BG | RU

СИНОПТИЧНИ ПРОЧИТИ

2022-04-23 15:00:32, о. Павел Събев

  

 

 

В раннохристиянското предание, като се започне от свети Папий Йераполски, свети Ириней, Евсевий Кесарийски и се стигне до блажени Августин, редът на написване на каноничните евангелия се определя по следния начин: Матей (на еврейски език), Марк, Лука и Йоан.[1] Блажени Августин пояснява: „Марк, който съкратил Матей, има най-голямо съгласие с него, малко общо с Йоан, а с Лука – повече (За съгласието на евангелистите. І.2.4).

Това разбиране е било отхвърлено през XIX в. След трудовете на Стор, Лахман, Вилке, Вайс и Холцман, т.нар. „литературен приоритет” на Евангелие според Марк е широко приет и днес е изходна теза за библеистичните проучвания и в англоезичната новозаветна библеистика въпреки критичните трудове на Базил Бътлър и Уилям Фармър.

Няма да коментирам следствията от този обрат в гледната точка – хипотезите за т.нар. „Синоптичен проблем” и за Q, който съдържа общият за Матей и Лука текст без паралел у Марк, както и онези случаи (все така актуални в новозаветната библеистика), при които Матей и Лука в успореден на Марк разказ са единни помежду си, но се разминават с него в незначителни различия.[2] Моята цел е друга. Бих искал да вдъхновя онези читатели, които не са ангажирани с академични изследвания, да четат евангелските текстове в синоптичен прочит. Историята, разказана по различен в еднаквостта си начин, очаква да бъде отново и отново споделящо разбирана. Защото се е превърнала в слово за Словото.

 

⃰⃰⃰⃰⃰  ⃰⃰⃰⃰⃰  ⃰⃰⃰⃰⃰⃰⃰⃰

При по-задълбочен паралелен прочит с помощта на Евангелски синопсис[3] на първите три евангелия няма как да не забележим, че разказът на Марк сякаш свързва разказите на Матей и Лука, защото в реда на събитията между Матей и Марк има единство, което не се потвърждава у Лука, както и между Марк и Лука има единство, което не се потвърждава при Матей; Лука и Матей обаче много рядко поддържат единство в последователността, което да няма аналог у Марк.[4] Това може да означава, че Матей и Лука използват Марк като общ източник, т.е. текстът на Марк предхожда другите, но може и да означава, че Марк пише последен или че заедно с един от другите двама е източник за третия. Мястото на Марк в тази литературна обвързаност е преценявано от гледна точка на „редакционната правдоподобност”, т.е. кое изглежда по-правдоподобно: Матей и Лука да редактират своя общ източник – Марк, или изглежда по-вероятно Марк да е обработил текста на Матей и Лука.

Основният аргумент за първенството на Марк е, че както Лука, така и Матей са редактирали текста на Марк. Ако Марк беше обобщение и съкращение на Матей, както твърди блажени Августин, бихме очаквали той да изглади всички „грапавини”. Анализът на текстовете показва, че вероятно се е случило обратното – Матей и Лука редактират Марк. Нека вземем първия пасаж, открит в Марк, който също се намира у Лука и Матей.

с думите на пророк Исая: „Чуй! Пред теб изпращам пратеника си, който ще подготви пътя за теб” (Марк 1:2-3).

Обърнете внимание, че Марк казва, че цитатът идва от Исая (в по-ранните ръкописи, отразено и в Новия български превод – цитиран по-горе, както и в протестантската ревизия от 1940), но тук всъщност има сливане на Малахия 3:1 и Исая 40:3. Дали Марк е следвал някаква традиция в юдаизма, или просто не си спомня откъде идва първата строфа – няма как да разберем това. Свързването обаче и на двата цитата с името на пророк Исая е предизвикало значително объркване и е породило текстова вариация във византийската текстова традиция („в пророците“ – отразена в Синодалния превод).

Матей опростява текста, като изоставя препратката към Малахия напълно:

Защото този е, за когото е казал пророк Исая: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му (Матей 3:3).

Лука прави същата редакция, но и допълва малко цитата. Изглежда, че той поставя акцент върху изречението „всяка плът ще види спасението Божие“, за да подчертае, че спасението е достъпно и за езичниците (думите „всяка плът”):

както е писано в книгата с речите напророк Исая, който казва: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; и всяка плът ще види спасението Божие (Лука 3:4-6).

Тук обаче трябва да отбележа, че този пример може да предполага и приоритет на Матей, тъй като неговият текст очевидно е най-кратък и предполага както Марк, така и Лука да добавят било от други пророци, било от пророческата книга на Исая.

Ако Матей е първи (както твърди църковното предание), а Лука последен сред синоптичните евангелия, бихме могли да очакваме Лука да съвпада с Матей понякога и с Марк друг път, в зависимост от това коя версия отговаря най-добре на целите му. Но това, изглежда, се случва много рядко. По-често срещаният модел е, че Лука следва Марк и игнорира Матей. Например:

Петър му отговори и рече: „Ти си Христос“ (Марк 8:29b)

Симон Петър отговори и рече: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16)

Петър отговори и рече: „за Христа Божий“ (Лука 9:20b)

Добре известно е, че тази вероизповед на Петър е драматичната повратна точка при Марк[5], но драматизмът е донякъде притъпен, ако не свържете „Христос“ с пълния спектър на еврейското политическо и религиозно разбиране за Месия, като оставите думата без поясненията, които другите двама евангелисти прибавят. Матей добавя „Синът на живия Бог“, за да попълни значението на думите на Петър; „Живият Бог“ включва много библейски препратки, добавящи тежест към изявлението, допълнението обаче измества акцента към християнската интерпретация на еврейското разбиране. Лука също, изглежда, е наясно, че думата „Христос“ може да не бъде правилно разбрана от неговия покровител (езичника Теофил), затова добавя „Божий“.

От всички новозаветни текстове Марк запазва по-голямата част от известните арамейски думи и фрази, приписвани на Иисус, още по интересно е, че обикновено те са придружени от превод. Лука и Матей са склонни да изоставят тези фрази, те предпочитат да запазят арамейски думи в пасажи, които не се намират у Марк. Общият социален контекст, както се вижда в книга Деяния и Павловите послания, е доминирането на говорещите гръцки християни. Следователно разумно е, когато евангелистите откриват транслитерирани арамейски думи в своите източници, да ги превеждат на гръцки.

Ако Марк редактира Матей, е трудно да се разбере защо той ще се върне обратно към арамейската реч на Спасителя. Предполага се, че включването на транслитерации би объркало аудиторията му. Макар да изглежда наясно, че много от неговите читатели няма да разберат думите, и обикновено предоставя превод, Марк ги използва дори когато Лука и Матей не го правят, вижте например[6]:

Марк 5:21-43: „талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!”;

Матей 9:18-26: „Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана”;

Лука 8:40-56: „я хвана за ръка, извика: момиче, стани!”.

Най-естественият начин да се разбере тази ситуация е, че арамейските думи на Иисус, запомнени в преданието, са съхранени от Марк, но другите не продължават традицията заради своите аудитории, които говорят гръцки.

Гръцкият език на Марк има много специфични характеристики, които го отличават от езика на останалите новозаветни книги. Повечето преводи не показват част от тези характеристики. Марк често нарушава граматическите правила, превключвайки от настояще в минало време и обратно, понякога в едно и също изречение; при Матей и особено Лука няма да срещнем подобни аномалии.

Някои особености обаче са запазени и в преводите. Българските преводи също разкриват специфичния характер на стила на евангелието. Всеки ще забележи честата употреба на наречията „веднага” (εὐθὺς) и отново (πάλιν, преведено като „пак” в Синодалния превод), чрез която се задвижва действието. Това чувство за неотложност е отразено и чрез предпочитането на сегашно време и съюза καί (преведен като „и” в Синодалния превод) за свързване на фрази и разкази.[7]

Накратко, текстът на Марк има много езикови и граматични особености, които другите евангелисти свободно коригират. Човек може лесно да си представи сценарий, при който Лука и Матей преглеждат съществуващите разкази, включително Марк, и констатират тяхната непълнота. Затова решават да запишат свой разказ, комбинирайки наличните източници.[8] По-трудно е обаче да се разбере какво би могло да мотивира Марк да създаде версия, която не се възползва от подобренията и по-добрия гръцки език, дори пропуска много съществени моменти като разказите за раждането на Христос, блаженствата и молитвата „Отче наш”.

Тезата, че Марк е първият евангелист, написал евангелие, е използвана за обяснение на литературната връзка между него, Матей и Лука – известна като „синоптичен проблем”[9]. При сравнителен прочит на първите три евангелия се вижда (особено ясно в гръцкия текст), че един (или повече) от евангелистите е имал едно (или повече) от другите евангелия пред себе си, докато е писал. Сходствата надхвърлят възможността за споделено устно предание. Използвани са едни и същи думи, това се вижда добре, когато се работи със Синопсис на гръцки език.[10] В подредбата на разказите се виждат забележителни прилики в реда на изложение въпреки тематичните акценти.[11] Сходства откриваме дори в бележките на авторите, което показва литературна зависимост. Например:

„(който чете, нека разбира)“ (Матей 24:15-18/Марк 13:14-16)

„(казва на разслабения)“ (Матей 9:1-8/Марк 2:1-12/Лука 5:17-26)

„Защото знаеше, че го бяха предали от завист“ (Матей 27:15-18/Марк 15:6-10)

Евангелистите понякога се различават в текста на цитатите си от Стария завет. Въпреки това, когато цитират пасаж, различен от познатия ни текст (еврейски и гръцкия превод – т.нар. „Септуагинта”), те обикновено са единни:

„пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” – Матей 3:3/Марк 1:3/Лука 3:4 (Септуагинта – гръцкият превод на Исая 40:3, гласи „направете прави пътеките на нашия Бог“, а еврейският текст гласи: „направете прав в пустинята пътя за нашия Бог“);

„възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум” – Матей 22:37, Марк 12:30, Лука 10:27 (умът и сърцето заедно не се споменават нито в Септуагинта, нито в еврейския текст).

По-лошият (като граматика) стил на писане на Марк вероятно също ни насочва към неговото ранно написване. В Марк 10:20 богатият младеж отговаря на въпроса на Иисус относно заповедите: „Учителю, всичко това съм опазил (ἐφυλαξάμην) от младини”. Паралелите в Матей 19:20 и Лука 18:21 променят медиалната форма на глагола у Марк[12] в активна (ἐφύλαξα), което е по-правилно. Друг пример: в Марк 1:12 четем, че след кръщението на Иисус Духът го „прогонил” (ἐκβάλλει) в пустинята, за да бъде изкушен; В Матей 4:1 четем „Иисус беше отведен (ἀνήχθη) от Духа“, а в Лука 4:1 е написано, че Иисус „беше поведен (ἤγετο) от Духа“.

Стилистичните особености на Марк се изразяват в многословие, което носи белезите на т.нар. семитизми – особености на устната семитска реч; при Матей и Лука фразата е съкратена, например:

„А привечер по заник-слънце“ (Марк 1:32; срв. Матей 8:16 и Лука 4:40)

„Учениците Иоанови и фарисейските” (Марк 2:18; срв. Матей 9:14 и Лука 5:33)

„Имаше нужда и огладня“ (Марк 2:25-26; срв. Матей 12:3-4 и Лука 6:3-4)

„Днес, в тая нощ” (Марк 14:30; срв. Матей 26:34 и Лука 22:34)

„да Го уловят с измама и убият” (Марк 14:1; срв. Матей 26:2 и Лука 22:1.

Въпросът, който се задава, е: дали е по-вероятно Матей и Лука да подобрят езика на Марк, или Марк да промени стила и граматиката на Матей и Лука? Отговорът, че ако Матей и Лука използват по-литературен език, изглежда по-вероятно те да са подобрили Марк, не ми се струва, че трябва да се приема толкова категорично, въпреки че предоставя по-лесното за приемане обяснение.

Сред специфичните характеристики на Евангелието според Марк често се посочват и онези места, в които дейността на Иисус е представена с описания, според които има някакво ограничаване на възможностите или влиянието му:[13]

Мнозина/всички (Марк 1:32-34; Матей 8:16; Лука 4:40)

За да не го притискат (Марк 3:9-10; Матей 12:15; Лука 6:19)

Не можеше да извърши никакво чудо (Марк 6:5-6; Матей 13:58)

Семейството на Иисус (Марк 3:21)

Проклятието на смокинята[14] (Марк 11:12-14; срв. Матей 21:18-19)

Отрицателни описания на учениците:

Нима не разбирате (Марк 4:13; Матей 13:18; Лука 8:11)

Не са се вразумили, защото сърцето им е вкаменено (Марк 6:51-52; Матей 14:32-33)

Иисус възнегодува (Марк 10:14; Матей 19:14; Лука 18:16

Користната молба на Зеведеевите синове (Марк 10:35-37; Матей 20:20-21)

Защо ме наричаш добър? (Марк 10:17-18; Матей 19:16-17; Лука 18:18-19)

Гняв (Марко 3:4-5; Матей 12:12б-13; Лука 6:9-10)

Авиатар/Ахимелех (Марк 2:25-26; Матей 12:3-4; Лука 6:3-4)

Тези пасажи водят до „по-стара”, близка до жизнения контекст на самия Иисус христология, която акцентира върху страдащия и служещ на другите Човек. Това се вижда и в обръщенията към Иисус:

Рави/Господ: (ῥαββί у Марк 9:5-6; Κύριε у Матей 17:4; ἐπιστάτης[15] у Лука 9:33); (Марк 9:14-18a; Матей 17:14-15; Лука 9:37-39); (Марк 13:35; Матей 24: 42; Лука 12:40)

Тук действително е по-вероятно Матей и Лука да са редактирали Марк, за да изчистят някои езикови и богословски аспекти на разказа.

Очевидната липса на информация у Марк за разрушаването на храма също е индикация за неговия ранен произход (преди 70 г.):

Ето домът ви е изоставен и пуст: Матей 23:37-39 и Лука 13:34-35

Царят се разгневи и изпрати войските си и изгори града им: Матей 22:4-8

Интересна е градацията (Марк>Матей>Лука) в посока конкретност при цитиране на пророчеството; в текста на Лука Йерусалим е заобиколен от армии и ще бъде стъпкан от езичниците:

Марк

А кога видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира) ... защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е съкратил дните (13:14, 19-20).

Матей

И тъй, кога видите да стои на свято място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира), защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни (24:15, 21-22).

Лука

А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него ... А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците (21:20-21, 23-24).

По-вероятно е Матей и Лука да са добавили информация за разрушаването на храма, защото пишат по-късно, отколкото Марк да е отстранил информацията за разрушаването на храма от разказа на Матей и Лука.

Марк разказва с повече детайли от останалите. Например, описвайки нахранването на пет хиляди души, Марк отбелязва, че тревата била зелена (Марк 6:39). Предполага се, че подобна подробност ще бъде загубена, ако авторът е отдалечен времево от събитието. Всъщност Марк на много места дава повече детайли и подробности, отразяващи разказ на очевидец, който помни имена на хора, участващи в събитията, за които разказва; Матей и Лука не споменават Вартимей, Александър и Руфос, Саломе (вж. Марк 10:46; 15:21; 15:40; 16:1, срв. Матей 20:30; 27:32, 55-56; 28:1 и Лука 18:35; 23:26, 49; 24:10).

Марк е много по-подробен в разказа си. Например при описание на бурята, докато Иисус е с учениците си в лодката в Генисаретското езеро:

Марк

Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него. И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина (4:35-38).

Матей

И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му. И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме! (8:23-25)

Лука

Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина (8:22-24).

Уникалните детайли на Марк са несъществени и са пропуснати в другите две евангелия. Подробностите обаче правят разказа по ярък и жив и отразяват словото на Петър, което Марк записал в Рим според свидетелството на Папий, но не подред, а според обстоятелствата, при които Петър е говорел. Тогава обаче сме изправени пред сложно взаимодействие между устно слово, записано в процеса на говорене и богат, разгърнат в композиционно отношение текст (на Матей и Лука) в границите на отделни пасажи и дори изречения. Това изглежда прекалено трудна и изискваща кабинетен труд работа и едва ли Марк е работил така; обратното – Матей и Лука редактират Марк, е по-лесно за възприемане.

В Евангелието според Марк има много малко уникален текст – без паралел в другите две евангелия.[16] Този текст съдържа смущаващи моменти, т.е. такива, които по една или друга причина един редактор би променил или дори пропуснал в своя текст. Бягащ гол млад мъж – епизод, който е неуместен в разказа, освен ако зад него не се крие нещо специално за автора; изцелението става, като „вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му”, „като плюна на очите му”[17]; поселият семето „спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае”, а след това веднага се говори отново за почти същото, но семето е „синапено” (Матей и Лука запазват само втората притча за синапеното семе).

Така наречената „редакционна умора“ е интересна особеност в текстовете на евангелията, тя често се изтъква като аргумент в полза на първенството на Марк.[18] Понякога, когато Матей подобрява Марк, в течение на разказа непоследователно запазва онези места от текста, които преди това е редактирал. Така думите на Марк се появяват отново при Матей. Например Марк нарича Ирод „цар“ (βασιλεὺς) четири пъти в разказа за обезглавяването на свети Йоан Кръстител. Матей използва по-точната титла „тетрарх“[19], но пропуска да замени навсякъде „цар” с „тетрарх” и в средата на разказа Ирод е наречен цар, каквато е предпочитаната от Марк титла (Матей 14:9, срв. Марк 6:26).

В същия разказ Матей преразглежда отношението на Ирод към Йоан като изключително враждебно, но все пак запазва препратка към смущението на Ирод, когато трябва да изпълни обещанието си:[20]

Марк:

А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. Защото Ирод се страхуваше от Йоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше ... И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоана Кръстителя. Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже (6:19-20; 25-26).

Матей

Защото Ирод, като хвана Йоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже Йоан му казваше: не бива да я имаш. И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Йоана Кръстителя. И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. И проводи, та отсякоха главата на Йоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си (14:3-11).

За съденето на Иисус Марк разказва следното:

И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви ... Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт (Марк 14:53, 55-56; 63-64а).

В Лука първосвещеникът липсва, не са извикани свидетели и нито едно фалшиво или противоречиво свидетелство не е предложено по време на процеса.

А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му (Лука 22:66, 70-71).

Този пример от Лука показва зависимостта му от Марк и за този разказ. В този конкретен случай разказът на Лука е по-кратък, докато разказът на Марк добавя повече подробности. Същото откриваме и в притчата за сеяча (Марк 4:5-6, 16-17; Лука 8:6, 13): притчата при Лука е съкратена, но той запазва тълкуванието на Марк.

Марк и Матей често се съгласяват срещу Лука относно реда на своите разкази. Много пъти Марк и Лука се съгласяват срещу Матей. Но Матей и Лука почти никога не се съгласяват срещу Марк. Можете да го проверите доста лесно сами, като разгледате евангелски синопсис. Например Матей и Марк се съгласяват срещу Лука в Матей 12:46-13:35, Марк 3:31-4:34, Лука 8:4-18, докато Марк и Лука са съгласни срещу Матей в Матей 8:2-4, 9:2-8, Mарк 1:40-2:12, Лука 5:12-26. Това явление е трудно за обяснение, освен ако не приемем, че Марк е източникът на другите двама.

Друга е обаче ситуацията в общия ред на разказите, който виждаме и у тримата. Редът в разказите на тримата показва, че Матей и Лука следват Марк (или Марк следва двамата?), когато има сходство в реда на изложението. Когато редът у тримата е различен, се забелязва сходство между Марк и един от двамата. Ето един пример:[21]

Лука

Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи учителю! (7:36-38, следва притчата за длъжниците).

Матей

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата (26:6-7).

Марк

И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му (14:3).

В общите за Матей и Лука разкази има незначително сходство в реда. Как да се разбира това? Истината е, че може да се разбира както в подкрепа на тезата, че Матей и Лука редактират Марк, така и че Марк ползва Матей и Лука.

⃰⃰⃰⃰⃰  ⃰⃰⃰⃰⃰  ⃰⃰⃰⃰⃰⃰⃰⃰

Този синоптичен прочит, макар и твърде кратък – читателят може да го разшири – показва, че синоптичната евангелска традиция не се развива по някакви ясно установими правила, които трябва да бъдат приети безрезервно. Тя може да бъде по-дълга, но и по-кратка, с повече детайли или с по-малко. Всяко правило, формулирано в съвременните изследвания, което ни се струва правдоподобен критерий за разграничаване на по-ранни перикопи от по-късните редактирани техни версии, всъщност никога не се оправдава докрай.

Евангелистите редактират писмени текстове чрез устни предания, като коригират езика на своите източници съобразно собствените си езикови стандарти. Това едва ли е толкова смущаващо, както твърдят някои. Мен тази възможност не ме смущава, защото зная, че Евангелието за Христос разказва история; онази история, за която говори Символът на вярата, като споменава Пилат. Въплътено в текст, Евангелието е Словото, „което стана плът” и живее сред нас, разказвайки за земните дни на Сина Человечески с езика на Петър, Марк, Матей Леви, Лука и Йоан. Разказвачите са живи хора, разказите им са живи и затова различни в еднаквостта си.

 

Отец Павел Събев е енорийски свещеник в с. Присово, Великотърновска епархия. Преподавател е в Православния богословски факултет на Великотърновския университет по Свещено писание на Новия завет. Автор на книгите: В тези последни дни... (УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2013); Γραφή и Κήρυγμα. Въведение в литературната история на светите Евангелия (УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2017); Диптих за Савел от Тарс (УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2018); Текстология vs. теология? (УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2019); Другият Нов Завет. Текстове, лица и сенки (УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2020), Иисус и книжниците (УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2021).

 

[1] Според Евсевий Климент Александрийски твърдял, че от презвитерите приел традиция (παράδοσιν των ανέκαθεν πρεσβυτέρων), според която първо били написани евангелията, съдържащи родословия – вж. Евсевий. Църковна история. VI.14.5-7.

[2] Препращам интересуващия се читател към моята книга Γραφή и Κήρυγμα. Въведение в литературната история на светите Евангелия. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2017.

[3] Например синопсисът, съставен от професор Христо Гяуров – вж. Гяуров, Хр. Евангелски синопсис. София: Университетска печатница, 1946.

[4] Препоръчвам на читателя интересната книга на Хокинс, която дава много примери и онагледява този факт – вж. Hawkins, John. Horae Synopticae: Contributions to the Study of the Synoptic Problem. Clarendon Press. 1899. Книгата е достъпна в интернет.

[5] Вж. по-подробно Събев, П. Γραφή и Κήρυγμα ..., с. 278 сл.

[6] Още примери: Воанергес (Марк 3:14-17; Матей 10:1-2; Лука 6:13-14); Корбан (Марк 7:9-13; Матей 15:3-6); Ефата (Марк 7:32-35; Матей 15:30); Ава (Марк 14:35-36; Матей 26:39; Лука 22:41-42).

[7] Голяма част от изреченията започват с този съюз, особеност, която се определя като семитизъм – влияние на арамейския говор на автора. Когато за първи път изучавах гръцкия текст на Марк в подготовката си докторантски минимум, лесно забелязах различния стил на завършека в 16:9-20, който липсва в най-ранните ръкописи и има различни варианти в текстовата традиция – вж. Събев, П. Γραφή и Κήρυγμα..., с. 225 сл.

[8] Според казаното от свети евангелист Лука в началото на неговото евангелие (Лука 1:1-4); за предговора в Евангелието според Лука вж. Събев, П. Γραφή и Κήρυγμα..., с. 63.

[9] За Синоптичния проблем вж. Трайчев, Емил. Синоптическият проблем в края на ХХ век//Духовна култура, 1, с. 14-21, 2001; Нов прочит на студията на проф. Н. Н. Глубоковски "Синоптическият въпрос и опитите за неговото решаване". София: Синодално издателство, 2001; Синоптическа безизходица или грешка в метода (към въпроса за литературните отношения между първите три канонични евангелия) // ГСУ/БФ, Т. 5, 2004, с. 111-210.

[10] ‎Например достъпният в библиотеките на богословските факултети у нас: Synopsis of the Four Gospels: Greek - English Edition of the Synopsis Quattuor Evangeliorum (Kurt Aland ed.). United Bible Societies (10th edition), 1993. Вж. например Матей 19:13-15/Марк 10:13-16/Лука 18:15-17; Матей 22:23-33/Марк 12:18-27/Лука 20:27-40; Матей 24:4-8/Марк 13:5-8/Лука 21:8-11.

[11] Учението на Иисус в синагогата – избор на дванадесетте (Матей 8:14-10:4, Марк 1:21-3:19; Лука 4:31-6:16); Изповедта на Петър – изцелението на слепия (Матей 16:13-20:34; Марк 8:27-10:52; Лука 9:18-18:43); Майката и братята на Иисус – Иисус отхвърлен в Назарет (Матей 12:46-13:58; Марк 3:31-6:6; Лука 8:19-8:56 (4:16-30).

[12] Това е единственото място в Новия завет, в което се среща тази форма.

[13] Определени са като „трудни четения”, които Матей и Лука коригират.

[14] Текстът тук изглежда странен: „и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му”. Матей изпуска фразата „понеже още не беше време за смокини” и така разказът става по-смислен и тълкуването на чудото е, че то показва силата на вярата. За Марк същото чудо, което, забележете, не става веднага, а е констатирано на връщане от града, също се свързва с вярата, но и илюстрира прогонването на търговците от храма; странното изявление обаче („не беше време за смокини”) продължава да обърква.

[15] Господар, учител. Лука предпочита тази дума на много места в своето евангелие като гръцки еквивалент на „рави”.

[16] Притчата за семето в земята (4:26-29); излекуването на глухия и заекващ човек (7:31-37); излекуването на слепия във Витсаида (8:22-26); голият млад мъж (14:51-52).

[17] Срв. излекуването на слепия по рождение човек в Йоан 9:1-12.

[18] Вж. Goodacre, M. Fatigue in the Synoptics // New Testament Studies 44 (1998), pp. 45-58.

[19] Както го нарича и Йосиф Флавий.

[20] Странно е, че съжалява, че е направил точно това, което е искал да направи, но не е могъл по политически причини.

[21] Примерът, който давам, е тълкуван като описание на две различни събития, но близостта на описанието сякаш говори за едно и също събитие с вариации в устното предание, което ползва Лука. Текстът у Йоан сякаш ни дава основание да мислим за две различни събития, но жената е една и съща – Мария, сестрата на Лазар: „(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си)...” (Йоан 11:2). Това очевидно е нещо, което се е случило в миналото и е добре известно на всички. По-късно Мария прави същото: „Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото” (12:3).




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org