъв скрит дневен ред, може би дори виждат в тях католически „прозелитизъм“. Какво бихте отговорили на хората, които хранят тези подозрения?

Самият начин и стил на живот на Св. Отец е привличащ. На нас, католиците в България, ни прави впечатление, че почти всеки ден има някаква новина, свързана с него. По-рано не беше така. Това показва, че той се ползва с някаква симпатия сред хората, простотата в неговия начин на живот привлича. Мога да дам за пример момента, когато той с черната чанта в ръка се качва по стълбичката на самолета – нещо, което никога не сме виждали, всичко винаги е било много по-официално, докато той е напълно естествен. Това кара и другите да го приемат като по-близък до себе си. По същия начин съм убеден, че това негово посещение ще срещне същата естественост и от страна на Православната църква. Не съм участвал, но знам, че в предварителните разговори, когато е бил поставен въпросът дали Православната църква приема евентуално посещение в България на Св. Отец, не е имало трудности. Това е нещо показателно и много хубаво.

Разбира се, Православната църква трябва да се съобразява с много фактори – една делегация идва от Рим, друга делегация прави българското правителство. Но съм сигурен, че нещата ще се подредят така, че да изглеждат по най-естествения начин. Защото какво имаме да ни разделя, след като следваме един и същи Учител, който е Исус Христос. Той е такъв и за папата, и за Православната църква. Всичко, което правим, го правим в името на този Бог, в който вярваме заедно, в Който сме кръстени и Който е всичко в нашия живот. Следователно повече неща ни карат да се чувстваме по-близки, отколкото ни разделят. Това, което ни разделя, то е нещо човешко.

Какво означава това посещение за католическата общност в България? Как се готвят католиците за нея, каква е атмосферата сред тях, като се има предвид, че Католическата църква изживява трудности. Отразяват ли се тези трудности на вас?

Католическата църква е свикнала да живее в трудни периоди. Така е било и в близката история – познаваме я. Никога не сме се надявали, че ще бъде лесно, че ще вървим по течението, едва ли не, че нашият живот ще бъде просто изпълнение на задължения, без да срещаме трудности. Напротив, трудностите са тези, които поддържат духа, които правят човека духовно борбен. Нека да се запитаме: къде се пие чиста вода? От извора. Когато човек гребе в една лодка, напълно естествено трябва да гребе срещу течението, към извора на чистата вода. Нашият живот е едно връщане към Бог, следователно ние не вървим по течението надолу, а гребем нагоре към срещата с Него и това изисква усилие. Това усилие сме го приели. Ако човек спре за миг да гребе, за да си поеме дъх, лодката вече е тръгнала назад. Така че това е естествена част от нашия живот, мисля, и от живота на другите религии. Това се отнася за всеки, който се стреми да върви и да следва доброто, да следва Този, Който е казал: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят“.

В този смисъл католическата общност приема и това идване на Св. Отец папата като предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно. Няма да бъде лесно, но ние го очакваме с голям ентусиазъм, с много духовна подготовка, със задължения, които свещениците във всяка енория изпълняват докрай, за да може народът да бъде подготвен. Знаете, че папата ще даде първо причастие на няколкостотин деца, те са се готвили в продължение на години, но сега тази подготовка трябва да бъде още по-интензивна, за да могат те да почувстват и да изживеят този момент като важно събитие в своя живот. Много приятна изненада за нас е наблюдението ни върху организацията за участие в службата на Св. Отец папата. Редът за нея е в същия стил или по подобие на реда, който се спазва на площад „Св. Петър“. Има покани, записвания на имена и за нас е много приятна изненада, че много хора, не говоря само за католици – много хора, и вярващи, и невярващи, и православни, и протестанти, много хора желаят да участват на службата в София и са се записали за нея, независимо че това ще бъдат почивни дни. За нашите възможности, за нашите мащаби ние сме приятно изненадани.

Силно се надявам и вярвам, че посещението на Св. Отец папата ще има положителен отзвук не само за живота на Католическата църква в България, но и сред нашата общественост. Надявам се този положителен отзвук да се изрази в това да повярваме, че можем да живеем спокойно, усмихнати, ведри и да излъчваме този мир, който той ще остави между нас. Убеден съм, че ще бъде така, защото и Бог помага в тази негова мисия.