Жан Люк Марион

Жан-Люк Марион (род. 1946) е един от изтъкнатите съвременни френски философи и християнски мислители. Той е професор в Университета Париж IV и в Университета в Чикаго. Ръководи катедрата на името на Етиен Жилсон в Католическия институт в Париж, а от 2008 г. е един от 40-те „безсмъртни” членове на Френската академия, избран на мястото на кардинал Жан-Мари Люстиже, чийто близък сътрудник е бил през годините.Ученик на Жак Дерида, Жан-Люк Марион получава световна известност още с първите си изследвания върху картезианството и феноменологията: Относно сивата онтология на Декарт. Картезианската наука и аристотелисткото знание в „Правилаза ръководството на ума” (Sur l’ontologie grise de Descartes. Science cartésienne et savoir aristotélicien dans les Regulae, 1975), Относно бялата теология на Декарт. Аналогия, творение на вечните истини, основание(Sur la théologie blanche de Descartes. Analogie, création des vérités éternelles, fondement, 1981), Относно метафизическата призма на Декарт. Конституция и граници на картезианската онто-теология (Sur le prisme métaphysique de Descartes. Constitution et limites de l’onto-théo-logie cartésienne, 1981). Всъщност с тези свои първи книги Жан-Люк Марион се превръща в емблематична фигура за т.нар. теологически обрат във френската феномено-логия. Поемайки по пътя, проправен от Еманюел Левинас, но преосмисляйки го в традицията на апофатическото богословие, Марион се опитва да надмогне въпроса за битието (основополагащ за западната метафизичес-ка традиция), мислейки Бога без битие (Dieu sans l’être, 1982). Следват две книги върху феноменологията на любовта: Пролегомени към милосърдната любов (Prolégomènes à la charité, 1986), Еротическият феномен (Le phénomène érotique, 2003), както и множество анализи върху феноменологията на вярата, сред които е и предложеният тук текст, публикуван първо в англоезичен превод: The invisibility of the saint, Critical Inquiry, vol. 3, Chicago, 2008, а сетне и в оригиналната си френска версия Le saint invisible, Revue catholique internationale Communio, XXXIV, 5, 2009.