Роден през 1929 г. в Париж, Николай Владимирович Лоски е внук на религиозния философ проф. Н. О. Лоски и син на големия православен богослов Владимир Лоски. Получил е образованието си в Оксфорд, където защитава докто-рат по църковна история. Почетен професор по история на религиите в университета Париж Х (Нантер), той е постоянен професор по история на Западната църква в Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж, а също и председател на експертна комисия в Световния съвет на църквите. Не крие, че е семейно свързан с България още от времето, когато неговият дядо Н. О. Лоски е поддържал кореспонденция с проф. Димитър Михалчев, чел е лекции в София и е публикувал статии в българската периодика. През 1999 г. с усилията на проф. Лоски българската православна общност в Париж намери подслон в православната църква „Пресвета Богородица – Радост на всички скърбящи” – Сент Женевиев, създадена в края на 30-те години от неговия баща Вл. Лоски. На 22 октомври 2006 г., в деня, в който енорията на неговата църква отбелязва 70-годишнината от своето основаване, проф. Лоски бе ръкоположен за свещеник. Отец проф. Николай Лоски е емблематична фигура в диалога между православни и католици в Западна Европа, което се потвърждава и от факта, че на неговото ръкоположение са присъствали и представители на Католическата църква.