Свещеник и художник, изследовател на православната духовност и автор на икуменическите мозайки в капелата Redemptoris Mater в Апостолическия дворец във Ватикана (своеобразен контрапункт на Сикстинската капела), отец Марко Иван Рупник често е определян като „католически постмодернист”, стремящ се да очертае полето на вярата след края на модерността. Марко Иван Рупник е роден през 1954 г. в Задлог, Словения. През 1973 г. постъпва в Ордена на йезуитите. Учи философия и следва в Художествената академия в Рим. Завършва теология в Грегорианския университет (Рим), където специализира мисиология. Дипломната му работа е посветена на Василий Кандински и неговия опит за прочит на теологическото значение на модерното изкуство в светлината на руското богословие. Ръкоположен е за свещеник през 1985 г. През 1991 г. защитава докторат в Грегорианския университет под ръководството на бъдещия кардинал Томаш Шпидлик на тема: Теолого-мисионерското значение на изкуството в есеистиката на Вячеслав Иванов. От септември 1991 г. работи и преподава в Папския източен институт в Рим и поема ръководството на свързания с него център „Алети“. Преподава в Грегорианския университет и в Папския литургичен институт. От 1995 г. е ръководител на Ателие по духовно изкуство в центъра „Алети“. Консултант е от 1999 г. на Папския съвет за култура. Автор на множество книги, сред които: Адам и неговото ребро. Духовността на брачния живот, 1996 (в съавторство със Сергей Аверинцев), Образ и слово, 1995 (в съавторство с Т. Шпидлик), Цветът на светлината, 2003, и др. Има десетки изложби в Европа и САЩ. Сред по-известните му мозайки освен капелата Redemptoris Mater във Ватиката са и мозаечните пана в базиликите в Лурд, Фатима и Бари.