„МЪЖ И ЖЕНА ГИ СЪТВОРИ“. ПО ПЪТЯ КЪМ ДИАЛОГА ПО ВЪПРОСА ЗА ТЕОРИЯТА ЗА ДЖЕНДЪРА В ОБРАЗОВАНИЕТО

2019-09-19 14:20:00, Конгрегация за католическото образование

Ватикана, 2019 г.

Увод

1. Все по-ясно е, че днес сме изправени пред ситуация, която коректно може да бъде описана като образователна криза, особено в сферата на емоционалността и на сексуалността. На много места се планират и изпълняват учебни програми, които „претендират, че се придържат към неутрална концепция за личността и живота, но всъщност отразяват антропология, която противоречи на вярата и здравия разум“[1]. Загубата на ориентация в антропологията, характерна за нашия културен пейзаж, без съмнение води до дестабилизиране на семейството като институция и е израз на тенденцията за заличаване на разликите между мъжа и жената, представяйки ги само като исторически и културно обусловени.

2. В този контекст мисията за образование се сблъсква с предизвикателства, „възникнали от различните форми на една идеология с общото име „теория за джендъра“, която „отрича разликата и естествената реципрочност между мъжа и жената. Тя си поставя за цел създаването на общество без различие по пол и подсича антропологичната основа на семейството. Тази идеология насърчава образователни проекти и законодателни инициативи, които подкрепят личностна идентичност и емоционална интимност, радикално скъсали с биологическото различие между мъжкото и женското. Човешката идентичност е сведена до индивидуален избор, който дори търпи промяна във времето”[2].

3. Изглежда очевидно, че този въпрос не трябва да се разглежда изолирано от по-широкия въпрос за образованието в призванието към любов[3], което трябва да предлага, както посочва и Вторият Ватикански събор, „положително и благоразумно образование в сексуалността“ в контекста на неотменимото право на всички да получават „възпитание, съответстващо на собствената им цел, подхождащо на собствения им характер, полово различие, култура, традиции на тяхната страна, като същевременно е отворено към братското съжителство с другите народи и благоприятства истинското единство и мир на земята“.[4] Конгрегацията за католическо образование вече очерта някои насоки по този въпрос в документа „Образователно ръководство към човешката любов: насоки за сексуалното образование“[5].

4. Християнското виждане за антропологията разглежда сексуалността като основополагащ компонент на човешката личност. Това е един от аспектите на съществуването на личността, на нейната себеизява, на общуването с другите, както и на чувстването, изразяването и изживяването на човешката любов. Следователно нашата сексуалност играе важна роля за развитието на личността ни и в процеса на нейното образование: „Всъщност от своя пол личността възприема характеристиките, които я превръщат в мъж или жена на биологично, психологическо и духовно ниво, като по този начин до голяма степен обуславят неговото или нейното съзряване и вписване в обществото“[6]. В хода на съзряването на човека „това различие, свързано с взаимното допълване на двата пола, създава условията за задълбочен отговор на Божия замисъл според призванието, към което всеки е призван“[7]. С оглед на това „образованието в областта на емоционалността и сексуалността следва да взема под внимание целостта на личността и да настоява за обвързването на биологичните, психо-емоционалните, социалните и духовните елементи“[8].

5. В рамките на своите правомощия Конгрегацията за католическо образование би искала в този документ да изложи някои размисли, които се надява да бъдат от полза и в подкрепа на всички, заети в областта на образованието на младите хора, както и да помогне на възпитателите да подходят методологически (и в светлината на всеобщото призвание към любов, основополагащо за личността) към най-обсъжданите проблеми, свързани с човешката сексуалност.[9] Методологията, за която става дума, се основава на три основни принципа, отговарящи в най-голяма степен на нуждите на отделната личност и на общността: вслушване, осмисляне и предлагане. Всъщност внимателното вслушване в нуждите на другия, съчетано с разбирането на същинското разнообразие в условията, може да доведе до появата в този дебат на споделен набор от рационални елементи и да подготви човека за християнско образование, вкоренено във вярата, която „осветлява всичко с нова светлина, разкрива ни Божиите намерения за цялостното призвание на човека и така насочва разума към напълно човешки решения“[10].

6. Ако искаме да възприемем пътя на диалога спрямо теорията за джендъра в образованието, необходимо е да отчитаме разликата между идеологията на джендъра и различните изследвания върху джендъра, извършвани от науките за човека. Джендър идеологията настоява, както подчерта папа Франциск, че „отговаря на разбираеми пориви“, ала същевременно се стреми да се наложи като „единственото мислене, което определя възпитанието на децата“[11], което на практика изключва възможността за диалог. В същото време в областта на джендър изследванията се извършва задълбочена работа, чиято цел е да постигне по-дълбоко разбиране за начините, по които в различните култури се изживяват сексуалните различия между мъжа и жената. Тъкмо към този тип изследвания ние би трябвало да сме открити, да се вслушваме в тях, да ги обмисляме и въз основа на тях да правим своите предложения.

7. В този контекст Конгрегацията за католическо образование би искала да предложи този текст на всички, които имат специален интерес в областта на образованието, както и на всички, чиято дейност има отношение към теорията за джендъра. Този текст е насочен към образователната общност, която взима участие в живота на католическите училища, но и към всички, които, вдъхновени от християнската визия за живот, работят в други училища. Документът може да бъде ползван и от родители, училищни ръководства и други структури, от епископи, свещеници, монаси, църковни движения, асоциации на миряните и други институции.

Вслушване

Кратък преглед

8. Правилният подход на всеки, който би искал да влезе в диалог, е вслушването. Необходимо е преди всичко внимателно да се вслушаме и да разберем случващото се през последните десетилетия. През ХХ век възникнаха нови антропологически теории, сред които е и джендър теорията. В началото тя се основаваше на чисто социологически прочит на сексуалните различия, който поставяше силен акцент върху индивидуалните свободи. В средата на миналия век бяха направени и редица изследвания, които многократно подчертаваха ролята на външните условия, включително и върху личностното определение. Приложени към човешката сексуалност, тези изследвания се опитваха да покажат, че сексуалната идентичност е по-скоро социална конструкция, отколкото естествен или биологичен факт.

9. Тези подходи бяха единни в отричането на една изначална даденост в човека, която предхожда и в същото време е определяща за нашата лична идентичност, формирайки необходимата основа за всички наши действия. Според тези теории единственото, което е от значение в междуличностните отношения, е привързаността между индивидите, без значение от половите различия или възпроизводството, възприемани като нещо пренебрежимо за изграждането на семейството. Така от институционалния модел на семейството (в който структурата и целевостта не зависят от субективните предпочитания на съпрузите) се премина към една изцяло договорна и доброволна визия за семейството.

10. С течение на времето теорията за джендъра разшири полето на своето приложение. В началото на 90-те години тя се фокусира върху възможността човек сам да определя сексуалните си ориентации, без да взима под внимание реципрочността и взаимното допълване в отношенията между мъжа и жената, нито възпроизводителната цел на сексуалността. Освен това бе допусната възможността за радикално разделение между джендър (gender) и пол (sex), като първото надделя над второто. Това се представяше като важен етап в еволюцията на човечеството с оглед на бъдещата поява на „общество без различие по пол“[12].

11. В този културен контекст става ясно, че джендър и пол вече не са синоними или взаимозаменяеми понятия, тъй като те се използват за описанието на две различни реалности. Полът се разглежда като определящ към коя от двете биологични категории принадлежи човек (произтичащи от първичната диада мъж-жена). Джендърът, от своя страна, е по-скоро начинът, по който във всяка култура се изживяват половите различия. Проблемът тук не е в разграничението на двата термина, което може да бъде аргументирано, а в разделянето на пол от джендър. От това разделение произтича различието между различните „сексуални ориентации“, които вече не се дефинират в зависимост от половите различия между мъжа и жената, а могат да придобият други форми, определени единствено от радикално автономния индивид. Нещо повече, понятието джендър започва да се разглежда като зависещо от субективното възприятие на всяка личност, която може да избере своя джендър без значение от своя биологичен пол и така да определени начина, по който другите гледат на тази личност (трансджендър).

12. В задълбочаващото се противопоставяне между природа и култура допусканията на теорията за джендъра се сближават с понятието „куиър“, което се отнася към такова измерение на сексуалността, което е напълно флуидно, гъвкаво и по същество номадско. То поддържа утвърждаването на пълната еманципация на индивида от всяка a priori зададена сексуална дефиниция, както и в изчезването на класификациите, разглеждани като прекалено ригидни. Така се оставя свободно поле за нов набор от нюанси, които варират по своя обхват и интензивност в зависимост от сексуалната ориентация и от идентификацията на своя собствен джендър.

13. Наред с това двойката мъж-жена все повече влиза в конфликт с идеята за „полиамория“, взаимоотношения, включващи повече от двама индивиди. Така се стига до твърдението, че продължителността на връзките – и тяхната обвързваща природа – трябва да бъде по-гъвкава, съответна на променящите се желания на индивидите. Естествено това има последици при споделянето на отговорностите и задълженията, присъщи на майчинството и бащинството. Този нов кръг от отношения се превръщат в „родства“ (kinships). Такива отношения, основани на желанието или чувствеността, често са белязани от ограничена продължителност, чиято етична гъвкавост (понякога по взаимно съгласие) бива лишена от всякаква надежда за дългосрочност. От значение е единствено свободното самоопределение на индивида, както и изборите, които той или тя правят в зависимост от обстоятелствата или в контекста на всяка емоционална връзка.

14. По този начин се стигна до призивите за публичното признаване на свободния избор на джендър, както и до множествеността на новите видове съюзи, които са в пряко противоречие с брачния модел като съюз между мъж и жена, възприеман като остатък от патриархалните общества. Поставя се искането индивидът сам да избира собствения си статус, а обществото да се ограничи до това да гарантира това негово право, осигурявайки му материална подкрепа, иначе малцинствата, за които става дума, щели да станат обект на социална дискриминация. Изискването за признаването на такива права се превърна в обичайна част от политическия дебат. Те бяха включени в международни документи и в някои национални законодателства.

Точки на съгласие

15. В резултат на изследванията в областта на джендър теорията все пак се стигна до някои позиции, които биха могли да доведат до постигането на взаимно разбирателство. Например образователните програми в тази област често дават израз на похвално желание за борба срещу несправедливата дискриминация. В това отношение наистина има пропуски и забавяния.[13] Не може да се отрече, че през вековете е имало различни форми на дискриминация. Те са прискърбен исторически факт, оказал своето влияние и върху Църквата. Така се е стигнало до налагането на определено културно статукво, забавило необходимото и прогресивно вписване в културата на истината, възвестена от Иисус, за равното достойнство на мъжа и жената, което пък е довело до обвиненията в маскулинен манталитет, прикрит в по-голяма или по-малка степен зад религиозни мотиви.

16. Друга обща позиция е необходимостта децата и младите хора да бъдат обучавани в уважение към всяка личност с нейните особености и различия, за да не страда никой от тормоз, насилие, обида или несправедлива дискриминация заради своите специфични характеристики (като неравностойно положение, раса, религия, сексуални тенденции и т.н.). По същество това предполага образование в активно и отговорно гражданство, където всички законни прояви на личността се възприемат с респект.

17. Друго позитивно развитие в антропологическото разбиране, присъстващо в джендър теорията, е фокусирано върху ценностите на женствеността. „Капацитетът за нещо друго“ у жената предполага един по-реалистичен и зрял прочит на конкретни ситуации, в който „да присъства съзнание и уважение към конкретното, за разлика от абстракциите, често оказващи се фатални за съществуването на индивидите и на обществото“[14]. Това е принос, който обогатява човешките взаимоотношения и духовните ценности, „изхождайки от всекидневните връзки между хората“. Затова и обществото често е в дълг към много жени, „заети в различни образователни области, простиращи се далеч извън семейството: детски градини, училища, университети, агенции за социални услуги, енории, асоциации и движения“[15].

18. Жените притежават уникално разбиране за реалността. Те са способни да издържат на неволи и да „да поддържат живота дори в екстремни ситуации“, както и „упорито да се придържат към бъдещето“[16]. Това обяснява защо винаги, когато „се отправи призив за образование, жените винаги с готовност и щедрост се посвещават на другите, особено в служба на най-слабите и беззащитните. В тази дейност те дават израз на един вид емоционално, културно и духовно майчинство, чиято ценност е неизмерима за развитието на индивидите и бъдещето на обществото. Мога ли тук да пропусна да спомена свидетелството на толкова много католически жени и на религиозни конгрегации на жени от всички континенти, превърнали образованието, особено образованието на момчетата и момичетата, в свой основен апостолат?“[17].

Критични точки

19. Независимо от това реалните житейски ситуации дават основание за конкретни критики към теорията за джендъра. Тази теория (особено в най-радикалните си форми) е свидетелство за постепенен процес на денатурализация, в който отдалечаването от природата е в посока на това да се предостави абсолютно право на избор в сферата на сексуалността. От тази гледна точка сексуалната идентичност и семейството се превръщат в измерения на постмодерната „ликвидност“ и „флуидност“, основаващи се на зле разбраната свобода в сферата на чувствата и желанията или на моментни прищевки, предизвикани от емоционални импулси на волята, които противоречат на истината за битието.

20. Основополагащите презумпции на тези теории се свеждат до дуалистичната антропология, която отделя тялото (сведено до статута на инертна материя) от човешката воля, която се превръща в абсолют и може да манипулира тялото според желанията си. Комбинацията от физикализъм и волунтаризъм води до появата на релативизъм, според който всичко съществуващо има еднаква ценност, лишено е от диференциация, порядък или цел. Всички тези теоритизации, от най-умерената до най-радикалната, приемат, че джендърът е по-важен от пола. Това води до една културна и идеологическа революция, породена от релативизма, а на второ място – до революция в правото, тъй като тези идеи водят до искания за специфични индивидуални и социални права.

21. На практика защитниците на различните идентичности често ги описват като притежаващи напълно еднаква ценност в сравнение една с друга. И така по същество се отрича значението на всяка една от тях. Нещо, което е особено важно, когато става дума за различието между половете. Всъщност зад общата концепция за „недискриминация“ често се крие идеология, която отрича разликата, както и естествената взаимност между мъжа и жената. „Вместо да се бори с погрешни интерпретации за различията между половете, заличаващи човешкото достойнство, тази идея просто ги премахва, като предлага процедури и практики, които представят тези различия като лишени от смисъл по отношение на личното развитие и за човешките взаимоотношения. Ала утопията за „неутрал-а“ заличава както човешкото достойнство в половите различия, така и личното качество в създаването на нов живот.“[18] По този начин се унищожава антропологичната основа на семейството.

22. Тази идеология вдъхновява образователни програми и законодателни тенденции, които поощряват идеи за личностна идентичност и емоционална интимност, радикално независими от действителната биологична разлика между мъжа и жената. Човешката идентичност бива подчинена на личен избор, който подлежи на промяна във времето. Тези идеи са израз на широко разпространен начин на мислене и действие в днешната култура, която бърка „автентичната свобода с идеята, според която всеки съди, както му харесва; все едно че отвъд индивидите няма истина, ценности, нито принципи, които да ни насочват, все едно че всичко е равнопоставено и каквото и да е то, то трябва да бъде позволено“[19].

23. Вторият Ватикански събор, воден от желанието да изрази възгледа на Църквата за човешката личност, заявява, че „единен телом и духом, човекът в телесността си обединява в себе си елементите на материалния свят, които достигат у него своя връх и могат свободно да славословят Твореца“[20]. Заради това си достойнство човекът „не бърка, като се признава за по-висш от телесното и се счита за нещо повече от проста частица от природата или анонимен елемент от човешкия град“[21]. Следователно „изразите „природен ред“ и „биологичен ред“ не трябва да се бъркат или да се разглеждат като идентични, тъй като „биологичният ред“ наистина означава същото както природния ред, но само когато това се отнася за методите на емпиричната и описателна естествена наука, но не и като специфичен ред на съществуване, който има специфична връзка с Първопричината, с Бога Творец”[22].

Осмисляне

Рационални аргументи

24. След този исторически преглед, в който бяха посочени възможните точки на съгласие и бяха изказани критики към теорията за джендъра, идва ред и на някои размисли, формулирани в светлината на разума. Наистина съществуват рационални аргументи в подкрепа на централната роля на тялото като обединяващ елемент на личната идентичност и семейните отношения. Тялото е субективност, изразяваща идентичността на битието.[23] В тази перспектива можем да разберем защо данните от биологичната и медицинската наука показват, че „сексуалният диморфозъм“ (т.е. сексуалното различие между мъже и жени) може да бъде доказан от науки като генетиката, ендокринологията и неврологията. От гледна точка на генетиката, мъжките клетки (съдържащи XY хромозоми) се различават още от момента на зачатието от женските клетки (съдържащи ХХ хромозоми). Въпреки това в случаите, когато полът на дадено лице не е ясно определен, медицинските специалисти могат да извършат терапевтична намеса. В такива ситуации изборът на родителите, а още по-малко на обществото, не трябва да бъде произволен. Медицинската наука може да се намеси с чисто терапевтични цели и по възможно най-малко инвазивен начин въз основа на обективните параметри и с цел установяването на конститутивната идентичност на личността.

25. Процесът на идентифициране на сексуалната идентичност се затруднява и от измислено противоречие, известно като „неутрален джендър“ или „трети джендър“, последица от което е замъгляването на факта, че полът на личността е структурно детерминиран от мъжката или женската идентичност. Опитите да се премине отвъд конститутивната полова разлика мъж-жена, като идеите за „среден пол“ или „трансджендър“, водят до двусмисленост на мъжествеността или женствеността, въпреки че (по вътрешно противоречив начин) самите тези понятия предполагат наличието на полови различия, които те се опитват да отрекат или отменят. Това колебание между мъжкото и женското в крайна сметка се превръща единствено в „провокация“ срещу т.нар. „традиционни схеми“ и не отчита страданието на тези, които следва да живеят в положение на полова неопределеност. Такива теории си поставят за цел унищожаването на концепцията за „природата“ (т.е. на всичко, което ни е било дадено като предварително зададена основа на нашето битие и действие в света), като в същото време имплицитно потвърждават нейното съществуване.

26. Философският анализ показва, че половите различия между мъж и жена са конститутивни за човешката идентичност. Гръцките и римски мислители полагат същността като трансцендентен елемент, който обединява и хармонизира разликата между мъжко и женско в единството на човешката личност. В традицията на феноменологическата херменевтика както това различие, така и взаимното им допълване са интерпретирани символично и метафорично. Сексуалното различие във взаимоотношенията се разглежда като конститутивно за личностната идентичност, било на хоризонтално ниво (диадата „мъж-жена“), или на вертикално ниво (триадата „мъж-жена-Бог“). Това се отнася също и за междуличностните отношения „аз-ти“ между мъжа и жената и за семейните отношения („ти-аз-ние).

27. Формирането на личностната идентичност се основава върху принципа на другостта, тъй като тъкмо пряката среща с друг „ти“, който не съм аз, ми дава възможност да разпозная същността на моя „аз“. Всъщност различието е условие за всяко познание, включително и за познанието на собствената идентичност. В семейството познанието на майката и бащата позволява на детето да изгради своята собствена сексуална идентичност и различие. Психоаналитичната теория разкрива триполярната ценност на връзката родители/дете, която показва, че половата идентичност се проявява изцяло тъкмо в синергичното конфронтиране на половата диференциация.

28. Физиологично взаимно допълване на половата диференциация създава необходимите условия за възпроизводството. Обратно, във връзка между двама души от един пол единствено репродуктивните технологии могат да позволят на един от партньорите да създаде потомство чрез инвитро оплождане и сурогатна майка. Ала използването на такива технологии не е равносилно на естественото зачатие, тъй като изисква манипулация на човешки ембриони, фрагментация на родителството, инструментализация и/или комерсиализация на човешкото тяло, както и свеждането на бебето до обект в ръцете на науката и технологията.[24]

29. Доколкото този въпрос има отношение и към сферата на образованието, е ясно, че образованието може да бъде от полза в полагането на основи за мирен диалог и за облекчаване на плодотворната среща между хора и аргументи. Наред с това изглежда разбираемо, че откриването на разума към трансцендентното измерение не е от второстепенно значение. Диалогът между Вярата и Разума, „ако не иска да бъде сведен до стерилно интелектуално упражнение, трябва да изхожда от конкретната ситуация на човека и въз основа на нея да започне размисъл, основаващ се върху онтологично-метафизичната истина”[25]. Тъкмо в тази перспектива се разгръща и евангелизаторската мисия на Църквата сред мъжете и жените.

Предлагане

Християнската антропология

30. Църквата, майка и учителка, прави повече от това да се вслушва. Вярна на своята изначална мисия и същевременно винаги открита за приносите на разума, тя се поставя в служба на общността на народите, предлагайки начин на живот. Очевидно е, че без ясна и убедителна антропология, която поставя сексуалността и емоционалността на здрава основа, не е възможно създаването на добре организирани образователни програми, съответстващи на същинската природа на хората. Първата стъпка в тази насока се съдържа в признанието, че „човекът също има природа, която трябва да уважава и която не може да манипулира по собствената си воля“[26]. Това е опората, която прави възможно поддържането на човешка екология, мотивирана от „уважението към човешкото достойнство“ и от „моралния закон, вписан в нашата природа“[27].

31. Основата на християнската антропология е разказът за произхода на човека, предаден в Книга Битие, където четем: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:27). Тези думи съдържат не само същината на историята за сътворението, но и истината за животворната връзка между мъжа и жената, която ги единява съкровено в Бога. Азът и другият се допълват според специфичната идентичност на всеки човек и между тях съществува точка на среща, формираща динамиката на взаимност, зададена и поддържана от Твореца.

32. Свещеното писание разкрива мъдростта на замисъла на Твореца, „възложил на човека като задача неговото тяло, неговата мъжественост и женственост, а в тяхната мъжественост и женственост Той им е възложил задачата за човечност, за достойнството на човека, както и ясния знак за междуличностно общуване, в което човекът постига своето осъществяване чрез автентичното отдаване на себе си“[28]. Следователно човешката природа трябва да бъде разбирана в единството на тялото и душата, без какъвто и да било физикализъм или натурализъм, „в единството на духовните и биологични склонности и на всички други специфични характеристики, необходими за постигането на тази цел”[29].

33. Тази „единна цялост“[30] обединява вертикалното измерение (човешкото общение с Бога) с хоризонталното измерение, съставено от междуличностното общение, към изживяването на което са призвани мъжете и жените.[31] Идентичността на човека като личност достига своята автентична зрялост само ако той се открие към другите поради това, че „формирането на нашето същество, било то на мъж или на жена, не е просто резултат от биологични или генетични фактори, а на множество елементи, които са производни от темперамента, семейната история, културата, опита, образованието, влиянието на приятели, членове на семейството, хора, радващи се на нашето уважение, както и на много други определящи ситуации“[32]. Най-същественото е, че човешката личност става себе си единствено чрез другите. „Аз“ се реализира само чрез „ти“ и от „вас“. Азът е сътворен за диалог, за синхронно и диахронно общение. Само чрез срещата с „ти“ и с „вас“ „азът“ се открива за себе си“.[33]

34. Необходимо е да се настоява върху метафизическите корени на сексуалните различия като антропологическо опровержение на опитите за отричане на мъжко-женската дуалност, която генерира семейството. Отричането на тази дуалност не само заличава визията за човешките същества като плод на акт на сътворението, но и създава идеята за човешката личност като абстракция, която „избира за себе си каква да бъде нейната природа. Под въпрос са поставени мъжът и жената в тяхното сътворено състояние като допълващи се версии на това какво означава да бъдеш човек. Ако не съществува дуалност на мъжа и жената като даденост в сътворението, тогава и семейството престава да бъде реалност, установена от творението. Така и детето губи мястото, което е заемало до този момент, и достойнството, което му принадлежи”[34].

35. От тази гледна точка образованието за сексуалността и емоционалността предполага всеки човек да премине процес на обучение, в което „с упоритост и целенасоченост“ да научи „какво е значението на тялото”[35] за пълната и първоначална истина на мъжествеността и женствеността. Това означава „приемането на тялото, грижата за него и уважението към неговия смисъл [...]. По същия начин и приемането на тялото с неговите мъжки или женски характеристики е необходимо, за да мога да опозная себе си в срещата с другия [...] и това ще доведе до взаимно обогатяване“[36]. Така в светлината на пълноценната човешка и интегрална екология жените и мъжете ще разберат същинския смисъл на сексуалността и гениталността в смисъла на вътрешнорелационна и комуникационна интенционалност, която едновременно изразява тяхната телесна природа и ги води взаимно един към друг.

Семейството

36. Семейството е естественото място, в което отношенията на взаимност и общение между мъжа и жената намират най-пълната си реализация. В семейството мъжът и жената, обединени от свободния и напълно съзнателен съюз на брачната любов, осъществяват цялост, в която присъстват „всички елементи на личността – повикът на тялото и инстинкта, силата на чувството и привързаността, стремежът на духа и волята”[37]. Семейството е „антропологичен факт, а следователно и социален, културен факт”. От друга страна, „да го квалифицираме с идеологически концепции, които са валидни само в даден исторически момент, а след това отмират“[38], би било предателство към неговия същински смисъл. Семейството, разглеждано като естествена социална единица, което благоприятства максималната реализация на взаимността и допълването между мъжа и жената, предшества дори социалнополитическия ред в държавата, чиято законодателна уредба трябва да взима под внимание това и да му осигури съответното признание.

37. Разумът ни казва, че има две основни права, произтичащи от самата природа на семейството, които винаги трябва да бъдат гарантирани и защитени. Първо, правото на семейството да бъде признато като основна педагогическа среда за образователна подготовка на децата. Това „основно право” намира своя най-конкретен израз в „най-дълбокото задължение“[39] на родителите да поемат отговорността за „добре обоснованото лично и социално възпитание на своите деца”[40], включително на тяхното сексуално и емоционално образование „в по-широката рамка на образованието на любовта и взаимното себеотдаване”[41]. Това едновременно право и отговорност на образованието е „от съществена важност, тъй като то е свързано с предаването на човешкия живот, то е първостепенно и основополагащо задължение, което произтича от уникалното отношение на любов между родители и деца и затова предшества възпитателната роля на всички останали; това право е незаменимо и неотнимаемо, то не може да бъде делегирано или узурпирано от някой друг.[42]

38. Децата са надарени и с друго право, което е също толкова важно: „да растат в семейство с баща и майка, способни да създадат подходяща среда за развитието и емоционалното съзряване на детето“, както и да „да израстват и съзряват в правилна връзка, представена от мъжествеността и женствеността на бащата и майката, и така да се подготвят за емоционална зрялост”[43]. Тъкмо в ядрото на семейната клетка децата могат да се научат как да разпознават ценността и красотата на различията между двата пола, тяхното равно достойнство и тяхната взаимност на биологично, функционално, психологическо и социално ниво. „В контекста на една култура, която до голяма степен „банализира” човешката сексуалност, доколкото тълкува и живее тази сексуалност по ограничен начин, като я обвързва само с тялото и с егоистичното удоволствие, образователната служба на родителите трябва да си постави за цел такова възпитание в областта на сексуалността, което да е центрирано върху личността: защото сексуалността е средство за обогатяване на цялата личност – на тялото, чувствата и душата – и намира своя най-съкровен израз в подготовката на личността за отдаване на другите с любов.”[44] Без съмнение тези права съществуват ръка за ръка с всички останали основни човешки права, особено с онези, свързани със свободата на мисълта, съвестта и религията. Навсякъде, където тези права съществуват в единство, участниците в образователния процес ще открият пространство за сътрудничество, което да бъде от полза за всички.

Училището

39. Първостепенната роля на семейството в образованието на децата се допълва от ролята на училищата. Укрепено от своите корени в Евангелието, „католическото училище се стреми да бъде училище за личността и личностите. Личността на всеки човек, в неговите материални и духовни потребности, е в сърцето на Христовото учение, затова и насърчаването на човешката личност е цел на католическото училище“. Това твърдение, разкриващо жизнената връзка на човека с Христос, ни напомня, че именно в Неговата личност се открива пълнотата на истината за човека. Католическото училище се посвещава на развитието на цялостния човек като израз на загрижеността на Църквата, на съзнанието, че всички човешки ценности намират своето осъществяване в единството с Христа. Това съзнание изразява централната роля на човешката личност в образователния проект на католическото училище”[45].

40. Католическото училище трябва да бъде образователна общност, в която човешката личност може да изрази себе си и да израсне в своята човечност посредством диалог, конструктивно взаимодействие, толерантност, разбиране към различни гледни точки и изграждане на доверие в атмосфера на автентична хармония. Такова училище наистина е „образователна общност, място на различия, които са изживявани съвместно и в хармония. Училищната общност е място за среща и насърчаване на участието. То встъпва в диалог със семейството, което е главната общност, към която принадлежат учениците, посещаващи училището. Училището трябва да уважава културата на семейството. То трябва внимателно да се вслушва в потребностите, които долавя, и в очакванията, насочени към него”[46]. Това позволява момичетата и момчетата да бъдат съпровождани от общност, която ги учи „да преодоляват своя индивидуализъм и да откриват, в светлината на вярата, своето специфично призвание да живеят отговорно в общност с другите“[47].

41. Християните, чието житейско призвание е да бъдат възпитатели в училища, които не са католически, също могат да засвидетелстват и насърчават истината за човешката личност. Всъщност „цялостната подготовка на човешката личност, което е целта на образованието, включва развитието на всички човешки способности на учениците, като освен подготовката за професионален живот тук се включва и формирането на етично и социално съзнание, откриване към трансценденцията, както и религиозното образование”[48]. Личното свидетелство, когато е съчетано с професионализъм, допринася за постигането на тези цели.

42. Образованието в областта на емоционалността изисква език, който е подходящ, но и премерен. Преди всичко той трябва да взима под внимание, че макар децата и младите хора да не са постигнали пълна зрялост, те имат голям интерес към изживяването на всички аспекти на живота. Затова е необходимо учениците да бъдат подкрепяни да развиват критичност към „нахлуването на нови идеи и предложения, към вълната от порнография и претовареността със стимули, които могат да деформират сексуалността”[49]. Изправени пред непрестанна вълна от послания, които са двойствени и неясни и които в крайна сметка причиняват емоционална дезориентация и възпрепятстват психо-релационното съзряване, младите хора „трябва да бъдат подпомагани да различават и търсят положителните влияния, както и да избягват онова, което осакатява способността им да обичат“[50].

Общество

43. В образователния процес трябва да присъства и цялостен възглед за състоянието на съвременното общество. Трансформацията на социалните и междуличностните отношения „често се възползва от знамето на свободата“, но в действителност причинява духовно и материално опустошение на безброй човешки същества, особено на най-бедните и най-уязвимите. Все по-видимо е, че упадъкът на културата на брака се свързва с нарастване на бедността и с утвърждаването на множество други социални проблеми, които засягат непропорционално тежко жените, децата и възрастните хора. Винаги те са най-тежко потърпевшите от тази криза“[51].

44. Поради тези причини семейството не трябва да бъде оставяно само да се справя с предизвикателствата, свързани с образованието на младите хора. Църквата, от своя страна, подкрепя семействата и младите хора чрез общности, които са открити и приемащи. Училищата и местните общности са натоварени с важна мисия в това отношение, макар че те не заместват, а само допълват ролята на родителите.[52] Голямата острота на предизвикателствата, на които е изложено възпитанието на човека, трябва да бъде стимул и за възстановяването на образователния съюз между семейството, училището и обществото.

45. Общопризнато е, че този образователен съюз изживява криза. Неотложна е необходимостта от изграждането на нов съюз, който е истински и не остава единствено на бюрократично ниво, споделен проект, който може да предложи „позитивно и благоразумно сексуално образование“[53] с цел постигане на хармония между главната отговорност на родителите и работата на учителите. Трябва да създадем подходящите условия за конструктивна среща между различните участници в този процес, създавайки атмосфера на прозрачност, в която всички страни постоянно информират другите за своята дейност, облекчават максимално участието и по този начин избягват нежеланите напрежения, които възникват в резултат на недоразумения, причинени от липсата на яснота, информация или компетентност.

46. В този образователен съюз педагогическата дейност трябва да бъде осъществявана въз основа на принципа на субсидиарност: „Всички други участници в процеса на обучение могат да изпълняват своите отговорности единствено в името на родителите, с тяхното съгласие и в определена степен с тяхно пълномощие”[54]. Ако те съумяват да работят заедно, семейството, училището и цялото общество могат да създадат образователни програми в областта на емоционалността и сексуалността, съответстващи на конкретния етап от съзряването на всяка личност в тези области, и в същото време да насърчават уважението към тялото на другите. Тези програми също така трябва да взимат под внимание физиологичната и психологическа специфика на младите хора, както и етапите на техния неврокогнитивен растеж и съзряване, като се стремят да съпровождат тяхното развитие по здравословен и отговорен начин.

Възпитаване на възпитатели

47. Всички, които работят в областта на възпитанието и образованието, са призвани към голяма отговорност в делото по ефективното прилагане на педагогическите проекти, в които участват. Ако те са добре подготвени хора, постигнали лична зрялост и баланс, това може да окаже много положително влияние върху учениците.[55] Затова е важно те да бъдат не само професионално квалифицирани, но и културно и духовно подготвени. Обучението на човешката личност, особено в хода на нейното развитие, изисква голяма грижа и продължителна подготовка. Простото повторение на обичайните акценти върху дисциплината не е достатъчно. От днешните педагози се очаква да могат „да съпровождат своите ученици към постигането на възвишени и трудни цели, да подхранват високите очаквания към тях, да включват и свързват учениците помежду им и със света“[56].

48. Ръководството на училищата, преподавателският състав и персоналът съвместно споделят отговорността за предоставянето на висококачествена услуга, съответна на християнските принципи, залегнали в основата на образователния проект, както и за интерпретирането на предизвикателствата на времето; в същото време те всекидневно свидетелстват за своето разбиране, обективност и благоразумие.[57] Общоприет факт е, че „съвременният човек се вслушва с по-голямо желание в свидетелите, отколкото в учителите, и ако той се вслушва в учителите, прави го, защото те са свидетели”[58]. Следователно авторитетът на педагога се изгражда върху видимата комбинация от „обща подготовка, основана върху позитивна, професионална и конструктивна концепция за живота, и полагането на постоянни усилия за нейното прилагане. Такава подготовка надхвърля необходимото професионално обучение и се занимава с по-интимните аспекти на личността, включително на религиозните и духовните“[59].

49. Когато „възпитанието на възпитателите” се прави въз основа на християнските принципи, то има за цел не само подготовката на учители, но и изграждането и укрепването на цяла образователна общност чрез плодотворен обмен между всички участници, обмен, който има едновременно дидактични и емоционални измерения. По този начин се развиват динамични отношения между участниците в образователния процес, а професионалното развитие е укрепено и от добре обосновано личностно израстване, за да може преподаването да бъде в служба на хуманизацията. Необходимо е католическите възпитатели да бъдат достатъчно подготвени по отношение на сложността на различните въпроси, поставяни от теорията за джендъра, да бъдат информирани за действащото и обсъжданото законодателство в техните юрисдикции, като ползват подкрепата на квалифицирани в тази област лица и се ръководят от балансирана и ориентирана към диалог нагласа. Наред с това, институтите на университетско равнище и центровете за научни изследвания са призвани също да дадат своя принос, за да може възпитателите да получават адекватна, актуална и дългосрочна подготовка по този въпрос.

50. Що се отнася до специфичната задача за образование в човешката любов, което се извършва „с помощта на най-новите постижения в областта на психологията, изкуствата и педагогическата наука“[60], възпитателите трябва да имат „подходящо и сериозно психо-педагогическо образование, което позволява осмислянето на конкретни ситуации, изискващи специална грижа”[61]. Затова е „необходимо ясно разбиране за ситуацията, доколкото възприетият метод не само обуславя постепенния успех на това деликатно образование, но и сътрудничеството между различните отговорни лица”[62].

51. Автономията и свободата на преподаване днес се признават от повечето правни системи. В този контекст училищата могат да си сътрудничат с католическите институти за висше образование, за да развиват задълбочено разбиране за различните аспекти на образованието в областта на сексуалността, което да доведе до създаването на нови учебни материали, педагогически справочници и учебни помагала, основани на „християнския възглед за мъжа и жените”.[63] За тази цел педагозите, работещи в областта на подготовка на учителите, и експертите по литература за деца и юноши могат да бъдат полезни, създавайки иновативни и креативни инструменти, които пред заплахата от частични или изкривени възгледи да предлагат солидно и цялостно образование на човешката личност от ранна детска възраст. В контекста на обновяването на образователния съюз това сътрудничество на местно, национално и международно равнище между всички участващи страни не трябва да се ограничава само да споделяне на идеи или полезен обмен на най-добри практики, а трябва да се превърне в ключово средство за постоянна подготовка на самите възпитатели.

Заключение

52. В заключение, пътят на диалога, който включва вслушване, осмисляне и предлагане, изглежда най-ефективният начин за положителна промяна на тревогите и недоразуменията, както и източник, способен да изгради мрежи от връзки, които са едновременно по-открити и по-човешки. Макар идеологически мотивираните подходи към деликатните въпроси, свързани с пола, да прокламират своето уважение към различието, всъщност те са изложени на опасността да гледат на тези различия като на статична реалност и в крайна сметка ги разглеждат изолирано и без връзка едни с други.

53. Християнското предложение в образованието насърчава по-дълбокия диалог, верен на своята цел „да спомогне за осъществяването на мъжа и жената чрез развитието на цялото им същество, въплътен дух, чрез даровете на природата и благодатта, с които ги е обогатил Бог“[64]. Това изисква искрен и доброжелателен подход към другия и може да бъде естествена противоотрова срещу културата на „отхвърлянето“ и изолацията. По този начин потвърждаваме, че „основополагащото достойнство на всеки мъж и жена е неотменимо и непостижимо от каквато и да било сила или идеология“[65].

54. Католическите възпитатели са призвани да надмогнат всеки идеологически редукционизъм, както и хомогенизирането на релативизма, да останат верни на своята евангелска идентичност, за да превърнат предизвикателствата на своето време във възможности, следвайки пътя на вслушването, осмислянето и предлагането на християнското виждане, свидетелствайки чрез своето присъствие и оставайки верни на последователността между думи и дела.[66] Възпитателите са натоварени с привлекателната образователна мисия да преподадат „чувствителност към различните проявления на любовта, на взаимната загриженост и интерес, на изпълнено с обич уважение и изпълнено с дълбок смисъл общуване. Всичко това ги подготвя за пълноценния и щедър дар на аза, който ще намери израз, след публичното посвещение, във взаимния дар на техните тела. По този начин сексуалният съюз в брака ще се прояви като знак за едно всеобщо посвещение, обогатено от всичко предходно“[67].

55. Културата на диалога по никакъв начин не противоречи на законните стремежи на католическите училища да поддържат своята визия за човешката сексуалност, която съответства на правото на семействата свободно да основават образованието на своите деца на интегралната антропология, способна да хармонизира физическата, психическата и духовната идентичност на личността. Защото демократичната държава не може да ограничи образованието до една школа на мисълта, още по-малко по един толкова деликатен въпрос, който се занимава, от една страна, с фундаментите на човешката природа, а от друга – с естествените права на родителите да избират свободно образователен модел, съответстващ на достойнството на личността. Затова всяка образователна институция трябва да създаде организационни структури и дидактични програми, които гарантират, че тези родителски права са изцяло и конкретно уважени. Ако това е така, предлаганата християнска педагогика ще има възможността да даде солиден отговор на антропологиите, характеризиращи се с фрагментация и условност.

56. Програмите, посветени на възпитанието в областта на емоционалността и сексуалността, предлагани от католическите образователни центрове, трябва да взимат под внимание възрастовата група на обучаваните ученици и да се отнасят към всяка личност с максимално уважение. Това може да бъде постигнато чрез такъв начин на съпровождане, който да е дискретен и поверителен, открит към достигането до хора, преживели сложни и болезнени ситуации. Затова всяко училище трябва да направи така, че да бъде среда на доверие, спокойствие и откритост, особено когато съществуват казуси, изискващи време и внимателно различаване. От съществена важност е да бъдат създадени необходимите условия, които да позволят търпеливо и изпълнено с разбиране вслушване, лишено от всякаква несправедлива дискриминация.

57. Конгрегацията за католическо образование е добре запозната с всекидневните усилия и постоянна грижа, полагани от тези, които работят в училищата и във всички останали формални и неформални педагогически институции. Конгрегацията би искала да насърчи техните усилия за изграждането на младите хора, особено на онези от тях, които са засегнати от бедност, както и на тези, които се нуждаят от любовта, проявявана от техните възпитатели, за да бъде възможно, по думите на св. Йоан Боско, младите хора не само да бъдат обичани, но и да знаят, че са обичани. Нашата Дикастерия би искала също така да изкаже своята най-искрена благодарност на всички християни, преподаващи в католически или други училища, които по думите на папа Франциск „насърчават у учениците откритост към другия като лице, като човек, като брат и сестра, когото да познават и уважават с неговата или нейната лична история, заслуги и предели. Предизвикателството е в това да си сътрудничим, за да научим младите хора да бъдат открити, да се интересуват от заобикалящата ги действителност, да бъдат способни на грижа и нежност“[68].

Ватикана, 2 февруари 2019 г., Сретение Господне

Кардинал Джузепе Версалди,

префект

Архиепископ Анджело Винченцо Дзани,

секретар

[1] Бенедикт XVI, Обръщение към членовете на дипломатическия корпус, 10 януари 2011.

[2] Франциск, Следсъборно Апостолическо насърчение Amoris Laetitia, 19 март 2016, 56.

[3] Срв. Йоан Павел ІІ, Следсъборно Апостолическо насърчение Familiaris Consortio, 22 ноември 1981, 6; Виж. Йоан Павел ІІ, Послание до семействата Gratissimam Sane, 2 февруари 1994, 16; виж също Йоан Павел ІІ, Обща аудиенция, 8 април 1981 in Insegnamenti, IV/1 (1981), pp. 903-908.

[4] Втори Ватикански вселенски събор, Декларация за християнското възпитание Gravissimum Educationis, 28 октомври 1965, 1.

[5] Конгрегация за католическо образование, Образователно ръководство в човешката любов. Насоки за сексуално образование, 1 ноември 1983 г.

[6] Конгрегация за доктрината на вярата, Persona Humana, Декларация за определени въпроси, свързани със сексуалната етика, 29 декември 1975, 1.

[7] Образователно ръководство в човешката любов, Насоки за сексуално образование, 5.

[8] Пак там, 35.

[9] Виж пак там, 21-47, където е очертана християнската визия за сексуалността.

[10] Втори Ватикански вселенски събор, Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят, Gaudium et Spes, 7 декември 1965, 11.

[11] Amoris Laetitia, 56.

[12] Пак там.

[13] Виж. Франциск. Послание към участниците в Генералната асамблея на членовете на Папската академия за живота, 5 октомври 2017.

[14] Конгрегация за доктрината на вярата, Писмо до епископите на Католическата църква за сътрудничеството на мъжете и жените в църквата и в света, 31 май 2004, 13.

[15] Йоан Павел ІІ, Послание до жените, 29 юни 1995, 9.

[16] Конгрегация за доктрината на вярата, Послание до епископите, 13.

[17] Йоан Павел ІІ, Послание до жените, 9.

[18] Франциск. Послание към участниците в Генералната асамблея на членовете на Папската академия за живота, 5 октомври 2017, 3.

[19] Amoris Laetitia, 34.

[20] Gaudium et Spes, 14.

[21] Пак там.

[22] К. Войтила. Любов и отговорност, Лондон, 1981, pp. 56-57.

[23] Виж. Йоан Павел ІІ, Енциклика Veritatis Splendor, 6 август 1993, 48.

[24] Виж. Конгрегация за доктрината на вярата, Инструкция за уважение към човешкия живот в неговия произход и достойнството на възпроизводството, Donum Vitae, 22 февруари 1987, 4.

[25] Бенедикт XVI, Обръщение към участниците в Шестия европейски симпозиум на университеските професори, Рим, 7 юни 2008.

[26] Бенедикт XVI, Обръщение в сградата на Райхстага, Берлин, 22 септември 2011.

[27] Франциск, Енциклика за грижата за нашия общ дом Laudato Si’, 24 май 2015, 154-155.

[28] Йоан Павел ІІ, Обща аудиенция, 8 април 1981 in Insegnamenti, IV/1 (1981), p. 904.

[29] Veritatis Splendor, 50.

[30] Виж. Пак там.

[31] „Мъжете и жените представляват два начина за осъществяване от страна на човешкото същество на определеното присъствие в Божественото: те са сътворени „по образ и подобие Божие“ и осъществяват това призвание в пълнота не като отделни личности, а като двойка, която е общност на любовта. Ориентирани към единството и възпроизводството, женените мъже и жени са участници в творческата Божия любов, като живеят в единство с Него чрез другия.“ Образователно ръководство в човешката любов. Насоки за сексуално образование, 26. Виж също: Конгрегация за католическо образование. Образование в междукултурен диалог в католическите училища: Живот в хармония за цивилизация на любовта, 28 октомври 2013, 35-36.

[32] Amoris Laetitia, 286.

[33] Бенедикт XVI, Обръщение към Генералната асамблея на Италианската епископска конференция, 27 май 2010

[34] Бенедикт XVI, Обръщение към Римската курия, 21 декември 2012.

[35] Amoris Laetitia, 151.

[36] Laudato Si’, 155.

[37] Катехизис на Католическата църква, 1643

[38] Франциск, Обръщение към участниците в Международния колоквиум за взаимното допълване между мъжете и жените, подкрепен от Конгрегацията за доктрината на вярата, 17 ноември 2014, 3.

[39] Кодекс за канонично право, правило 1136; виж също: Кодекс за канонично право на ориенталските църкви, правило 627.

[40] Gravissimum Educationis, 3.

[41] Amoris Laetitia, 280.

[42] Familiaris Consortio, 36.

[43] Франциск, Обръщение към членовете на делегацията на Международното католическо бюро за децата, 11 април 2014.

[44] Familiaris Consortio, 37.

[45] Конгрегация за католическото образование, Католическото училище на прага на третото хилядолетие, 28 декември 1997, 9.

[46] Образование в междукултурен диалог в католическите училища, 58.

[47] Конгрегация за католическото образование, Католическото училище, 19 март 1977, 45.

[48] Конгрегация за католическото образование, Миряните католици в училище: свидетели на вярата, 15 октомври 1982, 17.

[49] Amoris Laetitia, 281.

[50] Пак там.

[51] Франциск, Обръщение към участниците в Международния колоквиум за взаимното допълване между мъжете и жените, подкрепен от Конгрегацията за доктрината на вярата, 17 ноември 2014, 2.

[52] Виж. Amoris Laetitia, 84.

[53] Gravissimum Educationis, 1

[54] Йоан Павел ІІ, Послание до семействата Gratissimam Sane, 2 февруари 1994, 16; срв. Папски съвет за семейството, Човешката сексуалност: истина и смисъл. Образователни насоки в семейството, 8 декември 1995, 23.

[55] Виж. Образователно ръководство в човешката любов. Насоки за сексуално образование, 79.

[56] Конгрегация за католическо образование, Образованието днес и утре. Обновена ревност, Ватикана, 2014, Глава II, 7.

[57] Виж. Конгрегация за католическо образование, Съвместно образование в католическите училища. Споделена мисия на посветените и миряните, 8 септември 2007, 34-37.

[58] Павел VI, Апостолическо насърчение Evangelii Nuntiandi, 8 декември 1975, 41.

[59] Образователно ръководство в човешката любов, 80.

[60] Gravissimum Educationis, 1.

[61] Образователно ръководство в човешката любов, 81.

[62] Пак там, 83.

[63] Пак там, 22.

[64] Образователно ръководство в човешката любов, 21.

[65] Франциск, Обръщение пред делегацията на Института Dignitatis Humanae, 7 декември 2013.

[66] Виж Образование в междукултурен диалог в католическите училища, заключение.

[67] Amoris Laetitia, 283.

[68] Франциск, Обръщение пред Асоциацията на учителите от италианските католически начални училища, 5 януари 2018.