Убеден европеец, изтъкнат историк и легендарен дисидент от периода на полската „Солидарност”, проф. Бронислав Геремек (1932–2008) е сред емблематичните фигури от историята на Стария континент, свързана с рухването на комунизма. Завършва история във Варшавския университет. Специализира медиевистика (1956–1957) в Ecole Pratique des Hautes Etudes(Париж), след което създава и ръководи Център за изследване на полската култура към Сорбоната (1962–1965). В периода 1965–1980 г. преподава средновековна история във Варшавския университет. Изявен демократ, още през 1976 г. той не се колебае да стане член на създадения от интелектуалци Комитет за защита на работниците. През лятото на 1980 г. Бронислав Геремек взима дейно участие в стачката на корабостроителните работници и е сред основателите на синдиката „Солидарност“ като личен съветник на Лех Валенса. След като през 1981 г. ген. Войчех Ярузелски въвежда военно положение в Полша, Геремек е вкаран в затвора за две години и половина. В периода 1997–2000 г. проф. Геремек е министър на външните работи на Полша, председателства Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1998). През 2004 г., когато страната му става член на ЕС, той бива избран за член на Европейския парламент, какъвто остава до кончината си. На 13 юли 2008 г. загива при автомобилна катастрофа. Бронислав Геремек е носител на авторитетната международна награда „Карл Велики” (1998) като признание за приноса му за обединението на Европа. През 2006 г. е избран за президент на фондацията „Жан Моне”. Сред по-известните му книги са: Парижките маргинали през XIV–XV в. (1976), Бесилката и помилването. Европа на бедните от Средновековието до наши дни (1987), Синовете на Каин. Образът на бедните и на вагабонтите в европейската литература (1991), Общи страсти (1992), в съавторство с Жорж Дюби и др.