Изследовател на културната история на Европа в периода XVI–XVIII в., френският историк Марк Фюмароли (род. 1932) е познат с трудовете си върху изкуството и реториката в Европа (XVI–XVIIв.) – курс, който в продължение на години чете в Колеж дьо Франс. Бил е гост-професор в Харвард и Принстън, професор в университетите в Чикаго и Рим. През 1995 г. е избран за един от 40-те „безсмъртни” членове на Френската академия. Сред по-известните му книги са: Векът на красноречието: реторика и „res literaria”от Ренесанса към класическата епоха (L’Âge de l’éloquence: rhétorique et „res literaria” de la Renaissance au seuil de l’époque classique, Droz, 1980), Културната държава: една модерна религия (L’État culturel: une religion moderne, Éditions de Fallois, 1991), Дипломацията на Духа: от Монтен към Лафонтен (La Diplomatie de l’Еsprit: de Montaigne àLa Fontaine, Hermann, 1995), Когато Европа говореше френски: 1645–1945 (Quand l’Europe parlait français, Éditions de Fallois, 2001), Шатобриан: поезия и терор (Chateaubriand: Poésie et Terreur, Éditions de Fallois, 2003), Живопис и власт през XVII–XVIIIв.: от Рим към Париж (Peinture et Pouvoirs aux XVIIe et XVIIIe siècles: de Rome à Paris, Faton, 2007).