Габриел Марсел (1889–1973) е френски философ, писател и драматург. Един от най-значимите християнски мислители на ХХ в., той често бива опреде-лян като „християнски екзистенциалист” (дефиниция, която лично той не приема, предпочитайки да нарича идеите си „конкретна философия”). Роден в богато буржоазно и атеистично семейство, на четиринадесет години той се обръща към вярата, а през 1929 г. приема католицизма. Ученик на Бергсон, Габриел Марсел завършва философия, но академичното философстване не го задоволява, той започва да търси собствен път, който да задълбочи неговите интуиции. Смъртта на майка му, когато е едва на четири години, заостря вниманието му върху онова, което той отрано определя като екзистенциален опит. Според Марсел „съществуването е уникален опит на всяко съзнание”. Човекът го открива, ангажирайки се в света, но в същото време бива ограничен от същия този свят. Ето защо следва да се освободим от „духа на абстракцията”, насочвайки се към „мистерията на битието”– нещо, което Габриел Марсел осъществява още в първата си прочута творба Метафизически дневник (1914–1923), която твърде рано предусеща интуициите на екзистенциализма, нашумял след Втората световна война. Сред другите му основни съчинения са: Битие и облада-ние (1935), Homo Viator (1944), Мистерията на битието (1950), Присъствие и безсмъртие (1951), За една трагическа мъдрост и отвъд нея (1968).