Николай Семьонович Лесков (1831–1895) е един от класиците на руската литература, оставил след себе си огромно по своя мащаб и значение творчество. Руският литературовед Д. П. Святополк-Мирски пише за него: „Руските хора смятат Лесков за най-руския от руските писатели, който от всички най-дълбоко и най-широко познава руския народ такъв, какъвто е”. Жизненият път на Лесков не е бил гладък, изпълнен е с резки обрати, но това, което придава сила и плътност на неговото творчество, е най-вече страстта към четенето и множеството пътувания из Русия. Още от юноша Лесков е страстен читател и въпреки неуспехите му в посещаваните от него учебни заведения, той се формира като един от най-образованите за времето си руски писатели. След като сменя много служби, той си намира препитание, свърза-но с много пътуване из Русия– по малките градове и по селата. Нещо, което превръща Лесков в един от най-проницателните познавачи на реалния живот на обикновените хора в Русия през ХIX век. Неговото виждане на действителността, неговата поетика орга-нически съчетават реализма и романтичната мечта. Идейното развитие на Н. С. Лесков също е противоречиво. В него има етапи на рязко противопоставяне на революционните идеи на времето. Във връзка с това създава ан-тинихилистичните романи и повести Няма къде (1864), На нож (1870), Загадъчният човек(1870)– в тях Лесков се опитва да покаже безпочвеността на усилията на революционния лагер, създава шаржирани типове на нихилисти. В повестта Смях и мъка (1871) са-тирично изобразява тогавашната социална действителност. Има и етап, в който става привърженик на толстоизма. Но за цялостната оценка на позициите на автора трябва да се има предвид неговата силна и последователна привързаност и защита на християнските ценности. Внук на свещеник и син на завършил семинарист, Лесков винаги е подчертавал духовната си връзка със съсловието на свещениците, изобразяването на което е смятал за своя „специалност” в литературата. Създава цяла галерия от праведници– могъщи духом, талантливи патриоти на руската земя: романът Свещеници(1872), повестите и разказите Очарованият странник, Въплътеният ангел(1873), Голован, що го смърт не ловеше(1880), Печорски антики(1883, цикъл очерци), Мислещият само за едно(1889) и др. В творчеството на Лесков са извънредно силни мотивите за националната самобитност на руския народ, вярата в творческите му сили: повестта На края на света (1875–1876), повестта Желязна воля (1876).