Днес незаслужено потънал в забрава, приживе писателят Добри Немиров, с рождено име Добри Зарафов (1882–1945), е сред големите имена на българската литература, бил е и дълги години в ръководство-то на Съюза на българските писатели. В антологиите и учебниците от първата половина на ХХ в. той фигурира редом до Йордан Йовков, Елин Пелин и Георги Райчев. Писател хуманист, силно повлиян от Толстой и Достоевски, Немиров нашумява особено със своята романна трилогия (Братя, Първи бразди, През огъня), в която прави опит за психологическо пресъздаване на българската история от Възражда-нето до 30-те години на миналия век. Ала негов безспорен шедьовър си остава повестта Бедният Лука(1928) – историята на несретния провинциален фотограф Лука Драгостинов, бивш четник и настоящ бедняк, когото Провидението подлага на сериозно изпитание след ненадейната визита на македонския комита Апостол. Войводата поверява на бившия си четник куфар с пари на организацията със заръката да го пази зорко и предаде единствено на брат му, ако с него се случи нещо. Това поставя началото на тежките дни и нощи на бедния Лука – дни на люшкания и колебания на неговата съвест, изострили се особено след съобщенията във вестниците за смъртта на войводата Апостол. И така до деня, в който той е склонен да капитулира, но братът се явява, за да вземе куфара, и Лука си остава отново беден, ала със „съвест непорочна пред Бога и пред човеците.” (Деян. 24:17). Призмата, през която Добри Немиров конструира тази, а и останалите си творби, е идеята за „всепобеждаващото добро”. Тя впрочем съвсем отчетливо проличава и в него-вите кратки разкази, сред които е Възкресение, публикуван за първи и последен път в сборника Нови дни. Разкази из войната, София, 1916 г.