Александър Солдатов (род. 1972 г. в Москва) е журналист и публицист, пишещ по проблемите на религията. Бил е главен редактор на информационно-аналитичния сайт Портал-Credo.ru. Член на Украинската асоциация по
религиознание. Изследовател на най-новата история на Руската православна църква. Секретар на Архиерейското съвещание на Руската православна автономна църква.

 

Беларус е залята от вълна преследвания на религиозни дейци – свещеници, духовници и пастори са смазани. Нова вълна от репресии срещу религиозни дейци беше регистрирана от правозащитници в Беларус в началото на тази година. Католически свещеници, свещеници от Московската патриаршия и протестантски пастори – всички те са попаднали под кръстосан огън. Само Свидетелите на Йехова не се оплакват, понеже те отдавна са призна­ти за най-опасните екстремисти в Руската федерация, а дейността им е забранена...

Колумнистът на „Новая газета“[1] Александър Солдатов е проучил някои слу­чаи, свързани с жертви на „религиозната политика“ на Лукашенко.

„Полско-ватиканският шпионин“ от Воложин

В навечерието на Великден, който православните и католиците празнуваха на един и същи ден през тази година, Върховният съд на Република Беларус потвърди решението на по-долните инстанции, свързано с католическия свещеник Хенрих Околотович, който е служил в град Воложин, Минска об­ласт. Той бе осъден на 11 години в колония с усилен режим (плюс глоба от 1 милион евро) за държавна измяна. На 8 април отец Хенрих, който бе в пред­варителния арест от година и половина, навърши 65 години. Въпреки инва­лидността си и куп хронични заболявания той не получава необходимото лечение. Сред десетките православни, католически и протестантски све­щеници, осъдени в Беларус за своите убеждения от 2020 г. насам, отец Хенрих е най-възрастният. През всичките 34 години независимост на Беларус све­щениците никога не са били съдени по подобен правен член.

Материалите по делото са засекретени, но от писма на свещеника (кога­то все още му е било позволено да пише) приятели научили, че властите са го обявили за „шпионин на Полша и Ватикана“, въпреки че по делото няма конкретни обвинения. Според отец Хенрих никой от десетките свидете­ли, включително длъжностни лица, не е свидетелствал срещу него в съда. Случаят е свързан с това, че във Воложин, до църквата на отец Хенрих, се намира военно поделение, което свещеникът уж споменавал в едно писмо на полски. На свещеника е било обещано смекчаване на наказанието, ако на­клевети йерарсите на църквата си, но отец Хенрих избира да „страда за вярата си“. Никой от официалните представители на църквата не дойде на обявяването на присъдата...

Околотович е роден в района на Барановичи и получава религиозното си образование в СССР, първо нелегално, а след това в Рижката католическа семинария, която завършва през 1984 г. След ръкополагането си той служи в почти цяла Източна Беларус, където има само няколко католически ено­рии, а през годините на перестройката и независимостта става герой на множество публикации. Съвсем наскоро, през 2022 г., беларуският държавен вестник „Звязда“ публикува дълго интервю с отец Хенрих, който призова­ва „да побързаме да вършим добри дела... Ние не носим дипломите и длъж­ностите си на Божия съд, но носим добрите си дела“.

Никой няма имунитет

Месечният мониторинг на групата „Християнска визия“, наскоро обявена за „екстремистка“ от беларуските власти, регистрира нова вълна от ре­пресии срещу религиозни активисти и свещеници от началото на 2025 г. Според последните данни това са:

На закрито заседание е осъден Даниел-Ландсей Кейта, член на минската пра­вославна енория „Вси светии“ и лауреат на Републиканския конкурс за църков­ни певци, за когото се твърди, че е участвал в „протестите“;

„Сериозни обвинения“ са повдигнати срещу католическия свещеник Анджей Юхневич, който отказва да сътрудничи на следствието;

Популярният блог „Бащицата ще отговори“, поддържан от свеще­ник Александър Кухта, емигрирал в Литва, е обявен за „деструктивна организация“;

Акаунтите на партията „Беларуска християндемокрация“, които почти не са актуализирани, също са забранени;

Протестантският проповедник Николай Хила, вече осъден на 4 години, е включен в списъка на екстремистите; Католикът Никита Емелянов, който лежи в затвора вече шест години, е „осъден“ по новосъздаден член и са му отказани срещи с други свещеници;

Отец Дмитрий Малец беше задържан заради абонамент за „забранени“ канали;

Йеромонах Александър (Тарасенко) получи наказателно обвинение за „обида на президента“...

Коментирайки тази тенденция, богословът Наталия Василевич отбелязва, че все повече хора са принудени да напускат Беларус, което затруднява дос­тъпа до информация за репресиите. Освен това според новия закон за веро­изповеданията страната е в процес на пререгистрация на религиозните ор­ганизации. Мигрантите се опитват да избягват конфликти с властите и да не говорят за репресиите срещу своите единоверци. Следователно информа­цията за репресиите е много фрагментарна, но никое изповедание няма абсо­лютен имунитет.

Ето един пример със свещеник от Московската патриаршия – абсолютно де­тективски и абсурден. В края на 2020 г. полицията и КГБ задържаха протойе­рей Сергий Резанович заедно със съпругата и сина му в Брестка област като част от наказателното дело срещу Николай Автухович – известен полити­чески затворник и предприемач от Волковиск.

Новая газета накратко разказа за този случай. Първоначално разследването е проведено по чл. 289 от Наказателния кодекс на Република Беларус (терори­зъм), но през 2022 г. семейството на свещеника е осъдено за „участие в прес­тъпна общност“, „опит за завземане на властта“ и „незаконен трафик на взривни вещества“. Отец Сергий е осъден на 16 години затвор в наказателна колония със строг режим и астрономическа глоба, съпругата му Любов полу­чава 15 години, а синът му Павел – 19. Разследването твърди, че Автухович е палил къщите и колите на полицаи, съпругата на свещеника е имала съвмес­тен бизнес с него, а „терористът“ често ги е посещавал.

Свещеникът и членовете на семейството му заявиха, че са били измъчвани по време на разследването. Павел от своята килия чувал писъците на майка си, която била бита. Когато Павел реагирал на това, като блъскал по вратата, бил хвърлян в карцера.

Църквата на затворниците

Според изчисленията на уебсайта „Църквата и политическата криза в Беларус“ до края на март са установени имената на 88 свещеници от раз­лични вероизповедания, които са били репресирани в републиката. Според източник на Новая газета от беларуската опозиция реалният им брой може да достигне 200, но информация за всички тях просто не излиза зад граница. Настоящите репресии бяха предизвикани от масовите протести от август-септември 2020 г., когато беше очевидно, че по-голямата част от населението не подкрепя Александър Лукашенко на шестите му прези­дентски избори.

Новая газета разказа драматичната история на свещеника Владислав Богомолников, който загуби здравето си в световноизвестния мински след­ствен арест на Окрестина. Административният му арест беше удължаван седем пъти за подпомагане на украински бежанци, което властите тълкуваха като „финансиране на въоръжените сили на Украйна“. В момента той продъл­жава да служи, но положението му остава несигурно – наказателното дело не е прекратено.

В Беларус публичната молитва за православните християни, призовани в украинските въоръжени сили, е на практика забранена. Когато преди няколко години минският свещеник Дионисий Коростелев прочете молитва за тях на молебен за здраве, митрополит Вениамин (Тупеко), главата на Беларуската православна църква, го отстрани от служба, след което свещеникът беше задържан от силите за сигурност и в килията си записа „видео покаяние“. За отец Дионисий е докладвала Олга Бондарьова, блогър пропагандист, пропо­ведник на идеята за „триединната Свята Рус“, което наскоро доведе самата нея до арест (обстоятелствата около ареста на Бондарьова в края на март са неясни. Според една от версиите нейната проповед е била възприета като отричане на независимостта на Беларус).

В началото на СВО обикновен стикер с думи в подкрепа на Украйна, използван от отец Василий Егоров – ректор на гръкокатолическата енория в Могильов, стана причина за неговото задържане.

Бондарьова е помогнала на властите да разкрият още един „престъпник в расо“ – свещеника Андрей Ноздрин, който оглавявал енорията „Свети Спиридон“ в Гродно. Той е осъдил действията на руските войски в първите дни на Специалната военна операция, което дава основание на Бондарьова да обвини духовника, че разпространявал „нацистки химн“ (молитвата „Могъщи Боже“). В резултат на това свещеникът е арестуван, а „оръжието на престъплението“ – мобилният му телефон – е конфискувано. Отец Андрей успява да напусне Беларус и да премине в Полската православна църква.

След събитията от 2020 г., по време на които ръководството на Беларуската православна църква – Московски патриархат зае „двусмислена позиция“. Патриарх Кирил замени в Минската епархия „прекалено емпатичния“ мит­рополит Павел (Пономарьов) с мълчаливия и покорен митрополит Вениамин (Тупеко). Той редовно наказва свещеници – дори такива, които не са посо­чени не от властите, а от техни слуги, подобни на беларуския топ пропа­гандист Азаренко. На 8 май 2023 г. той разкритикува в своя Телеграм канал проповедта на клирика на катедралата „Свети Дух“ в Минск архимандрит Алексий (Шинкевич), който само предложи да се помоли за упокой на душата на първия глава на независима Беларус Станислав Шушкевич.

За това действие отец Алексей бе назован Гапон, Юда и Христопродавец, а Вениамин послушно изпълни призива на Азаренко да „изхвърли“ архимандрита и да го уволни от катедралата.

Подобно на Московската патриаршия, Ватиканът смени главата на канонич­ната си структура в Беларус: архиепископ Тадеуш Кондрусевич – митрополит Мински и Могильовски и председател на Конференцията на католическите епископи на Беларус беше освободен от длъжност на 3 януари 2021 г. Преди това той не беше допуснат да влезе в Беларус (на която е гражданин) от Полша в продължение на почти 4 месеца. В същото време Кондрусевич не от­рече легитимността на Лукашенко, а само го помоли да не проявява прекале­но много насилие към протестиращите и да се опита да влезе в диалог с тях.

Беларуските протестанти не са толкова активни в общественото прос­транство, но са наказвани заради чисто религиозни церемонии, които не са били забранени дори по съветско време.

Например за кръщението във вода на открито, което властите започнаха да тълкуват като „нарушение на реда за организиране и провеждане на масо­ви мероприятия“.

Баптисткият пастор Владимир Бурщин беше арестуван през лятото на 2023 г. и есента на 2024 г. за провеждане на кръщения на брега на езеро в град Малорита.

Петдесятният пастор от Гомел Дмитрий Подлобко е глобен за същото, но не на езеро, а в собствения си парцел. Той бе предупреден, че повтор­ното извършване на ритуала ще доведе до наказателна отговорност. Евангелският пастор Александър Зарецки от Новолукомл, Витебска об­ласт, беше арестуван за молитва за Украйна (също „нарушаване на реда…“). Според материалите по делото престъпление са думите на пастора: „Нека се помолим за онези, които са в затвора по измислени причини“; „Нека се по­молим за У., идвайте на молитви за У.“ (съдът не смее да използва пълното име на държавата, с която Беларус някога е била съосновател на ООН).

На този фон относително благополучното служение на Свидетелите на Йехова в Беларус, изповедание, демонизирано до краен предел от руската пропаганда, признато за екстремистко и забранено в Руската федерация, изглежда в поразителен контраст. В Русия всеки намек за продължаващата нелегална дейност на организацията се наказва сурово. Представителят на Европейската асоциация на Свидетелите на Йехова Ярослав Сивулски заяви пред Новая газета, че беларуските власти са спокойни за неговите събратя по вяра и че повечето общности се пререгистрират успешно по новия закон за религията.

Той отдава това на тоталната аполитичност на Свидетелите на Йехова, които се оказаха почти единствената конфесия в страната, чиито предста­вители не изразиха отношението си към протестите през 2020 г. и действи­ята на властите.

Църквата в изгнание

Точният брой на духовниците, които са били принудени да напуснат Беларус след 2020 г., също не може да бъде изчислен. Нека изброим няколко впечатляващи случая:

Протойерей Владимир Дробишевски, бивш клирик на църквата „Света Йоанна“ в Гомел, сега служи в Париж. През август 2020 г. той подписа протес­ти срещу насилието и излезе на самостоятелен протест. Подложен е на ад­министративен арест заради плакат с портрет на Исак Нютон и думите „На всяко действие има противодействие“.

Свещеникът Александър Кухта е бивш клирик от енорията на църквата „Свети Владимир“ в Минск, автор на популярния YouTube канал „Бащицата ще отговори“. Първоначално Синодалният отдел на Руската православна църк­ва за взаимодействие с обществото и медиите считаше този канал за об­разцов. Сега за абониране за него в Беларус се дава присъда. Началото на СВО заварва отец Александър в Лвов, откъдето заминава за Полша, а след това за Литва.

Протойерей Пьотър Прокопцов, бившият настоятел на катедралния събор в Гомелска област, разположен до военно летище, отказва да освети тех­никата на разположените там руски военни. Очаквайки репресии, той оти­ва на поклонение в Литва, но неговият епископ му забранява да служи и сега Прокопцов търси убежище в Съединените щати.

Протойерей Георгий Рой, бивш ректор на Гродненската катедрала, е включен в руската (!) база данни за лица, издирвани по наказателни дела. В края на ми­налата година съдът в Гродно добави блога му към списъка с екстремистки материали, като дори словосъчетанието „Георги Рой“ бе обявено за екстре­мистко. Московската патриаршия на БПЦ му забранява да служи, но Рой пре­минава в Константинополската патриаршия и днес служи във Вилнюс.

Свещеник Александър Шрамко, бивш клирик на енорията „Свети Михаил“ в Минск, е получил убежище в Литва. Година след като подписа протест срещу насилието от страна на правителството през септември 2021 г., полиция­та отива при Александър и го пита за неговите „разрушителни дейности“ в Телеграм. Две години по-късно апартаментът му в Минск е обискиран.

Отец Анджей Булчак, бивш настоятел на църква в град Постави във Витебска област и гражданин на Полша, е разпространил антивоенно видео през март 2022 г. След възбуждането на делото той бяга от Беларус в родината си.

Отец Андрей Вашчук, настоятел на енория във Витебск, беше задържан през лятото на 2022 г. заради бяло-червено-бели и жълто-сини знамена, открити в социалните му мрежи. Беларуските съдилища тълкуват това неочаквано – като „нарушение на процедурата за организиране или провеждане на масови събития“. Той бяга от Беларус, след като пролукашенковските Телеграм кана­ли започнаха да го клеветят.

Свещеник Валери Довгул, клирик на енорията „Свети Симеон и Елена“ в Минск, е бил претърсен по време на акция в общежитието на свещениците (плеба­ния) към катедралата през лятото на 2023 г. Той е отведен за разпит, откъ­дето се връща със следи от побой, и скоро напуска страната.

Отец Павел Лемех от Витебска област беше задържан през май миналата го­дина след среща на епархийските духовници. Участниците в срещата бяха заподозрени в „саботажни дейности“ и изпратени във временен център за задържане. По-късно беше разкрито, че причината за ареста са „лоши“ фла­гове в социалните мрежи. След като беше освободен от ареста, свещеникът напусна страната.

Известното старообрядческо семейство Снежкови от Гомел, за което мно­го се писа по време на протестите през 2020 г., също вече са бежанци. Херман и Наталия се събраха отново с децата си, които бяха изпратени в приюти по време на ареста на родителите си, и намериха убежище във Вилнюс.

Мълчащата църква

Съвременна Беларус създаде модел на „мълчаща църква“ – всички, които са способни да говорят и да проявят здравословна християнска реакция, вече са затворени или изгонени, а всички, които са останали свободни, се съгла­сяват да мълчат и да се съгласяват с всичко. Този модел се различава от руския, където от църквите се изисква да заемат „активна патриотична позиция“, т.е. да подкрепят „богословието на СВО“. Може да се спори дали ситуацията в Беларус е „по-малкото зло“, но от това няма да стане по-ле­ко на стотиците реални жертви и на двата братски режима…

 

 

Превод от руски: Александър Бакалов