Свeщеник Дорин Октавиан Пичоруш (р. 1977) e румън­ски православен духовник, вдъхновен проповедник, преводач и автор на множество публикации в онлайн медии на християнска тематика. През 2004 г. завърш­ва Богословския факултет на Букурещкия универ­ситет, а през 2009 г. става доктор по богословие с дисертация върху теологията на св. Симеон Нови Бо­гослов. Ръкоположен е за свещеник през 2005 г.

Настоящата проповед е публикувана за първи път през април 2014 г. в авторския му блог „Богословие за днес“ (Teologie pentru azi). Днес почитаме света Мария Египетска. Честваме една преобразена блудни­ца, която самата Пресвета Богородица по чуден начин убеждава да се бори за опрощение на греховете си... не 3 дни, не 5 години... а 47 години в пустинята. Не някой пламенен проповедник, епископ или свещеник я обръща към вярата. Не някой християнин с внимание и любов към ближните, а самата Богородица, която ѝ е проговорила чрез нейна икона. И това е драматично!... Страховито е! Защото, ако в Църквата няма гласове, които да те убедят в спасението, ако няма божествени проповедници и деликатни любящи хора, трогнати от драмите на хората... ако зависи от ближните – тогава хората нямат шанс за спасение. А само ако разберат, изпивайки чашата на беззаконието до дъно, че това не е живот, и отчаяно молят Бога, го получават като дар от Него.

Спасението трябва да дойде чрез слушане и виждане. Православният свят трябва да е пълен със свети хора, пред които ти се иска да се преклониш до земята... Народът на Църквата е народът, изпълнен с благодатта на Троицата, и той би трябвало да е изпълнен с живот, а не задушен от безразли­чие! И ако светите отци са решили за особено подходящо да направят света Мария Египетска емблема на Петата неделя от Великия пост, направили са това именно за да ни покажат, че невъзможното, постигнато заедно с Бога, е прекрасно и възможно. Защо днес сякаш не даваме реален шанс на съгре­шилите? Защото вярваме, че сме „свети“. Някакви жалки „светци“... Имаме добро мнение за себе си... защото сме забравили, че сме това, което сме, по Божия благодат, а не защото сме „заслужили“ Кръщението си и влизането ни в Църквата по някакъв начин. И тъй като ние почти напълно не осъзнаваме великата благодат на нашето спасение, получено като дар от Бога, именно затова се отнасяме към спасението на хората с неестествено безразличие. Но за да се спасят хората, триединният Бог работи от вечността!

Божието дело е вечното благо на човечеството. Защото Бог мисли за наше­то истинско, бездънно, вечно добро... и използва всичките Си методи, за да ни доведе до светлината, до познаването на Неговата слава. Точно затова пред Бога никой не е отхвърлен! Никой не е непотребен в Божиите очи, както не е непотребно нито едно цвете, нито едно стръкче трева, нито един за­кон на нашия живот. Но всичко Негово е благо и е за наше добро... дори ако сме повече или по-малко късогледи и виждаме само това, което засяга нас и света около нас.

Защо наричаме света Мария Египетска преподобна, след като тя никога не е била монахиня? Това ни показва, че няма нищо невъзможно, че от всеки тукашен ад можеш да се издигнеш до най-голямата святост и че жените са способни също толкова на аскетичен подвиг, колкото и мъжете. Примерът на жената, която честваме в днешната неделя по време на Великия пост, е като шамар за нас, мъжете, показвайки ни какво означава послушание към Бога. Тя е преподобна, тя е образец за истинско монашество, защото е мо­нашество по живот, а не по облекло. И Бог, за щастие, не гледа по облекло, обвивката, която показваме, или какъв е животът ни днес, а гледа към нашия потенциал. Към нашите вътрешни ресурси, дори понякога без самите ние да ги осъзнаваме, и така Той извлича мед от камъка. И Той може да направи така, че от сърцето, пълно с разврат и ненавист, завист и малодушие, безразличие и глупост, да извира благодат, ако човек вярва в Него... за да ни накара всички да мислим парадоксално. Да разберем, че човекът може да стане което иска и че заедно с Бога човекът може да бъде обожено същество, неизразимо прек­расно. Но с всеки изминал ден все повече разбирам, че малцина са тези от нас, православните християни, които се оставят да бъдат духовно въздигнати от Него. Мнозина от нас, кръстените православни, си мислим, че разбираме нещата, но в действителност се оказва, че сме далеч от Бога, защото слава­та Му не обитава в сърцето ни. И затова мнозина си въобразяват, че имат християнски живот, защото имат в себе си някаква представа какво е Той, но не и реални срещи с Него. Защото, ако Го бяха срещнали дори веднъж, тази среща щеше да ги промени дълбоко, щяха да се изпълнят със святост, кра­сота и светли мисли. Това е белегът на истинския православен: той е човек, променен от Бога! И никой не може да си присвои, да изплагиатства промяна­та, която се случва вследствие от срещата с Бога, защото дори не разбира в какво се състои. Преобразяването, което Бог извършва в човека, го изпълва с божествени мисли, чувства и трепети, чрез които започва да живее, да мис­ли и да действа според благодатните движения на Бога в себе си, а не според собствената си воля. Това виждаме да се случва със света Мария Египетска и затова тя действа по напълно изненадващ начин, противоположно на своя предишен живот, влизайки в Църквата, отивайки в пустинята, изпъл­вайки се с благодатни сили, борейки се със страстите и след това живеейки целомъдрено – именно защото се е оставила да бъде водена от Бога. Такъв харизматичен живот, в който се оставяме стъпка по стъпка Творецът да ни води, не бива да е изключение, а да бъде животът на всеки, който е в Църквата. Всеки от нас би могъл да живее по същия начин, разбира се – със собствено си темпо, ако се остави да бъде носен от Бога, научен от Него как­во да прави във всеки момент от живота си. И Бог би ни научил на удивителни неща – ако Го признаем като Знаещ кое е за наше добро. Но не и ако не Му се доверим. А не Му се доверяваме, защото самите ние не вярваме, че сме доста­тъчно добри, за да станем Негови съработници за собственото ни спасение.

Мислим си, че сме добри за ада, че сме маловажни; мислим си, че сме пълен про­вал и не даваме шанс за собственото ни спасение, което е истинската ни „ре­ализация“ в този свят. Защото, ако вярвахме, че принадлежим на Бога, щяхме да смятаме греха за нашата най-голяма трагедия и грозота... и щяхме да иска­ме ежедневно да се изчистваме от тази нечистота. Имаме примера на света Мария Египетска – че светият живот е истинският православен живот и че той не бива да е някакво огромно изключение. Плътският човек обаче виж­да светостта като изключение, а животът, в който се отдаваме на произ­вола – като нормалност... Той не иска да бъде мистичен член на Христовото тяло, не иска да се изпълни със славата на Пресветата Троица, защото не се смята за важен за някого от хората... камо ли за Бога. Но Бог иска да мислим, че сме важни за Него! Най-важните!

Той иска да разберем, че се въплъти заради нас и заради нашето спасение и че Църквата и светът, животът и вечността са създадени за нас, така че ние, заедно с Неговите ангели, да бъдем изпълнени със слава, с Божието присъст­вие за вечността. Той иска да ни заведе при Своя Кръст и до Своя гроб, но и до Своето Възкресение... за да ни покаже, че Животът потъпква смъртта, че всичко е изпълнено с Неговата светлина, единствената нетварна и вечна светлина, с Неговата слава, така че всичко в нея се преобразява.

Нима животът ни не би бил живот на червеи, ако след смъртта нямаше жи­вот, вечен живот?!

Ако не живеем вечно, защо изобщо да живеем? И как да живеем вечно така – грозни отвътре, тъгуващи, а не като същества, пълни с благодат, красота, любов и святост? Ето защо днешната неделя е красива, победоносна неде­ля – защото става дума за жена, преизпълнена с красота. Толкова преизпълне­на с красота, че някои богослови (горко им!) смятат личността ѝ за нереална; твърдят, че такъв образ не е съществувал, че той е фикция... Но ако искаме реално да преживеем светостта, трябва да сме готови да отидем с Господа в страданието Му, до гроба, и до Неговия славен изход от ада. За да живеем пълноценно и да засвидетелстваме пред другите, че нашият Бог е Бог на живите, а не на мъртвите, Той обезоръжава, славата Му разтърсва цялото творение с вечната Си красота...

Скъпи братя и сестри, света Мария Египетска е доказателство, че нямаме право да се съмняваме в Божията милост! Колкото и да сме падали в греха, без значение какво сме направили, за нас има надежда за спасение! Има надежда за спасение, ако се покаем, ако позволим на Бога да ни разтърси с милостта Си, с прошката Си, с красотата Си… Нека Той ни просвети, да ни укрепи в поста ни, да ни насърчи в нашите неволи, да ни радва в нашите очаквания! Защото Той, нашият живот и надежда, винаги е с нас и тогава никой не е против нас! Амин.

Превод от румънски: Сандра Керелезова

Художник: Елена Мурариу, Румъния