Джон Дън (1572–1631) е английски поет и англикански проповедник, най-видният представител на т.нар „метафизическа школа”. Роден е в католическо семейство във време, когато католицизмът е обявен извън закона в Англия. Учи в Кеймбридж и Оксфорд, без да може да получи диплома, тъй като действат ограничения за католици. През 1610 г. влиза в полемика с католиците, заемайки страната на протестантите и пише анти-католическите памфлети Псевдомъченикът и Игнаций и неговият конклав (насочен срещу йезуитския орден). На неговия полемичен талант обръща внимание крал Джеймс I, след което Дън е ръкоположен за протестантки свещеник и до смъртта си е настоятел на храма „Сейнт Пол” в Лондон. Поезията му се отличава със своята образност и метафоричност, най-известни са неговите Свети сонети. Молитви към Бога в часове на изпитания и скърби. Наред с поетичните творби на Дън и проповедите му, това е произведението, което се радва на най-голяма популярност приживе на автора. Историята на написването му е свързана с почти чудодейното оздравяване на Дън от тежка болест през зимата на 1623 г. Съчинението се дели на 23 части, всяка от които има заглавие на латински и проследява етапите на развитие на болестта – от първите симптоми, през намесата на лекаря, чак до пълното оздравяване. Всяка част се дели на Размишление, Увещания [Богу] и Молитва. В пред-ложената XVII част тежкоболният поет дочува от прозореца на спалнята си далечно-то биене на камбана, известяваща нечие погребение. Това отключва у него размисли за собствената му участ и земния живот.