С о. Марко Морони разговаря о. Ярослав Барткиевич

От 2020 г. отец Марко Морони е избран за генерален кустодий на Светия конвент на св. Франциск в Асизи, Италия. Можем да кажем, че той е глав­ният пазител на гроба на свети Франциск, а тази година католическият свят отбелязва 800 години от смъртта на Бедняка от Асизи. По този юби­леен повод ви представяме интервюто на отец Ярослав Барткиевич, на­правено на самото свято място и излъчено наскоро по радио „Аве Мария“.

 

Първо искам да благодаря за възможността да говоря с вас именно тук, до гроба на свети Франциск. Бих искал да започна с един много лесен въпрос. Вие, като пазител на гроба на свети Франциск и като настоятел на тази монашеска общност, каква емоция носите в сърцето си?

Винаги има емоция. Аз съм настоятел вече от пет години, но емоцията е съ­щата, която носех още от самото начало – усещането за голяма отговор­ност и в същото време голяма радост. Да бъда тук с Франциск, да водя и да работя с една общност, която се стреми да предава неговото послание – това за мен е наистина огромна привилегия. Тази година, когато отбелязва­ме 800 години от неговата смърт, емоцията е още по-силна. Защото имаше дълга подготовка, работихме много и сега виждаме плодовете на този труд. Надяваме се, че през цялата година ще има много възможности за евангелиза­ция и за среща с хората.

Свети Франциск е живял толкова отдавна, преди цели 800 години. За съв­ременния човек това сякаш е цяла вечност. Какво можем да научим от жи­вота му днес, 800 години по-късно?

Често казвам, че свети Франциск е винаги актуален, въпреки че е живял преди 800 години, с характеристиките на човек от своето време, в ситуация, коя­то е била характерна за неговата епоха. Но посланието му, именно защото не е нищо друго освен посланието на Евангелието, е винаги актуално. Ако вяр­ваме, че евангелското послание е винаги актуално, тогава и посланието на Франциск също е такова. Франциск, разбира се, поставя свои акценти, като предлага своя интерпретация на Евангелието. Разбира се, Франциск с целия си живот и слова показва, че за него цялото Евангелие е важно. Но все пак той поставя акцент върху бедността и братството, които за него са голям дар, и следователно върху смирението, върху това да бъдеш последен. Христос се е превърнал в последен заради нас, Христос се е превърнал в беден заради нас, а Франциск иска да следва стъпките на Христос, иска да се учи от Него, иска да живее като Него. И според мен това послание наистина е вечно и затова и днес, в едно общество, в което виждаме, че много се цени външният вид, притежанието, много се цени властта, Франциск предлага друг път, друга пътека, която е пътеката на Евангелието и която, мисля, е провокативна за всички, които я срещат.

Първото изкушение за нас е да кажем, че Франциск не е актуален, защо­то е живял толкова отдавна, но вие обяснихте защо именно е актуален и днес. Но второто изкушение е да си кажем, че за него е било по-лесно да следва Евангелието, отколкото за нас днес…

Твърде възможно е да се изкушим да си помислим това и може би дори с осно­вание, защото обществото със сигурност е много по-сложно в сравнение с онова от времето на свети Франциск, както и възможностите, с които раз­полагаме. Фактът, че можем да стигнем до другия край на света за един ден или за половин ден, нещо, което по времето на Франциск е било абсолютно невъзможно, или широко разпространеното благоденствие, в което мнозина живеят днес и което със сигурност не е било характерно за онова време. Но основният дух остава. Рискуваме, ако кажем, че ние, хората на XXI век, вече не можем да следваме пътя на Бога както тогавашните хора. Ясно е, че вече не можем да живеем по същия начин. Като братя францисканци нас понякога ни провокират, казвайки ни, че не сме бедни като свети Франциск. Това е вярно, много вярно. Но нека се стремим да живеем в същия дух, който го е вдъхновя­вал, разбира се, дори и в материална бедност. Ние сме тук, на едно прекрасно място, което не е наше. Живеем от плодовете на нашия труд, както и от много милостиня. Но със сигурност нямаме нищо свое, това е една от харак­теристиките на францисканците. Тоест фактът, че аз, индивидуално, как­то и всеки един от другите братя няма нищо, но се радва на милостинята, която му е дадена, на доброто, което се разпространява, и се опитва да го сподели.

Какво послание носи тази годишнина на цялата Църква?

Посланията на Франциск са много и са били интерпретирани по различни начини. През ХХ век имахме много различни тълкувания на посланието на Франциск. Подчертаваше се екологичният аспект, подчертаваше се аспек­тът на мира. Бих казал, че е необходимо да се върнем към основите. Двата елемента, които бих искал да подчертая в посланието на Франциск през тази година, са привързаността към Христос, търсенето на Господа, общението с Него, любовта към Него и осъзнаването, че сме обичани. Това е фундамен­талният елемент, от който не можем да се отклоним и който рискува да бъде забравен от повече или по-малко светските интерпретации, които се правят. Другият елемент е братството. Братство вътрешно, което озна­чава братство между нас, монасите, но братство, което се разпространява и което желаем да бележи и нашата епоха, нашите взаимоотношения. Да бъ­деш брат не означава непременно да бъдеш приятел, защото братята неви­наги се обичат, но идеалът за братство, който Господ предлага, е взаимното служене, което Франциск приема с отворени ръце, когато например говори за това да бъдеш като майка за своите братя. Той използва този израз, който вероятно на някого няма да прозвучи особено мъжествено, но той въплъщава този идеал да бъдеш наистина в служба на другия и да споделяш всичко с него.

Мисля си, че днес в света има толкова много разделения, идващи от раз­лични посоки. Както изминалата юбилейна Година на надеждата, така и тази годишнина също са възможност чрез посланието на папата да се из­граждат мостове между хората…

Без съмнение, без съмнение. Аз го разглеждам в контекста на братството, защото темата за мира е следствие, аспект, който неизбежно съпътства братството. Помислете колко силен символ все още е Асизи! Ние живеем с паметта, но това не е само памет, а жива памет за срещата на папа Йоан Павел II с представителите на вероизповеданията през 1986 г., а тази годи­на се навършват 40 години от този момент. Така че има и такъв елемент, който помага да живеем в това напрежение, и това е много хубаво. Това са семена, които се разпръскват, и кой знае кой ще ги събира. Виждаме толкова много разединения в света, толкова много войни, толкова много противо­поставяне и дори нестихваща жажда за власт, което се изразява по свиреп, доста неправилен начин, който предизвиква много страх. Трябва да продъл­жаваме да се надяваме, като се обръщаме и към изминалата юбилейна Година на надеждата, не можем да не се надяваме, иначе бихме могли да затворим всичко и да се затворим в себе си, което няма да има смисъл.

Мисля, че посланието от изминалата Година на надеждата е, че възлагай­ки надеждата си на Господ, всъщност и Той възлага надежда на нас. Да бъ­дем сътрудници на Божията благодат…

Разбира се, това е прекрасно. Имаме много да вършим. Трябва да оставим Бог да действа, защото Той е Този, Който наистина движи историята напред, затова да имаме доверие!

Папа Франциск казва, че Господ никога не се уморява да ни прощава, но ве­роятно ние понякога се уморяваме да Го молим…

Разбира се, разбира се. Рискът е именно този.

Скъпи отче, вие знаете, че нашата католическа общност в България е малка, ние сме малцинство, но много живо. Бихте ли ни разказали, като пример – как вие, общността на свещената обител, се подготвихте за този юбилей, какво вече преживяхте и какво още очаквате?

Най-напред е важно да се каже, че в Асизи не сме сами. Ние не представлява­ме само Ордена по някакъв начин, а тук общността е наистина много голя­ма и е съставена от братя, които идват от повече от 20 страни по света. Това е една международна общност – много жива и богата – и всеки по свой начин е допринесъл да се изгради образът на тази юбилейна година. Но не само ние, повтарям – има и францисканци обсерванти, и капуцини, също и мирски свещеници, както и общината на Асизи. Тоест гражданският елемент също много държи да поддържа паметта за Франциск и да помогне за този юбилей. Затова отрано съставихме комитет и определихме някои особени моменти, които искаме да осъществим. Такива са: излагането на мощите на св. Франциск от 22 февруари до 22 март – за поклонниците това е пътува­не не само поклонническо, а и катехизисно, духовно, сакраментално. Така все­ки, който пристигне да види мощите на Франциск, ще бъде придружен и от път, който му помага да се вгледа в себе си, да се преоткрие като създание – смъртно създание, както и да преоткрие Франциск, който е починал преди 800 години, но е отворен към живота и към възкресението.

Затова посланието е: „Свети Франциск живее!“. Това е основната тема – „Свети Франциск живее“. Говорим за възкресение, говорим за живот, който започва от смъртта, от това, което ние наричаме транзитус на Франциск. Но има и други събития, които тепърва очакваме: едно голямо събиране на млади хора от цяла Европа, надяваме се, и от България. Представяме си една голяма среща, макар не толкова огромна като събирането на младежите в Рим, защото би било невъзможно да се осъществи тук в Асизи, на едно дос­та по-малко пространство. Но очакваме около 5000 младежи, които да пред­ставляват цяла Европа, а може би дори и света. Това ще бъде през август. След това идва празникът на св. Франциск, който съвпада и с юбилея – на 3 и 4 октомври 2026 г. – за него ще се подготвим с една много специална девет­ница. Ние сме свикнали, в нашия мащаб, да правим девет дни подготовка в базиликата. Но този път деветницата ще бъде в целия град, в подвижна фор­ма. И накрая още един момент – Световният ден на бедните, който ще бъде подготвен както в Рим, така и в Асизи, с моменти на размишление, но и с кон­кретни действия.

Ето това са четири събития, на които сме поканили и папа Лъв с надеждата, че поне на едно от тях той ще може да присъства. След това ще има още едно събитие, което не е пряко свързано с тази годишнина, а именно чети­ридесетата годишнина от това, което наричаме духа на Асизи, 40 години от посещението на свети папа Йоан Павел II. И там ще присъства Светият престол, има организация, която се заражда и се развива.

Очертава се особено богата откъм събития година…

Несъмнено, освен това, разбира се, няма да липсват изложби, конференции, срещи, концерти, публикации, посветени на свети Франциск, и т.н.

Тук ми се иска да отбележа, че предстои по повод годишнината да из­дадем на български Животът на свети Франциск. Голямата легенда на св. Бонавентура. Това е голяма радост за нас – че можем да я поднесем на българските читатели…

Разбира се, това е прекрасно.

Отче, накрая бих искал да ви помоля за едно послание към нашите слуша­тели, на радио „Аве Мария“!

Посланието ми идва наум сега въз основа на това, за което говорихме то­ку-що – това е мотото на тази година: свети Франциск живее! Трябва да се насърчава животът, трябва да се живее пълноценно, трябва да се живее със смисъл, със силен дух, признавайки, че той е дар.

Миналата година, спомняйки си именно „Песента на тварите“, говорихме за това, че животът е дар, не го създаваме сами, а е дар, който трябва да при­емем напълно и да осъществим напълно, според Божия замисъл за нас. Така че посланието е това – да изживеем пълноценно радостта от един живот, пра­веден според Господа.

Много ви благодаря, отче, за този разговор, за това, че отделихме време за нашите слушатели. Както и за помощта, която получихме от вас за предоставените материали, свързани със свети Франциск! Пожелавам ви много сили за празненствата!

Благодаря и аз, отче Ярек. Надявам се, че и при вас, в България, тържествата ще бъдат много красиви, и оставам с очакване и желание да посетя и вашата земя.