Паул-Лудвиг Ландсберг (1901–1944) е немски философ и християнски персоналист, ученик на Макс Шелер. Син на професор по право от Университета в Бон, самият той става професор по философия в същия университет през 1926 г. Ангажиран философ, той е яростен противник на нацизма и напуска Германия през 1933 г., четири дни след идването на Хитлер на власт. От май 1934 г. е професор по философия в Университета в Барселона, където изучава испанската мистика. Гражданската война в Испания го принуждава да емигрира във Франция, където се присъединява към групата на филосо-фите персоналисти около сп. Еспри, ръководено от Еманюел Муние. Започва да пише на френски и издава през 1936 г. в Париж най-значимата си творба – Есе върху опита за смъртта (Essai sur l’expеrience de la mort), от която е направен и настоящият превод на заключителната IX глава. От 1937 г. започва да чете в Сорбоната курс по философия на съществуването. След поражението на Франция през 1940 г. се укрива в т.нар. свободна зона. През 1943 г. е арестуван от Гестапо и изпратен в лагера в Ораниенбург, където умира от изтощение на 2 април 1944 г. Водените от него философски бележки в лагера са публикувани през 1946 г. в сп. Еспри под заглавието Моралният проблем на самоубийството (Le problme moral du suicide) – текст, който се смята за духовното завещание на Ландсберг.