Тайната на Рождество

2022-12-25 08:45:59, Св. Тереза-Бенедикта на Кръста (Едит Щайн)

Когато вечерта засияят светлините на елхата и започне размяна на подаръци, напира все още неутоленият копнеж по една друга светлина чак докато зазвънят камбаните за Литургията на Бъдни вечер и Dum medium silentium tenet Omnia („Тихо мълчание обгръщаше всичко.“) – чудото на Рождество, на Святата нощ се повтори на нашите олтари, украсени с цветя и свещи: Et verbum caro factum est („И Словото стана плът.“). Настъпил е моментът на светото изпълнение...

Навярно всеки е преживявал такова рождественско щастие. Ала небето и земята още не са се слели. Витлеемската звезда е една звезда в тъмната нощ – и днес е така.... свети Стефан, първомъченик, който пръв последва Господ в смъртта, и невинните младенци, кърмачетата от Витлеем и от Юдея, жестоко избити от бруталните ръце на палача, следват младенеца в яслата. Какво означава това? Къде е сега радостта на небесните войнства, къде е тихото блаженство на святата нощ? Къде е мирът на земята? Мир на земята за тези, които са с добра воля. Ала не всички са с добра воля. Затова Синът на вечния Отец трябва да слезе от небесата, понеже тайната на нечестието е закрила земята с мрак.

Тъмнина се разстила над земята, а Той дойде като светлина, която свети в мрака, и мракът я не обзе. На тези, които Го приеха, Той донесе светлината и мира: мир с небесния Отец, мир с всички, които са чеда на светлината и чеда на небесния Отец, и дълбокия вътрешен мир в сърцето, но не мир с децата на мрака. На тях Князът на мира носи не мир, а меч. За тях Той е Камък на препъване, към Който пристъпват и о Който се те препъват.Това е тежка и сериозна истина, която не бива да скриваме посредством поетичното очарование на Младенеца в яслата. Тайната на Въплъщението и тайната на нечестието са тясно свързани. Срещу светлината, която идва от небето, се откроява още по-черна и зловеща нощта на греха. Детето в яслата протяга ръчички и усмивката му сякаш вече казва това, което по-късно устните на мъжа изричат: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени”. И те следват неговия зов: бедните пастири, на които по полетата на Витлеем светлината на небето и гласът на ангела възвестяват радостната вест и които отвръщат чистосърдечно със своето transeamus usque Bethlehem, и поемат на път; върху царете, които със същата проста вяра тръгват от далечния изток, следвайки чудната звезда, росата на благодатта потече към тях от детските ръце и „те се зарадваха с твърде голяма радост”. Тези ръце дават и едновременно изискват: вие, мъдреци, оставете вашата мъдрост и станете нeзлобливи като деца; вие, царе, отдайте вашите корони и богатства и се поклонете със смиреномъдрие пред Княза на князете; без колебание поемете върху себе си трудове и страдания и жалби, които изисква вашата служба. Вие, чеда, които не можете да дадете още нищо доброволно, вашия крехък живот ще отнемат ръцете на палача, преди още да е започнал: той не би могъл да бъде вложен по-добре от това да бъде пожертван за Господаря на живота. „Върви след Мене”, така говорят детските ръце, както по-късно ще мълвят устните на Мъжа.Така говорят те на ученика, когото Господ обича и който също принадлежи към свитата около яслата. И св. Йоан, юношата с чисто детско сърце, Го следва, без да пита накъде и защо. Той напуска бащината лодка и тръгва след Господ по всички Негови пътища до Голгота. „Върви подире Ми”, това чува и младият Стефан. Той следва Господ за битка срещу силите на мрака, на заблудата в упоритото неверие, той свидетелства за Него със своята дума и със своята кръв, следва Го в своя дух, духа на любовта, който се бори с греховете, но обича грешника и дори в смъртта се застъпва пред Бога за убийците.

Светли фигури са тези, които коленичат около яслата: крехките невинни деца, верните пастири, смирените царе, Стефан, възторженият млад мъж, и любимият апостол Йоан: всички те, които следват зова на Господ. Срещу тях е нощта на непонятното ожесточение и заслепение: книжниците, които могат да дадат сведения за времето и мястото, където трябва да се роди Спасителят на света, без обаче от тези знания да направят извода Transeamus usque Bethlehem ("Да идем до Витлеем! Срв. Лук. 2: 8-15"); цар Ирод, който иска смъртта на Господаря на живота.

Пред Младенеца в яслата духовете се разлъчват. Той е Князът на князете и Господарят на живота и смъртта. Той изрича Своето: „Върви подире Ми” и който не е с Него, е против Него. Той го изрича и за нас и ни изправя пред избора между светлината и мрака.

Откъс от текста "Тайната на Рождество. Въплъщение и човечество", 1930 г.

Превод от немски: Людмила Димова

Брой 9/2014

Художник: Герит ван Хонторст