На своето заседание от 18 февруари 2021 г. в храма „Свети Сава” в Белград Светият архиерейски синод на Сръбската православна църква избра Негово Високопреосвещенство Загребачко-Люблянския митрополит Порфирий за патриарх Сръбски.

Изборът на патриарх се проведе съгласно предписанията на Устава на Сръбската православна църква, според който новият патриарх трябва да бъде избран в срок до три месеца от овакантяването на патриаршеския престол. След смъртта на блаженопочиналия патриарх Ириней на 20 ноември 2020 г. патриаршеските пълномощия в съгласие с Устава пое Светият архиерейки Синод. Същевременно след овакантяването на патриаршеския престол местоблюстителската длъжност се изпълняваше от Високопреосвещения митрополит Дабробоснески г-н Хризостом, като най-старши по посвещение митрополит, член на Светия архиерейски синод.

Начинът на избор на сръбски патриарх се е променял през вековете, но винаги е бил съборно събитие, на което сръбските архиереи съвместно са избирали първия между равни. Преди Втората световна война държавата е изпълнявала важна роля в избора на сръбски патриарх, защото в крайна сметка кралят е бил този, който е утвърждавал патриаршеския избор. Също така според стария Устав в работата на Изборния събор са участвали както свещенослужители, така и миряни. На извънредно заседание на Църковния събор от 1967 г. е взето решение патриархът да се избира изключително на изборно заседание на Светия архиерейски синод без миряни, с което на държавата бива отнета възможността да се меси в избора на патриарх. Съставът на изборното заседание на Синода включва всички активни архиереи и викарии, а кандидати за патриарх не могат да бъдат викарии, нито епископи с по-малко от пет години архиерейско служение. По традиция място на провеждане на Събора е сградата на Патриаршията в Белград. Тази година при избора се наложи промяна на това установено правило, предвид пандемията от коронавирус, и с решение на Светия архиерейски синод за място на провеждане на Изборния събор беше определена криптата на заветния храм „Свети Сава” в Белград, където поради голямото пространство беше възможно спазването на всички епидемиологични мерки. За да се състои самият събор, беше необходимо присъствието на две трети от всички архиереи на Църквата.

Въз основа на измененията, приети през 1967 г., самият избор на патриарх се извърши по следния начин: в края на отслужването на молебен за призоваване на Светия Дух над членовете на събора, се пристъпи към избор чрез тайно гласуване за трима кандидати, всеки от които трябваше да получи минимум две трети от гласовете на братята архиереи. Ако някой от архиереите няма възможност да присъства на заседанието на Събора поради различни обстоятелства (болест, природно бедствие или както е в случая в наше време – епидемия), той може да упълномощи някого от архиереите, чрез когото да даде своя глас, като един архиерей може да вземе само един глас на някого от братята архиереи. Тази година в такава ситуация се намираха Шабачкият епископ Лаврентий, Западноамериканският епископ Максим и Австралийско-Новозеландският епископ Силуан. Също така епископите, ръководители на овдовелите епархии, имаха право да гласуват от свое име и от името на епархията, която управляват. При избора на нов патриарх тази година тримата кандидати бяха епископът на Баня Лука Ефрем (Милутинович), Бачкият епископ Ириней (Булович) и митрополитът на Загреб и Любляна Порфирий (Перич). След утвърждаването на имената на тримата кандидати се пристъпи към избор по примера на апостолите, произлизащ от новозаветния избор на апостол Матия след предателството на Юда. Имената на тримата кандидати бяха разпределени в три книжни плика, които след това бяха поставени в Евангелието. После се отслужи призоваване на Дух Свети за избор на нов патриарх, служба, водена от най-старшия по хиротония архиерей. В точно определен момент от службата един от по-старшите архимандрити, избран от Светия архиерейски синод, изтегли един плик, в който беше името на новия патриарх. Името му първи прочете най-старшият по посвещение епископ, а после пред всички архиереи бяха отворени и другите два плика, за да се изключи възможността и трите плика да съдържат едно и също име. На другия ден на тържествената архиерейска света Литургия в съборната църква „Св. Архангел Михаил” в Белград патриархът бе възведен на престола на сръбските патриарси с титула: „Архиепископ Печки, Митрополит Белградско-Карловачки и Патриарх Сръбски”. След този чин новоизбраният патриарх встъпи в правата и длъжността на върховен глава на ръководител на Сръбската православна църква. По този начин новоизбраният патриарх Порфирий беше възведен още на другия ден след Изборния събор в деня на празнуването на светия патриарх Фотий Цариградски на 19 февруари 2021 г. Местната традиция повелява сръбският патриарх да бъде възведен на престола и в манастира на Печката патриаршия в Косово, което само по себе си е важен акт и в духа на традицията съхранява духовната приемственост на нашата поместна църква. Тази година възвеждането на престола на новия патриарх в Печ със сигурност ще зависи от развитието на пандемичната ситуация и в крайна сметка, от решението на Светия архиерейски синод.

Но кой е новоизбраният патриарх? Митрополит Загребачко-Люблянски Порфирий (Перич), а сега Патриарх Сръбски, е роден през 1961 г. в Северна Сърбия, в малкото селище Чуруг. Завършва Православния богословски факултет в Белград през 1986 г. Година преди това е постриган в монашество в един от най-важните сръбски манастири „Високи Дечани“ в Косово. По благословение на Бачкия епископ Ириней през 1990 г. се премества в манастира Ковил в Северна Сърбия. На редовното си заседание от 14 май 1999 г. Светият архиерейски синод на Сръбската църква го избира за викариен епископ Йегарски към Бачка епархия. През 2014 г. е избран за Загребачко-Люблянски митрополит. Той е първият патриарх в историята на нашата църква, носещ титлата доктор по теология. Защитава докторска дисертация на тема: „Възможността за познаване на Бога у апостол Павел според тълкуванието на свети Йоан Златоуст” към Богословския факултет на Атинския университет (2004). Като преподавател в Катедрата по катехизическо и пастирско богословие в Белград, наследява известния академик Владета Йеротич.

Личността на новия патриарх най-добре характеризират неговите думи от беседата, произнесена в деня на въвеждането му в длъжност: „С цялото си същество, със своите скромни сили, но и със силата и могъществото на Божията благодат ще работя за създаването на връзка между хората, за изграждането на мостове и установяването на диалог с всички”. За да разберем тези думи, тяхната тежест и още повече изпълнението им на дело, трябва да си спомним за това, че миротворците са удостоени да се нарекат синове Божии (Мат. 5:9). Като митрополит на Загреб, той се стараеше да представи своя народ и Църква в най-добра светлина, а светът знае, че отношенията между сърби и хървати далеч не са били най-добри през целия ХХ век. За неговия успех в това свидетелстват многобройните честитки, изпълнени със сърдечните и братолюбиви думи на хърватските католически епископи по повод избора му за сръбски патриарх. Това, с което новият патриарх печели симпатиите на хората, а дълбоко вярвам, и Божието разположение, е неговата скромност и истинска монашеска духовност. Приемайки монашеското име Порфирий в чест на светогорския старец св. Порфирий Кавсокаливит, като владика и професор сегашният патриарх винаги се е стремял да разбере всеки човек, независимо от неговата култура, звание и професия, националност и раса. За това свидетелства препълненият амфитеатър, когато като професор четял лекции, както и радостта на студентите, защото изпитът бил не мъчение, а възможност наистина да покажат колко знаят без страх и стрес. Като епископ винаги бил обичан от хора на различни възрасти и професии – от своите братя архиереи, монаси и свещеници до спортисти, певци и артисти. И именно неговите първи изявления като патриарх бяха изказването на съболезнования на семейството на покойния певец Джордже Балашевич, обичан от много поколения, както и поздравленията към нашия тенисист Новак Джокович за блестящата му победа на турнира Аустрелиън Оупън. Това говори, че неговата мисия е да обедини Църквата, да събере стадото и да покаже искрена любов към всеки, както и се очаква от един отец и духовен глава.

Още като епископ той инициира създаването на четири терапевтични общности в Сърбия за лечение на зависимости под наслова Земята на живите. От основаването на първата общност през 2005 г. до началото на 2021 г. през тези терапевтични групи, в които знанията на медицинската наука се преплитат с вековния православен духовен опит, са преминали почти 4000 души. Той е и първият архиерей на Сръбската православна църква, на когото е поверена грижата за религиозния живот на сръбското воинство (2010–2011). Също така от 2002 г. владика Порфирий специално се ангажира със събирането на средства за стипендии на даровити сръбски ученици и студенти. Сега, като патриарх, неговите думи на първата патриаршеска служба в „Свети Сава” в Неделята на митаря и фарисея: „Божието око по друг начин цени човека – цени го по сърце”, ме уверяват, че и на новата длъжност ще продължи в същия дух. А това, което лично ме трогна, бяха думите му в края на светата Литургия: „Молете се да бъда най-малък брат и слуга на всички”. Само великани на духа могат да изрекат такива думи! Затова, ако е Божия воля, за което се молим, неговото служение да бъде дълго и плодотворно, тогава на Сръбската църква предстои златно време за слава Божия и гордост на цялото Православие.

На Негово Светейшество сръбския патриарх Порфирий дай, Господи, на Своята света Църква в мир, здраве и дългоденствие, да преподава правилно словото на Твоята Истина! Достоен, на многая лета!

Превод от сръбски: Татяна Филева

Стефан Зелкович (р. 1993) завършва Православния богословски факултет в Белград, след дипломирането си специализира с едногодишна стипендия в Икуменическия институт „Йохан Адам Мюлер“ в Падерборн, Германия. Към момента е докторант в катедрата по канонично право и социология към Православния богословски факултет на Белградския университет и магистрант към Института за следдипломна квалификация „Св. св. Кирил и Методий“ в Москва.